Христо Слави Рачев*

Хиляди човешки стъпала се опитват да оставят трайни следи по плажа. Никой не е успял. Пясъкът няма памет, нито желание да помни отпечатъците на толкова различни тела и крака. Вълните не се уморяват да изтриват ритмично влажната ивица, където Питагор, 550 години преди Христа, е чертал триъгълници и повдигал на квадрат любимите си числа.

Крачим с кучето Бари и оставяме различни по дълбочина следи; от едната страна са топли от другата студени. Явлението се наблюдава в началото на септември, преди залез слънце. Усещането е леко еротично, сякаш притискаме боси, дамски гърди; усещаме нежност, топлинка и хлад едновременно. Защо никой поет не споменава за това. Морето притежава целият спектър от човешки емоции. Пред него се мълчи и слуша. Уж знаем, кои са репродуктивните органи, магическата им сила, но гърдите, устните, езика, ушите и ходила увенчани с пет пръста, също могат да бъдат ерогенни зони. Морето отваря ноздрите, порите; хладната солена вода отмива неврозата. Напомня, че светът не е това, което виждаме, поставя под съмнение втълпеното от възрастните. Морето не разпознава по дрехите социалния статус, то предпочита съблечените хора. Има памет за най-любопитните земноводни бозайници, които умираха да се скитат по сушата. От морето никой не бива да си тръгва сух и нецелунат. Непогален и със скучни мисли - “какво ли правят наште на село…” Край морето и цамбуркането в плитчините на морския живот, изневярата губи травмиращата си сила, позната сред градския панелен пейзаж. Случи се. Станалото остава, като таен личен влог, за да напомня за младостта, пикирането на чайката и вълнението от свободния полет.

На плажа хора се събличат доброволно. На някои нещо им виси, други имат странни цепки, леко леко защриховани и замаскирани, иначе хората си приличат. Негласно са се споразумели, прииждат да се отдадат на ласките на лъчите, водата; да опитат нещо ново, цяло чудо е, че след обяд не настъпва масов хепънинг и не се мяркат фигурални композиции, изпаднали от древната Кама сутра. Християнският морал е сковал и вкаменил хората, като изгарящата пепел на Везувий в целомъдрени помпейски пози. Някой е казал, греховно е човешкото тялото, трябва да се крие от хорските очи. Родени сме в грях.

Ето ни изули гащи, напълно голи изживяваме второ детство. Без памперси и шъткане, престани, не пипай там…Уж сме свободни, всъщност сме калцирани от предразсъдъци, чупливи и раними. Прозрачни стъклени хора. Всички сме гледали и поглеждаме порнопрограми. Мълчим си, никой не ковлади на другарката. И тя гледа, въздиша и мълчи. Мълчат и вече се съмняват, дали безразборната любов /промискуитет/ е греховна. Гледат етикети,” баничка със сирене”, а вътре има само извара. Някъде секат монети от 1,2,3,5 стотинки напълно безполезни. Гледаме, броим и мълчим. Овластените крадат, гледаме встрани и пак мълчим. Цяла Русия е онемяла завинаги. Ще им се налага пантомимичен изказ, а доносите с неприлично сочене. И евреите, този малък и умен народ, мълчаха на път за Дахау и Аушвиц. Обречените съдеха по собствените си мерки. Не вярваха, че злото може да изригне, да нахлуе като норма в институциите и приспи отговорността, и никой да не посмее да гъкне. Но вече знаеха, че това е краят на светлината и синьото небе. Крачеха отчаяни към вечността. Желязна е хватката на тотала и в нея няма еротика. Нито милост. Само безкрайна мъка и спасителна смърт. Как да открием на българския политически плаж, всред голите тела, кандидатите за еднолична власт, тези социопатични типове, които не могат без врагове и жертви. Любителите на пирамидалната структура, в която е натъпкан народът, а те се поклащат несменяеми на самия връх. Българските галванизирани и путинизирани путинисти.

Няма какво да се споглеждате, ще ви ги кажа, защото съм ги преживял и ги разпознавам, без да ги гледам. Зад злобно процежданите им думи чувам виковете на бъдещите жертви. Тази най-отъпяла част от българите решили да гласуват, преди за Радев, утре за Костадинов, Янев, Сидеров. Която и друга цифра или партийно число изберете, няма да сбъркате. Никога не бих си позволил да соча, за кого да се гласува, но мога да споделя, кои са числата на дявола: 27, 28, 29, 14. Това са най-опасните числа от българското политическо тото. Печалбата, която носят е поредна национална катастрофа.

Кадрите са от тази сутрин 12 септември 2022г. Усет за предстоящо усамотение. Всички стъпки и итории ще бъдат заличени, сякаш никога не са се случвали.

* Текстът е публикуван на фейсбук на страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg