Проверките във всички сфери на управление и на всички нива, които възлага главният прокурор, на практика „възкресяват“ отменения през 1991 г. с новата Конституция общ надзор за законност. До този извод стига Министерският съвет и поиска тълкуване на основния закон от Конституционния съд (КС), което да разясни дали тази практика на държавното обвинение отговаря на действащата Конституция, предаде ЛЕКС. 

Искането е за тълкуване на чл. 126, ал. 2 от Конституцията в частта „надзор за законност“ във връзка с чл. 127 от основния закон (разпоредбите виж в карето) и се поставя следният въпрос: „Систематичното тълкуване на чл. 126, ал. 2 във връзка. с чл. 127 от Конституцията допуска ли главният прокурор, осъществявайки надзор за законност върху дейността на прокурорите, да им възлага извършването на проверки за спазване на законността във всички сфери на управление и на всички административни нива?“.

Искането обаче не се ограничава само до тълкуване на основния закон, а се иска и обявяване за частично противоконституционни на две разпоредби от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Става дума за чл. 145, ал. 1, т. 3 и т. 6 (виж карето). Там са уредени правомощията на прокурора и министърът на правосъдието Крум Зарков, който е автор на искането до КС, сочи, че в атакуваните частично разпоредби са уредени правомощия, присъщи на отменения общ надзор за законност, предвиден в Конституцията от 1971 г., но не и в тази от 1991 г.

„Законовата разпоредба на чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ говори за възлагане от прокурора на проверки не само при данни за незаконосъобразни актове, но и за незаконосъобразни действия, с което разширява изключително правомощията на прокуратурата. По този начин вместо последващ, надзорът, упражняван от нея, се превръща в предварителен и се разпростира върху неограничени по своя характер дейности на изпълнителната власт“, заявява Зарков в искането си.

А за правомощието на прокурора по чл. 145, ал. 1, т. 6 ЗСВ – да приложи предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено друго закононарушение, пише: „…в теорията се посочва, че „това предполага прокуратурата да следи за спазване на законността във всички области на държавното управление, включително дейността на контролните органи, и да се намесва, като прави предложение за преодоляване на закононарушенията“ . Това правомощие се определя и като превантивно правомощие на прокуратурата, на чиято плоскост „следва да преценяваме сигналната функция на прокурора по вече отменения чл. 184 НПК“ .

В искането се посочва, че според правната доктрина и двете правомощия са характерни за общия надзор за законност. „В правната литература общият надзор се определя като един от видовете надзорна дейност, осъществявана от прокуратурата в миналото, наред с надзора върху разследването на престъпленията, съдебния надзор (в наказателния и гражданския процес) и надзора върху местата за задържане. Общият надзор се характеризира със специфичния си обект – твърде широк по своя обем, тъй като обхваща дейността на различни органи, длъжностните лица и гражданите, средствата, чрез които се постига осигуряване на законността, и принципите при неговото упражняване“, обяснява Зарков.

Според него нито едно от правомощията на прокуратурата, предвидени в Конституцията, не предполага прокурор да упражнява надзор или да надзирава дейността на всеки правен субект в държавата или в общините, а още по-малко – да упражнява превантивно правомощие да предотвратява закононарушения. В искането се заявява, че прокуратурата има правомощие да упражнява надзор само върху законосъобразното провеждане на разследването, върху изпълнението на наказанията и на други принудителни мерки, както и да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове, но не и на незаконосъобразни действия.

Министърът на правосъдието дава серия от примери за това как вместо последващ, надзорът на прокуратурата се превръща в предварителен и се разпростира върху неограничени по характер дейности на изпълнителната власт. Сред тях са проверка в Благоевград за спазване противоепидемичните мерки – контрол за „носенето на маски, спазването на социална дистанция, извършването на задължителна дезинфекция“; проверка, възложена от Върховната административна прокуратура на БАБХ, вследствие на което са извършени 463 проверки в цялата страна за спазването на нормативните изисквания за безопасността на сладоледа (по нея са възбранени 1671,77 кг сладолед); проверка, възложена от Софийската градска прокуратура на куриерските фирми в столицата за начисляваните от тях такси; проверки, възложени от Окръжна прокуратура-Пловдив за предотвратяване на продажбата на хранителни продукти в магазините и в аптечната мрежа на спекулативни цени.

Що се отнася до искането за тълкуване на Конституцията и поставения въпрос за разпореждането на проверки от главния прокурор в различни сфери, Крум Зарков се спира на предходни решения на КС и стига до извода, че изглежда тези проверки надвишават „основната функция на прокуратурата като подсистема на съдебната власт“.

В искането са дадени множество примери за проверки, разпоредени от различни главни прокурори. Сред тях са да се изиска информация от всички районни полицейски управления и областни дирекции на МВР за хората, които имат разрешителни за притежание и носене на оръжие, изискване на преписка по случай с ведомствено жилище на пенсиониран военен, проверка в Комисията за финансов надзор по повод фалита на ЗК „Олимпик“, проверка на размера на изплатените през 2018 г. субсидии на политическите партии, проверка за актуалното състояние на комплексните и значими язовири в страната, проверка на пътната маркировка и пътната сигнализация на магистралите и първокласните пътища на територията на страната.