Ефим Ушев

Както тези дни стана известно благодарение на приятели, информирали скоростно за случая, българинът от с. Пулево, Ксантийско, Ридван Караходжа, е получил отказ по молбата си за българско гражданство. Като основание се сочи чл. 33, ал. 3 от Закона за българското гражданство и по-точно – дирекция „Миграция” на МВР счита, че „молбата не следва да бъде уважена”. Това е достатъчно за покрилия се вече с печална слава Съвет по гражданството, да не уважи молбата на Ридван.

Защото според цитираната алинея 3, ДАНС и МВР са дали отрицателно становище. Това са същите тези МВР и ДАНС, които десетки пъти през изминалите три години привикваха ту в София, ту в Пловдив, няколко пъти и в Смолян, гръцкият гражданин от български произход Ридван Караходжа, за да водят с него безкрайни и бих казал -напълно безсмислени разговори. 
„Безсмислени”, защото те на всяка среща са се повтаряли по един и същи начин, с едни и същи въпроси, и естествено – с едни и същи отговори. Което не пречеше на тези „органи” да разкарват един човек от върховете на Южните Родопи (само на 8-9 км от Ксанти), който чинно ставаше в 3-4 ч сутринта, независимо дали това беше ледена зима или жежко лято, за да пропътува огромното разстояние към София, харчейки маса пари за винетки, гориво, хотели и храна, най-често взети назаем от приятели, защото по волята на гръцките власти той е безработен; само и само да бъде точен на уречения му от „органите” ден и час, да им носи всичките си издадени книги (без да му ги плащат, разбира се), едната от които е 1100 страници голям формат, които те да проверяват да не би да има нещо вражеско и антибългарско; и значи - достоен ли е този човек, гражданин на европейска Елада, да получи българско гражданство...
Нищо че говори перфектно български език, че чете свободно български книги и печат, че има ярко изразено, нескривано от никого в Гърция българско самосъзнание; че е сложил българския трикольор на профилната си снимка във ФБ и затова профилът му е безсрочно блокиран; че има личен сайт, в който често публикува свои позиции по исторически въпроси, вземани от български издания, които много често са в разрез с гръцката историография в нейната интерпретация... 

И така три години Ридван Караходжа, 

събрал в огромен труд цялото българско диалектно словно богатство на родното си място в речник, написан при това на кирилица, се среща и разговаря с нашите власти, които в един момент му казват „Не, ти не си българин, нямаме нужда от теб, не можем да ти дадем гражданство!”
Без обяснения, разбира се, без каквито и да било пояснения от кумова срама, дори и само затова, че си разкарвал три години този човек и вече добре го познаваш...
...Преди време Ридван ме послуша и се разрови в мазето и тавана на своята стара бащина къща. И за негова изненада, която никак не криеше, той наистина намери българските документи на своите предци, в които пишеше, че те са получили първоначалното си образование в местното училище, носещо името на Момчил войвода; че са участвали и ползвали български облигационни документи; че са имали специални книжки за пътуване до Златоград, в които ясно е записано „Народност – българин”... И именно тези документи, каквито имат цялото население на Западна Тракия и по-специално родопските му жители - защото българската държава винаги е гледала на тях само и единствено като на българи, по вероизповедание – „мохамедани”. 

Свидетелство от българското училище „Момчил войвода” в с. Измисъ (дн. Сминти), където са учили баща му и чичо му.

И точно като такива те са водени при преброяванията от българската държавна статистика и през 1918, и през 1942 г. 
В том 4 на книгата „Златоградски страници”, по-специално в раздела й за връзките на златоградчани с Беломорието през вековете, изнесохме още веднъж и таблиците, от които е видно, че именно като българи са водени и преброени тези хора и от френската администрация през 1920 г., управлявала Западна Тракия до предаването на този район на Гърция. 

Тогава се пита какъв е проблема? 

И защо днес става така, че за пореден път България се отрича и за пореден път предава не само тези хора, но и своите жизнени национални интереси, пренебрегвайки съкровеното тяхно желание да бъдат не само исторически българи, българи по произход. Но и българи, зад които застава българската държава, приема ги и останалата част от българския народ в Майката Отечество...
И сега кой Съвет, Дирекция или институция в България ще отговори на тези въпроси?
Защото трябва да е ясно, че именно тези хора в Западна Тракия запазиха, съхраниха през вековете българския език, българския фолклор и песни, за да достигнат те непокътнати до нас днес, въпреки яростната турцизация, въпреки традиционната антибългарска политика на гръцката държава, включително и най-вече към тях. Назовавайки ги как ли не, втълпявайки им столетие какво ли не, с единствената цел да бъдат отдалечени от България, от българското като проявление въобще. 
И въпреки това, по същия начин, както бяха отчуждавани българите в Македония от България и българското, българите мохамедани запазиха и съхраниха българското в себе си дотам, че днес те спокойно да поискат българското си гражданство... 
Нещо, което не се случва с българите християни в този район, които са тотално асимилирани и претопени. Затова казвам, че отношението на българската държава към нашите хора в Гръцко е отвратително. И престъпно! 
Защото при тях „македонският” номер за търсене на българско гражданство заради пътуване и работа в чужбина не важи. Значи друг трябва да е „мотивът” или причината да не се уважава молбата им за гражданство. Но какви се те? 
Може би смятаме Ридван за гръцки шпионин? И с българско гражданство той ще предаде всичките ни тайни на гърците? 

Ха-ха, колко смешно, нали?

Вярно е, че той има проблеми с гръцката държава, която безцеремонно го изгони от работа, тъй като отказа да преподава на местните помачета турски език, който и той самия не разбира; и вместо да се прави, че преподава, а те да се правят, че научават турския език, вземайки си в същото време немалката заплата от 1500 евро, той отказва и искаше да обясни на гръцките власти, включително по съдебен път, че трябва да се преподава майчиният им език, т. е. родопският диалект на българския език. И че това е нормалната европейска практика! 
Никой адвокат там обаче не пожела да се заеме и да го защитава в тези въпроси. Никой! Само един солунски адвокат го прие на разговор, може би защото и той самият говореше добре български език. Но не да го защитава. А просто да му даде някои съвети „как и какво”, някои тънкости в това-онова. Но дори и той не се престраши да застане пред гръцки съд по такива „опасни” въпроси.
И след като цялата правна система на гръцката държава го отхвърля, той пожелава в един момент да поиска българско гражданство. Защото отдавна се е убедил в българския си произход. Ето в същия този момент и след три години разкарване по институции, нашата държава му казва не! 

Макар и мюсюлманин, Ридван никога не е бил някакъв особен фанатик, дори има приятели сред духовната общност на християните гърци.

Българските институции дължат тези отговори на българското общество, а не страхливо да се ослушват кой откъде, от коя държава, от кой чакал наоколо какво ще им се каже! Или, недай Боже, да им държи сметка. Това е недостойно и антинационално! И е време за нова политика към традиционните български общности отвъд политическата ни граница, живеещи в традиционни, известни и описвани от историята ни, български райони, градове и села...

И защото българинът по произход Ридван Караходжа, трябва да има българското си гражданство, щом самият той убедено е поискал това!