Татяна Дронзина
Поредица от сблъсъци на границата на Израел с Ливан - Синята линия - разпалват страховете, че е Хизбула може да открие втори фронт срещу Израел. Не че сблъсъците по Синята линия са нещо ново, но до сега моделът им беше известен – незначителни набези, кратки нахлувания, стрелба от двете страни. През последните месеци, обаче, се заговори за „обединяването на фронтовете“, което означава по-тясна координация между антиизраелски групи като Хизбула в Ливан, Хамас и Палестинския ислямски джихад, заедно с безброй други подкрепяни от Иран групи в Сирия, Ирак и Йемен. Следователно, би било трудно за Хизбула просто да се отдръпне и да не направи нищо, докато Израел води своята масивна офанзива срещу Хамас в Газа.
Хизбула има много възможности за военно въздействие върху Израел – тя почти сигурно е улеснила бойците на Хамас в операцията им от 9 октомври; освен това, може да използва обстрел, без да поеме отговорност за него или да атакува от вътрешността на Сирия – което вече стана – заедно с други проирански групировки.
Случи ли се това, пълномащабна регионална война никак не е изключена, още повече като се има предвид, че военните способности на Хизбула са много по-големи от тези на Хамас. Джонатан Шанцер, старши вицепрезидент по изследванията във Фондацията за защита на демокрациите, написа в социалните медии, че „северът се нагрява“: „Това е сериозно безпокойство за Израел и Съединените щати. Една война с подкрепяната от Иран Хизбула би била много по-горчива от всичко, което се случи между Израел и Хамас през последните години“... „Хизбула е по-добре въоръжена и обучена. Има потенциала да нанесе сериозни щети на Израел."
Изглежда, че никой не иска тази война,
но всяка война има своя собствена воля и логика, и понякога сметките на воюващите излизат погрешни. При което ливанското правителство, макар че обяви задачата си да поддържа мир и стабилност в Южен Ливан, не може да направи кой знае колко: въоръжената групировка има много по-широки военни способности от него, връзките между Хамас и Хисбула не са от вчера.
През 90-те години и десетилетието след това Хизбула и Хамас изградиха тесни връзки като взаимно подкрепящи се фронтове в „оста на съпротивата“ на Иран. Хизбула беше домакин на ръководството на Хамас в Бейрут; обучаван с бойни лагери на Хамас в Южен Ливан и в долината Бекаа в Източен Ливан; и контрабандни оръжия и материали в ивицата Газа по време на Втората интифада (от 2000 до 2005 г.). В началото на 2010 г. двете милиции бяха близки партньори. Тези връзки постепенно започнаха да се обтягат от 2011 г. насетне, когато сирийското въстание се трансформира в гражданска война: Хамас избра страната на сунитите срещу подкрепяния от Хизбула и Иран режим на сирийския лидер Башар ал-Асад, друг член на оста на съпротивата на Техеран. Но съюзът се възстанови, когато сирийската гражданска война започна да отшумява, особено след като Яхя ал-Синвар – дългогодишен сътрудник както на Техеран, така и на Хизбула – пое ръководството на Хамас през 2017 г. Оттогава партньорството се втвърди, а Ливан се превръща в критичен център за координация. През 2018 г. Хамас отново отвори политическите си офиси в Бейрут и няколко ключови лидери се преместиха там. Съобщава се, че през 2021 г. Иран е
създал там „стая за съвместни операции“
включваща оперативни служители от Корпуса на гвардейците на ислямската революция на Иран, Хизбула и Хамас за координиране на военни, разузнавателни и терористични дейности срещу Израел.
Засега изглежда, че Хизбула поддържа намесата си под определен праг, за да не предизвика ответната реакция на Израел. Само ден след началото на войната номер две в организацията, Хашим Сафи ал Дин, заяви: „Нашите сърца са с вас. Нашите умове са с вас. Нашите души са с вас. Нашата история, оръжия и ракети са с вас.“ Но обещание, че „нашите войници са с вас“ към Хамас не последва.
Израел пък не желае откриването на втори фронт, който силно ще го затрудни. Иран, който смята организацията за най-важния си коз срещу евентуална американска или израелска атака срещу себе си, надали е склонен да го пропилее заради Хамас, чиито формален повод за намеса беше отмъщение заради трима дейци на организацията, загинали от израелски обстрел: „След мъченичеството на трима от нашите братя джихадисти [Хусам Мохамад Ибрахим, Али Раеф Фтуни и Али Хасан Ходрой] този следобед в резултат на израелските атаки срещу ливански градове и села, групи от ислямската съпротива извършиха първоначален отговор, като атакуваха казармите в Браниат, командния център на бригадата Галилея и Казарма Авивим, команден център на Западната бригада, използвайки управляеми ракети и минохвъргачни снаряди, причинявайки директни попадения.“
Хизбула ще се подчини на заповедите на Иран
Но има и риск. Той се крие в това, че Хизбула вероятно ще се почувства принудена да повиши оперативния си темп по-близо до праговата точка, тъй като войната в Газа се засилва и разрушенията и загубата на човешки живот се увеличават; и ще продължат да се увеличават особено в случай на голямо сухопътно нахлуване на израелската армия. Израел отдавна е осъзнал, че ако избухне война с Хизбула, използването само на въздушна мощ ще бъде недостатъчно. Той ще трябва да ангажира значителен брой сухопътни сили за нахлуване дълбоко в Ливан с неизбежната цена на големи бойни жертви. Воденето на големи въздушни и наземни офанзиви в Газа и Ливан едновременно би било трудна задача за израелското правителство, особено след като няма да се ограничи само до Ливан и Израел. Една война с Хизбула би се превърнала в регионална с отваряне на сирийския фронт и възможност за атаки от Ирак, Йемен и дори Иран. Но всичко зависи от Иран – ако той нареди, Хисбула ще се ангажира с пълномащабни военни действия. В резултат неговия военният капацитет ще бъде изправен пред удари, Ливан ще бъде потопен в още по-голяма мизерия и вероятно ще има силна междурелигиозна реакция срещу Хизбула, включително от шиитския й електорат.
Но какво ще стане, ако все пак в даден момент Хизбула загуби предпазливостта си или си направят погрешни сметки? Това ще бъде особено вероятно, ако Израел, чиито лидери не виждат друг избор, освен да започнат цялостно нападение в ивицата Газа, за да нанесат съкрушителен удар на Хамас и да спасят израелските заложници, се окаже затънал в градска война. Тъй като силите му са разбити и жертвите в ивицата се увеличават, Хамас ще има всички основания да извика помощ от своите партньори - оказвайки натиск върху Хизбула да увеличи подкрепата си. В края на крайщата, какво пречи организацията да си зададе въпроса: защо е натрупала всички тези способности, да се бие с Израел, ако никога няма да ги използва. Възможностите на Хизбула биха й позволили да атакува по суша, море и въздух, подкрепени от артилерийски и ракетни боеприпаси. Прецизните ракети биха могли да се насочат към израелските военни и разузнавателни съоръжения и ключова инфраструктура и дори да достигнат чувствителни обекти в Ерусалим и Тел Авив. Израел, от своя страна, ще отприщи опустошителна въздушна кампания в Ливан. Поддръжниците на Хизбула – от Иран и Сирия до шиитските милиции в Ирак и може би чак до Афганистан и Пакистан – ще бъдат притиснати да се присъединят към битката. И не след дълго Съединените щати ще могат лесно да бъдат привлечени, а техните сили и съоръжения ще бъдат изправени пред атаки в целия Близък изток.
Иран може да отговори чрез активиране на клетки в региона и извън него
Има и друг сценарий. Като се има предвид нежеланието и на двете страни за пълномащабна война, съществува вероятност сблъсъците да ескалират в няколкодневни продължителни битки, които остават локализирани в Южен Ливан и Северен Израел, но не достигат до тотална война. При такъв сценарий бригадата Radwan на Хизбула може да организира свои собствени трансгранични нападения – тя се обучава за такива операции поне от 2007 г. В отговор Израел може да нанесе въздушни удари по ливански инфраструктурни цели и да организира ограничени бронирани нахлувания през Синята линия . Такъв сценарий повишава риска от грешни изчисления до критична точка.
Могат ли да бъдат предотвратени най-лошите сценарии? Може би, с организираните усилия на международната общност. Но в момента е рано за какъвто и да било оптимизъм.