Правителството на Радев: Управление в стил „мижи да те лажем“!

Димитър Попов

Новото правителство в първия си месец затвърждава убеждението, че е безпомощна власт, която не може да взема трудните решения в управлението. Радев се държи като некадърен и страхлив управленец – взема лесните и моментни решения, без да му мисли за последиците. Трудните решения очевидно не му понасят и той ги избягва, отлага, прикрива зад много приказки и все повече кухи оправдания с миналото. На лъжата краката са къси и когато управляваш по този начин, дълбаеш пропаст между себе си и обществото, а в тази пропаст рано или късно падаш с главата надолу. 

Едно от трудните решения за Радев е категорично да обозначи геополитическата ни принадлежност в НАТО и ЕС или да докаже обратното – че

 България се обръща към Русия и загърбва Европа

 Очевидно е обещавал на Кремъл такъв обрат, но тъй като геополитически той е невъзможен, Радев следва тази стратегия само на думи, а на практика прави каквото искат от НАТО. 

Военния министър забранява даването на оръжие на Украйна например. Казва го, колкото да зарадва Русия. Обаче министърът допълва тържествено, че спираме само помощта от складовете на армията, а не изобщо помощта, и че военните ни заводи продължават да работят за Украйна. Веднага последваха уточнения от ЕК, че това от складовете досега не е било помощ, а продажба на българска техника и страната ни е спечелила 1 милиард евро от нея. И второ -  нашите военни заводи работят за Украйна през посредници, за да лъжем тука баламите, че не помагаме на Украйна директно. По оценки за последните години, България е продала на Украйна оръжие за около 20 милиарда. От тях са разпределени 1 милиард евро комисиони, тъй като износа става чрез посредници.

 Кой взема комисионите? 

Ами същите, които и досега. Затова не спираме да продаваме оръжие на Украйна, за да си запазим комисионите и приходите в бюджета, но казваме обратното, защото от руското посолство настояват Радев да си изпълни обещанието към тях. Лъжем и едните, лъжем и другите, накрая лъжем самите себе си, както най-често става когато си глупак! Защото световните медии отчетоха думите на Димитър Стоянов като очакван ход на новия проруски човек в Европа, с което попаднахме в международна изолация, а насреща не получихме нищо.

По същия начин вървят и политиките в останалите обществени сфери. Преборването на инфлацията в страната изисква замразяване на приходите, рязане на разходи в бюджета, по високи данъци, краткосрочен лимит върху печалбата на търговските вериги. Това е рецептата, но тя е от много трудните решения. Защото замразяване на приходите означава гняв у населението, на което си му обещавал още по високи приходи. Увеличаването на данъците ще предизвика

 гнева на олигарсите, 

които са ти финансирали партията и издигането във властта. А налагането на норма от 30% върху печалбите ще ядоса търговците. И за да не вземе трудното решение, правителството започва с лесни полумерки – преговори с търговските вериги, пожелание да не се вдигат цените една година, отказ да се направи нов държавен бюджет. Колкото да закърпим дефицита в бюджета вземаме нов дълг. Това вещае още по висока инфлация и бързо обедняване на цялото население, но на кого му пука щом така на всички ставаш драг! 

Пълната безпомощност на властта личи от напъните да предоговорят договора с турската компания Боташ. Радев преди твърдеше, че договора е изгоден, сега моли за нов, а Турция поставя условия – предоговаряне, но да построим магистрала Черно море за турските тирове, да им я дадем на концесия, да им осигурим коридор за износ на енергия към Европа. Едва тогава могат да намалят онези 500 000 долара дневно, които им плащаме по договора с Боташ, да речем на 300 000! И тъй като такова предоговаряне ще вкара страната 

в нова икономическа пропаст,

 Радев изпраща разголената външна министърка при турския външен министър като последния си коз в тази игра на нерви с Ердоган. Резултатът е все същият – станахме за смях и толкова! На практика договорът с Боташ, подписан от протежето на Радев и договорен от самия него, няма дори елементарна клауза за разваляне, така че Турция ще изстиска Булгаргаз до последната капка и ще си вземе парите за 13 години. 

Много трудно е решението за съдебната реформа също. Тя беше уж приоритет и първо обещание. Изборът на нов Висш съдебен съвет обаче е изключително трудно решение, което зависи от Борисов и от други хора в много голяма степен. Радев разбра, че за да изберат новите членове, ще трябва да направи компромиси и това ще донесе негативи пред онези избиратели, които мразят Борисов. Ето защо темата изчезна от дневния ред на партията ПБ. Както са тръгнали, няма скоро да има нито нов ВСС, нито нов главен прокурор, а настоящия може да се окаже новия Борислав Сарафов в пола. И това ще бъде най-лесното решение на въпроса със съдебната реформа.

На Радев му е време да запретне ръкави, ако наистина смята да управлява страната добронамерено. Това правителство е избрано да работи, а не да му прави имиджова реклама пред посолствата. 

За съжаление обаче, аз съм сигурен, че той е толкова

злонамерен като премиер,

 колкото беше и като президент. Едва ли го интересува общественото благо. По скоро мисли за собствената си кариера и за личните си дела, така както правеше в президентството. Ето защо от него не очаквам никаква обществена полза, нито решение на трудните проблеми пред страната. А това означава само едно – управлението на Радев, въпреки голямото парламентарно мнозинство, ще вкара България в поредица от кризи и ще се окаже много по- кратко отколкото някой си е мислил!