Десантният кораб USS Tripoli с 31-ва експедиционна група на морската пехота на борда вече е на път — около 2 000–2 500 морски пехотинци с техника ще се окажат в непосредствена близост до зоната на бойни действия.

Става дума за специално подразделение с амфибийни способности. То  може да бъде използвано около Ормузкия проток или остров Харк (Kharg Island).

Според военния анализатор на CNN, полковник от резерва Седрик Лейтън, това носи в региона десантен щурмови капацитет, какъвто досега никога не е имало.

Специалните сили биха могли да се използват за овладяване на пристанища, защита на корабоплавателни маршрути и провеждане на ограничени сухопътни операции — включително потенциално около остров Харк или иранското крайбрежие на Ормузкия проток.

Именно това разполагане засилва опасенията сред съюзниците на Тръмп, че войната се плъзга към сухопътна фаза — нещо, което президентът се е заклел да избягва. 

Удар по остров Харк — „короната" на иранския петролен износ

САЩ нанесоха мощен удар по всички военни обекти на остров Харк — петролния хъб, през който преминават около 90% от суровия петролен износ на Иран.

Президентът Тръмп заяви, че петролната инфраструктура умишлено е пощадена, но предупреди, че може да бъде унищожена, ако Иран продължи да блокира корабоплаването в Ормузкия проток. Иранските държавни медии съобщиха, че Техеран заплашва с ответни удари срещу петролни обекти в Залива, свързани със САЩ.

След повече от две седмици операции някои съюзници на Тръмп смятат, че той вече не контролира как и кога ще приключи войната. Иранските атаки срещу танкери в Ормузкия проток поставят американския президент в ъгъла — единственият начин да обяви убедителна победа може да е ескалация, включително въвеждане на сухопътни войски, както писахме.

„Очевидно сме нанесли тежък удар на Иран на бойното поле, но до голяма степен именно те сега държат всички козове. Те решават колко дълго ще бъдем въвлечени и дали ще въведем сухопътни войски" — заяви пред Politico служител от Белия дом.

„Правилата на играта се промениха. Вариантите за изход вече не работят, защото Иран води асиметрична игра" — добави друг събеседник, запознат с операцията.

Петролна криза и икономически последици

Световните цени на петрола достигнаха най-високите си нива от 2022 г. — сортът Brent затвори над 103 долара за барел, а американският суров петрол — близо до 99 долара. От началото на войната цените са скочили с над 40%. В САЩ цената на дизела за първи път от декември 2022 г. надхвърли 5 долара за галон, което буди безпокойство сред републиканците с оглед на предстоящите междинни избори.

Русия използва войната в своя полза

САЩ временно облекчиха санкциите върху руския петрол в опит да укротят цените на горивата. Зеленски заяви, че само тази стъпка може да донесе на Русия около 10 милиарда долара за военни цели. Германският канцлер Мерц, Макрон и британските лидери се противопоставиха категорично. Освен това CNN и Washington Post съобщиха, че Русия предоставя на Иран разузнавателна информация за позициите на американските сили и го консултира по тактиката с дронове.

Израел разширява операциите в Ливан

Израелски удари в Южен Ливан убиха девет члена на едно семейство, включително пет деца. Израелската армия заяви, че е атакувала инфраструктура на „Хизбула" и дава указания за подготовка за разширяване на сухопътните операции. Според експерти „Хизбула" е значително отслабена, но продължава да действа с локално произведени оръжия и дронове.

Новият върховен лидер Моджтаба Хаменеи — синът на убития Али Хаменеи — отхвърли предложенията за деескалация от двете страни-посредници. Той поставя условие: Израел и САЩ първо да „бъдат поставени на колене", да признаят поражението си и да платят компенсации.

Мирните преговори за Украйна — под въпрос

Зеленски съобщи, че САЩ искат да отложат предстоящия тристранен мирен разговор с Русия поради съображения за сигурност, свързани с войната в Иран. Украйна заявява готовност за среща следващата седмица, докато Русия настоява срещата да се проведе в Турция или Швейцария.

faktor.bg