Цветанка Андреева
Към пространството в което се е настанила станалата за жалост традиционна българска левица БСП се прибавят нови и стари леви сили.
От бивши комунисти, до нови левичари се активизираха да делят влияние със социалистите на Нинова.
От една страна, днес се обединяват отломките от БСП начело с Първанов. От друга, вече се обособи силен ляв кръг с конкуренти на Нинова под крилото на уж „атлантика“ Радев. На трето, но не на последно място, новата партия ПП не крие, че е с лява идентичност и все повече напуска пределите на дясно-центъра.
На пръв поглед тези формации са много различни и силно конфликтни, насочени към взиманото си обезсилване, но на практика разтварят идеологически и електорално лявото ветрило – от либералното градско, чрез ПП, през хибридния социализъм на БСП, до нескритите про- путинско червени кръгове все още живи от БКП.
Колкото и да са различни тези кръгове имат едно общо сечение – поносимостта и свързаността им с някогашната ДС : дядовци, бащи, а през XXI век вече и внуци.
Левицата в България остава генетично свързана с бившите служби на тоталитарния режим и днешния им бизнес.
Каквито и да са критиките към десницата, там асоциирането с ДС е най-малкото компрометиращо и непрестижно!