За помощта към Украйна и българския интерес

Проф. Георги Касчиев

През последните седмици управляващите убедено твърдят, че не трябва и няма да помагаме на Украйна. Или ръсят бисери от типа, че помощта трябвало да е взаимноизгодна. Нелепо и срамно, имайки в предвид, че в света ни уважават май само затова, че в трудни условия нашите деди са помогнали 

„невзаимноизгодно“ за спасяването на арменци и евреи

Изглежда никой от управляващите не допуска, че и ние може да се нуждаем от помощта на Украйна. Според мен просто защото не са наясно с много от проблемите на държавата. 

Давам следния пример. Нашата ядрена програма предвижда преработка на отработеното ядрено гориво. Досега по обясними причини това е ставало само в Русия, с която имаме дългосрочен договор. През 2020 г. беше разработен нов маршрут за извозване със специален влак и ферибот (и двата руска собственост) през Черно море и бяха изпратени три транспорта. След започване на войната срещу Украйна през 2022 г. обаче руските организации под различни предлози отказаха да продължат тази дейност. Оттогава отработеното гориво се трупа на площадката, която постепенно се превръща в 

ядрено бунище

 Опитите за изясняване на възможностите за преработване във Франция забуксуваха след като се изясни, че са необходими немалки инвестиции за технологични изменения, а цената за преработка ще е в пъти по-висока.

Преди месец от руска страна бе получена информация, че лицензът на руския завод е подновен, както и лицензът за транспорт. Впечатлението беше, че има немалка вероятност извозването към Русия да се поднови. Едно от основните условия обаче е Украйна да гарантира безопасността на транспорта през Черно море. Това пък може да се реши само при преговори на най-високо ниво между България и Украйна.

Само че се чудя се с какви очи премиерът или външната ни министърка ще отидат да молят Президента Зеленски да ни помогне и каква ще е неговата реакция.