Кривозамислената могилизация

Какво значи „частична мобилизация“? Войникът отива на фронта цял-целеничък, а се връща на части

Като през Втората световна...

Като през Втората световна...

Капитан I ранг о. з. Васил Данов,  Атлантически съвет на България

Каквото и да напиша днес, след два-три часа вече ще е остаряло, а вечерните телевизионни емисии ще стоварят мегатонове нова информация. Но не мога да пренебрегна факта, че украинските батальонни бойни групи вече завършват разфасоването на 144-а Смоленска мотострелкова дивизия на Руските въоръжени сили. Сутринта я имаше, а сега я няма. Като през Втората световна война, когато в колосалните сблъсъци на Източния фронт животът на една мостострелкова дивизия с 10 000 души личен състав е бил около три часа.
Украинските войски, подкрепяни от артилерия, щурмуваха руските позиции в стратегически важния район на Лиман. Танкове и други бронирани машини настъпиха на изток, като превзеха и десетки населени места северозападно от Лиман. Украински бойци бяха развърнали станция за артилерийско разузнаване, с която даваха точни целеуказания за дислокацията на противниковата артилерия. В контрабатарейната борба от украинска страна водиха огън ракетните системи за залпов огън „ХАЙМАРС“, чиито снаряди „Ескалибър“ летят на пределна далечина и всяват паника в бойния ред и в тила на противника.
Руски части и подразделение подават ясни сигнали, че се готвят да се изтеглят от Лиман, след като са били обкръжени при Дробишево. При съвместно настъпление на украинските войски откъм Купянск и Лиман, твърде възможно е да приключи краткото и жалко съществуване на т. нар. Луганска „народна“ република. Само дето трошиха пари да правят някакъв референдум.

„За Родину! За Путина!“

ukraina_voina1_1_.jpg

Руските окупатори около Лиман може да си поръчат погребален марш. Или дискретна кремация

В обръщение „към града и към света“, с треперещи ръце и пресипнал глас, Путин фактически призна пълния провал на т. нар. "специална военна операция" в Украйна, обяви "частична“ мобилизация и отново заплаши света с ядрени оръжия. В пристъп на старчески гняв кремълският диктатор отново нарече украинския президент и правителството на суверенна Украйна "неонацисти" и се опита да представи кървавия си гастрол в държава-основателка на ООН като "освобождение" на позабравената "Новорусия". 
Ако специалната военна операция наистина се развива по план, значи няма смисъл да обявяваш мобилизация, била тя и частична. Нека да мобилизират нови войници уж отстъпващите и разгромени украински войски. А и нищо „частично“ няма в неофициалната мобилизация на повече от един милион/!/ запасняци, при официално обявени само 300 000, свикани под осквернените знамена на мародерската руска войска. 

Путин и Шойгу твърдят, че до момента руските загуби в Украйна били не повече от... 6 000 души. Че това е капка в морето спрямо онези близо 200 000, с които Русия нахлу в Украйна на 24 февруари. С такива незначителни загуби от 0,03 /три стотни/ процента не им трябва да обявяват мобилизация. Значи някой лъже. Числата и математиката са безпристрастни и необорими. Значи...
Предизвестеният провал на тази мобилизация изглежда като фарс в сравнение с 1941 г., когато след нахлуването на хитлеристките войски повечето руснаци заедно с милиони синове на други народи от СССР доброволно сде записват или с убедена готовност посрещат повиквателните си и се вливат в редиците на Червената армия. 

Зомбирани цели 20 години от сталинската пропагандна машина и от тоягата на КГБ, тези хора с фанатична вяра в светлото бъдеще на страната на Съветите дават живота си, за да провалят хитлеристкия блицкриг. 
Е, не бива и да забравяме, че „само“ 1 600 000 руснаци съзнателно се присъединяват към Вермахта, формират казашки, отделни, специални и др. полкове и дивизии, за да съборят канибалския кремълски режим, унищожил близките, отнел земята им и почернил бъдещето на страната им.

Днес виждаме километрични опашки пред граничните пунктове към Турция, Казахстан, Финландия, Грузия и други страни, изходът към някои от тях вече е затворен. Само в Грузия руските емигранти достигнаха половин милион! 
Прословутите 300 000 запасняци, на които толкова разчитат подполковник Путин и все по-неадекватният му Генерален щаб, първи напуснаха своята „великая, могучая, кипучая и огромная“ държава. По-младите мъже от 30 до 45-50-годишна възраст теглиха звучна псувня и първи се изнесоха в чужбина. Кротките овчици, получили повиквателни и тръгнали на заколение към украинските степи, бяха изпратени от ужасени деца и от ридаещи съпруги като истински смъртници, които нивга няма да се върнат в родния дом. Натовариха се без цветя, без песните и танците на свободни хора, тръгнали да се бият за хляба, свободата и живота си. И най-фанатичните привърженици на путлеризма разбират, че 

тази война не е тяхна и няма как да я спечелят

В мобилизационните пунктове се стекоха застаряващи патриоти от вида Хомо советикус, за които е доста късно да признаят краха на идеите и мечтите, с които е преминал животът им. Няма как на 60-годишна възраст да резюмираш, че „социализмът се оказа едно недоносче“, че ти самият си приел да те лъжат, лъгал си себе си и другите, че живееш като нормално човешко същество в нормална държава и че като затвориш очи и децата, и внуците ти ще пребъдат в по-добър, по-човешки организиран свят. 
При подобен житейски и идеен провал по-лесното е да си теглиш куршума или да разчиташ на бърза и безболезнена смърт при експлозията на далекобоен снаряд, изстрелян от невидим „ХАЙМАРС“.

"Частичната“ мобилизация, няма да обърне хода на войната, но може да катурне кремълските стратези

Опасно е да дадеш оръжие в ръцете на 300 000 души, които никак не са сигурни, че искат да воюват за теб с цената на живота си. Чиито надежди и мечти диаметрално се разминават с твоите, тов. Путлер. Опасничко си е и последният руски император Николай №2 би могъл да сподели обилна информация по въпроса, ако някой се интересува от печалния му опит.

ukraina_voina2.jpg

Пътищата от Русия към Турция, Казахстан, Грузия и Армения отесняха. Коли и хора чакат по три денонощия, за да се измъкнат от путинската „частична“ мобилизация

През 1916 и 1917 г. руските войски търпят поражения по всички фронтове: на Западния срещу Германия, на Южния фронт в Добруджа и в Македония срещу Великия български войник. Болшевишки и други „революционни“ агитатори наливат опиум в мозъците на войниците и ги зоват да обърнат оръжието срещу царя, правителството и некадърните си командири. Така започва Февруарската революция от 1917 г., следвана след осем месеца от болшевишкия метеж.

Русия отново постави печален рекорд: за първи път в човешката история милиони граждани напускат страната си, не защото някой я е нападнал, а защото тя е нападнала съседна държава. Такова масово и решително бягство от „мирна и щедра Русия“ едва ли може да бъде смятано за одобрение на путинската политика.

Мобилизация=могилизация

С тъжна ирония руски блогъри и журналисти нарекоха „частичната“ мобилизация „ускорена могилизация“, като използваха звуковата близост на думите „мобилизация“ и „могилизация“, тъй като на руски език думата „могила“ означава гроб. А „гроб“ значи ковчег в езика, който руските племена са взели от предците ни.
Тези нещастни 300 000 души, някои от които вече са изпратени на бойното поле, няма да имат възможност да възстановят или да доразвият военните си умения, ако някога са ги имали. За истинска преподготовка, стрелби, тренировки и бойно сглобяване ще им бъдат необходими от три до шест месеца, твърдят специалистите по бойна подготовка. Никой няма да им предостави толкова време. След кратко опресняване на бойното им „майсторство“ предстои да бъдат използвани като териториална отбрана или резервни формирования, които да запушват пробойните в първия и втория ешалон на окупационните руски войски. Тоест, като пушечно месо. Те го знаят. Затова бягат.

Защото са чули, видяли и прочели достоверни видеоклипове, снимки и телефонни разговори от фронта в Украйна, където звучат реплики като: „Ах, блядь...!“ , „Серьога, нас тут...“, „Да пошли все они нах...!“ Фрази, изпълнени със страх, ужас и зле разбираеми нецензурни думи, но интонацията и крясъците на хората, които ги изричат, са съвършено ясни и неподправени.
А в руския Google най-често задаваните въпроси са: „Как да напусна Русия?“, „Как да симулирам инвалидност, за да се отложа от военна служба?“ и „Как се казва „Предавам се“ на украински?“.
Масовата мобилизация на лекари и на друг медицински персонал ще наруши графика на плановите операции в РФ и ще покачи и без това високата смъртност сред руското население.

Мобилизацията като етническо прочистване с елементи на геноцид

Местни дагестански ръководители отказаха да изпращат повече мъже в мобилицационните пунктове. Кадиров официално обяви, че Чечения е преизпълнила плана за набиране на войници. В Москва и Петербург се състояха яростни демонстрации на руснаци и предимно на рускини, които заклеймиха людоедския режим на Путин, а униформени биячи от репресивните сили арестуваха стотици протестиращи. Даже послушните буряти вече бягат от военна срлужба, след като 6 000 момчета от малобройното население на Бурятия намериха смъртта си в Украйна.
Оказа се, че в Крим са изпратени повиквателни на 13-15 % от мъжкото население, подлежащо на мобилизация. Нищо страшно. Но от тези 13-15 % удостоени близо 90 % са връчени само на кримски татари. Което намирисва на етнически подбор, граничещ с геноцид, на който кримските татари са подлагани още от 1944 г. Според Женевските конвенции, насилственото вербуване на войници в окупирани територии представлява военно престъпление, но кремълският режим вече инкасира огромен пакет от международни, военни и престъпления срещу човечността, така че още едно в повече едва ли ще го трогне.
Откъде тръгва горещата „любов“ на сталинсткия режим спрямо кримските татари? През 1941 г. хитлеристките войски превземат Крим, обкръжават 200-хилядна съветска групировка около Севастопол и принуждават командването на Черноморския флот на СССР да потопи корабите си пред Севастополския залив и да извърши унизителна евакуация, като остави на произвола на съдбата стотици хиляди войници и военни моряци.
Тормозени от съветската власт, кримските татари, гърци и българи посрещат с надежди и доверие германските войски. Отделни представители на трите етноса служат в местната полиция, включват се като доброволци във Вермахта или понасят хитлеристката окупация без съпротива. Когато през 1944 г. пристигат съветските войски, по списъци на НКВД/КГБ от Кримския полуостров са депортирани повечето от 193 865-те кримски татари, гърци и българи. Като „врагове на народа“. Мнозинството от тях измира в лагерите на ГУЛаг или в жестоките степи на Казахстан, където са хвърлени на голо поле да строят къщи, да търсят работа и да се изхранват. Кримските татари бяха и остават най-организираната и последователна опозиция срещу окупацията и незаконния референдум от 16 март 2014 г. за присъединяване на полуострова към Руската федерация.   

ukraina_voina3.jpg

Само за ден 550 руски войници са се превърнали в „Товар 200“ /убити/, а броят на ранените /“Товар 300“/ все още не е уточнен

Апропо, по време на геноцида срещу украинския народ, извършван периодично при трите Гладомора  /1921-22, 1932-33 и 1946-1947 г./ в Украинската СССР, така, някак между другото, умират и „само“ 100 000 българи. От Бесарабска България и Крим. За което знаят малцина днешни българи, а мнозинството не желае да узнае истината, защото от 1944 г. до днес упорито си слага в ушите тапите, които му предлагат съветската и българската комунистическа пропаганда.

Апропо, по време на третия Гладомор в Симферопол обезумели от глад хора изяждат братчето на невръстния тогава и световно известен в бъдеще масов убиец и канибал Андрей Чикатило, убил и частично изял 53 души. Именно тогава поради преживения ужас у невръстния Андрей се формира патологичната извратена психика, която след години ще го превърне в безмилостен убиец, садист и канибал.
По време на третия Гладомор в СССР през 1946-1947 г. в Поволжието измират между 1 и 2 милиона души, предимно от български произход. У нас никой не се интересува от съдбата им, защото съветското правителство винаги ги е броило за татари.

„Глас народен – глас Божий!“

Вече разбрахме, че незаконните референдуми, обявени от Путин в Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област, са поставили поредни рекорди в летописите на съветската демагогия.
Най-абсурден е „резултатът“ в Запорожка област: 93 % от гласувалите подкрепят идеята тази исконна украинска земя да премине към Руската федерация! „Не вярваааам!“, би извикал дори знаменитият режисьор Станиславски. Твърде бездарно, с дебели бели конци е съшита поредната фалшификация от наследниците на другарите Сталин и Берия.
Към момента на псевдореферендума в Запорожка област украинците представляват 70,8 % от населението; руснаците са по-малко от 24,7 %, а трети са /виж ти!/ българите с 1,4 % от населението и цели 27 800 души! Освен посочените етноси в областта живеят белоруси, арменци, татари, евреи, грузинци, азери, молдавци и даже германци, гърци, цигани и поляци. Организаторите на „допитването“ до народа, които с автомати разнасят по къщите на хората изборните урни, а после броят бюлетините и обобщават резултатите, искат да ни кажат, че 93 % от 70-те процента украинци, които от векове живеят в Запорожка област, смятат се за преки потомци на онези казаци от картината на Репин „Запорожци пишат писмо до турския султан“ и досега никога не са изразявали желание да станат част от руската нация, изведнъж са получили мозъчно възпаление или загуба на паметта и са решили да променят живота си към по-добро, като се прекомпозират в благоденстващата държава, ръководена от др. В. В. Путин.
Разправяйте ги на някой друг, другарки и другари окупатори и демагози.

Очакваме балета „Лебедово езеро“

Какво се оказа? Че др. Путин и приближените му не познават Русия, Украйна и Западния свят. Че след продължителната изолация в бетонния бункер на московския диктатор те са изгубили или никога не са имали знания и усет за историческите и политическите процеси, които не могат да бъдат управлявани и насочвани с укази от Кремъл, с дирижирани гласове от Държавната дума или с наплашени и недообучени буряти, дагестанци или чеченци.
Колективният Запад, НАТО и Европейският съюз категорично решиха да не правят повече отстъпки пред наглия шантаж на кремълския режим и засега няма причина тази желязна решимост да бъде разколебана. Още преди да разпореди варварското нахлуване на украинска територия, жестокото изтребление, насилието и терора срещу мирни граждани Путин и прислугата му би трябвало да пресметнат шансовете си да спечелят студена, топла или гореща война срещу съвременната цивилизация. И ако си бяха направили труда да изчислят колко е брутният вътрешен продукт на страните от коалицията, водена от САЩ, в която влизат Обединеното кралство, Франция, Германия, Япония, Австралия, Канада, Нова Зеландия и още 15 от най-напредналите и силни държави на планетата, щяха да разберат, че изгледите им за успех са нищожни. Защото сумарният БВП на съюзниците и партньорите на Украйна превъзхожда руския повече от 32 пъти. А само БВП на САЩ надхвърля руския 12,8 пъти. Пъти.
„Когато командирът не знае какво да прави, свиква съвещание за дисциплината“, твърди мъдра военна пословица. Когато няма полезен ход, подполковник Путин плаши с ядрен удар. Свикнахме и с тези заплахи, които Кремъл отправи и през февруари, точно преди началото на провалилия се блицкриг срещу Украйна.

Путин няма какво друго да направи, освен да размахва ядрената тояга. И да планира увеличаване на военните разходи с 43 %. Но ще бъде ли жив да упранвлява тези разходи? Доста вероятно е преди началото на новата финансова година президентът или временно изпълняващият длъжността в бункера да носи друго име.
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън нарече ядрената реторика на руския диктатор безотговорна. САЩ публично призоваха руснаците да спрат да говорят за ядрени оръжия. „Много е важно Москва да ни чуе и да научи от нас, че последствията ще бъдат ужасни, и ние ясно го казахме“, заяви държавният секретар на САЩ.
Струва ми се, че не е далеч денят, когато на вратата на бункера или на президентския кабинет в Кремъл ще почукат едни яки момчета с камуфлажни униформи, радиофицирани каски и къси автомати. Ще потропат отривисто и учтиво ще произнесат: „Доброго вечора! Ми з України“.


Запасняшки вицове

- Тате, защо ни откарват на фронта?!
- Не знам, сине, не се интересувам от политика.

***
След указа от 22 септември 120% от студентите са се явили на занятия.

***
- Иля, какво означава частична мобилизация?
- Означава, Сьома, че мобилизират всеки, който не може да се откупи или да избяга.

***
"Колко жалко, че толкова рядко обявяват мобилизация", помисли си началникът на военното окръжие и издуха носа си в 100-доларова банкнота.

***
- Генерал Шойгу, защо в мобилизационните списъци липсват имената на деца на министри и депутати от Държавната дума?
- Не сте ли чели указа? Мобилизацията се отнася само за граждани на Руската федерация.

***
Продуктите поскъпват, бензинът поскъпва, наемите скачат. Добре, че поне заплатите остават на същото равнище. Остава поне някакво усещане за стабилност.

***
Буквата Z на аватара, тениската и колата показва вашето съгласие незабавно да бъдете мобилизиран.

***
- Служил ли си в Руската армия?
- Не.
- Защо?
- Бях в затвора?
- За какво те осъдиха?
- Бягство от военна служба.

***
Украйна е изправена пред сериозен проблем: с какво да нахрани и къде да настани 300 хиляди затворници.