Комунизмът се явява в този тъжен свят с различен глас, но в основата му винаги стоят мерзавците

Д-р Любомир Канов

Въпросът с мерзавеца Харви Уайнстийн (един от най-маститите холивудски продуценти, засипан с обвинения в сексуален тормоз и изнасилвания)
 не е в него, а в Холивуд. И по-точно какво той представлява днес, този основен строител на новия, политически правилен, световен и артистичен социализъм. Защото Холивуд се е превърнал от поне 60 години в онази световна инстанция, която 

безсрамно проповядва политкоректен морал на останалия свят с езика на киното,

 където редките истински човешки филми стават все по-голямо изключение, а идеологията, скрита или явна, доминира. 

Киното- любимото изкуство на Ленин, Сталин, Айзенщайн и на цялото прогресивно човечество! Основният възпитател и източник на морална поука за масите, победи! Ето го: Вечният сантиментален филм, в безбройни варианти, с красивите лица на субретките, готови да полегнат при повикване под туловището на Боса и вдъхновено изиграващи одобрените от него угодливи сценарии с либерален сюжет. Наричат този вид кино продукции “прогресивни, свободолюбиви и честни”, считат ги за заклеймяващи капитализма и алчността, авангард в борбата за човешки права, участниците произнасят по време на своите взаимни награждавания пламенни речи за бедните и отрудени хора и за расовата и половата дискриминация. Но всъщност става дума 

за много пари, за нечестни пари

 За разпределение на милиарди и за възможностите да имаш луксозна съдба. И в дъното им става дума за туловището на този или някой друг финансов законодател на интелектуалния “дискурс”, който, след като възседне новите красиви робини на правилната идеология, ги допуска в киното, а те благодарно и с въодушевление играят фалшивите си, но прекрасно снимани роли касаещи въпросите на моралното достойнство, докато междувременно имитират оргазъм с повелителя си. А освен това дори искат да бъдат близо до него по време на Оскарите, правят си селфита, а той угоен и небръснат, по хавлия, пуши пури и им се радва. Холивудски Харем. Милите кокошчици. Накрая обаче започнаха да стават храбри и възмутени, заклеймиха благодетеля. Вече не харесват нищожният му пенис. А от какво ги беше страх досега? Защо не се възмущаваха десетилетия наред? Нали всичките им филми все се въртяха около расовата неправда, робството, около подтиснатите класи или около Холокоста? Нали ставаше дума за човешки права, за доблест и социална справедливост? Нали толкова добре и убедително се възправяха срещу опресорите във филмите, че и речи държаха след това! Каква жалка пародия е всичко това и 

колко фалшива е тази холивудска претенция за върховна морална инстанция

 спрямо несъгласните с тях не-знаменитости и с обикновените хора по световните проблеми, по климата и по всичко останало! Каква необуздана праведност излъчват те, каква всеобхватна компетентност! Освен по най-простия въпрос за личното им достойнство и интегритет.

Говорехме в България преди време за мутрите. За недосегаемите партийни величия. А Харви Уайнстийн какво е? Не напомня ли на : “Другарю Живков, вие можете да ми забраните всичко, но не можете да ми забраните да ви обичам!” Или на желанието да потанцуваш с диктатора на 8 март, да легнеш под туловището му и да му прошепнеш в сюблимния момент: “Дали няма възможност за един двустаен в Зона Б-5?”

Комунизмът, наричан понякога социализъм, а понякога марксизъм, прогресивизъм или либералност е странна птица и се явява в този тъжен свят с различно оперение и с различен глас. Но в основата му винаги стоят мерзавците и техните кресливи доброволни роби.