Трагедията с падналия МиГ-29 е потвърждение на пълната бутафория, в която се намира цялата държава. 17 дни след трагичния инцидент с майор Валентин Терзиев над Черно море въпросителните и неизвестните стават все повече, а отговорите кой от кой по-неадекватни и противоречиви. Сакаш целта е пълно объркване и тотално изгубване в черната дупка на институционалната безотговорност. Защото няма ясни отговори, в общественото и медийното пространство,
слуховете, спекулациите и свободните интерпретации са водещи,
а един другар съветник, популярен като чичо Митко, тероризира медии и журналисти с напътствия и указания как и с кой да отразяват драмата.
Часове след инцидента уж беше локализирано точното място на катастрофата, а после на славните ни военноморски сили им бяха нужни две седмици за да открият черната кутия на самолета.
До преди два дни се твърдеше, че всичко се знае за полета до изчезването на изтребителя от радарите. Сега министърът на отбраната Панайотов говори за някакви неизвестни последни 13 секунди, но зад сакралното число едва ли се крие нещо по-фатално от самото учение.
На втория ден след катастрофата уж намериха във водата биологичен материал от пилота, а 10 дни по-късно съпругата му Димитрина Попова призна, че много по-късно са взели ДНК проби от брата и майката на Терзиев. С какво са сравнявали морската плазма – само зелените чорапи знаят?
Последната бутафорна сценка се разигра в петък, 25 юни между министъра на отбраната Панайотов и шефът на авиобазата край Пловдив ген. Русев, протеже на президента Радев и виден защитник на съветските самолети. Първият обясни, че ще търсят помощ за разчитане на черната кутия от експерти в Украйна, защото там е произведена, а няколко часа по-късно вторият, без да е ясно по чия команда пренасочи исканата помощ към Русия, защото тя била производител на изтребителите. Естествено за ген. Русев няма никакво значение фактът, че сме част от НАТО, а Русия е обявила във военната си доктрина Алианса като свой основен враг.
На фона на целия информационен хаос всички нива в държавата, свързани с трагедията
мълчат – кой е бил ръководител на фаталния полет
Защо ли това неизвестно име на български офицер се превърна в най-тежката държавна тайна, не се крие се зад гърба му отбор от гузни началници?
Ръководството и контролът на полета би следвало да се осъществяват от базата в Граф Игнатиево, но до мента няма яснота дали самолетът е воден от земята правилно, въпреки, че са имали радиолокационно наблюдение на полета. Дали са отчели риска от неочакваната ситуация, че спуснатата мишена е с дефектен парашут и пада по-бързо, което е наложило и изтребителят да слезе на височина, по-ниска от критичните 4000 м. и да се движи с по-голяма скорост, за да обяви мисията за успешна. Реално майор Терзиев неусетно се е „гмурнал“ надолу към черните води на морето, за да порази мишената, но отчел ли е ръководителят на полета този изключителен риск? Защо не е спрял пилота? Защо
не е издал команда да се прекрати мисията
и самолетът да се върне на земята? Или ръководителят на полета е изпълнявал други команди и интереси, които са граничели с убийство?
В цялата драма не трябва да се подценява и един тънък психологически момент - майор Терзиев е бил началник щаб на ескадрила, тоест той е лидер сред подчинените си, който трябва да успява да се справя с всяка критична задача, да не се проваля. Но дори и пилотът да се е поувлякъл и да не е дооценил обстановката, ръководителят на полета е бил длъжен да го спре и да прекрати мисията.
Всички тези разсъждения неминуемо се налагат, след като в събота служебният министър на отбраната призна недвусмислено, че в случая не става дума за пилотска грешка. Думите му означават само едно, че грешката е на ръководството на полета, а и на командирите, които са планирали и отговаряли за учението. От тук нататък отговорността върви нагоре по веригата – ръководител на полета, командир на ескадрила, шеф на авиобазата, командир на военно въздушните сили, Министерство на отбраната. Ще успеят ли да прехвърлят цялата вина на мъртвия, както обикновено се случва, или ще изгорят 5-6 човека с офицерски нашивки и амбиции за кариера, за да се прикрият задкулисни игри на по-висши началници, облечени с много власт?
Разплитането на трагедията става все по-комплицирано и може да придобие ярък политически оттенък. Публична тайна е, че по всички нива, по които трябва да се търси отговорност са инсталирани приятели, колеги и кадри на настоящия президент Румен Радев. Той продължава по един или друг начин да има съществено влияние във военно въздушните сили и персонално в базата в Граф Игнатиево. Те продължават да бъдат неговото истинско семейство и съюзници дори на „Дондуков“2.
Помним, че Радев дойде в политиката и в президентството на власт с мита за непогрешимостта на военния пилот, факира на „Кобрата на Пугачов“. По ирония на съдбата след три месеца той отново ще е основният претендент за първия пост в държавата.
Но катастрофата с майор Терзиев сякаш обърква сметките – пропуква се образът на непогрешимия летец, на чиито криле се понесе изборната победа преди пет години. Във военните среди вече се дебатира до колко целесъобразно и било това учение край Шабла, а и не седят ли зад него други користни цели и дори обслужване на геополитически интереси, които при всички случаи не са български?
Съпругата на загиналия пилот Димитрина Попова пита основателно от страницата си във фейсбук: „Кой допусна пилотите ни до участие в това учение с по 1 стрелба годишно (почти сигурно е, че същата подготовка имат и останалите военни формирования). И още по-далеч: Кой беше този "болен мозък", който реши да провежда такова мащабно, съвместно учение само на база изготвени документи, без да си подготви подчинените и каква беше крайната цел, че при този смъртен случай не ни става ясно?“
Отговори на тежките въпроси няма, а все още есемесите не са затворили устата на покрусената вдовица. Тъмните сенки около това учение всъщност могат да се окажат опит за
подла пиарска и пропагандна акция,
която в крайна сметка е имала единствено за цел да бетонира присъствието на съветските МиГ-29 до 2030 година, а и след това във ВВС на България.
Това предчувствие съвсем не е теория на вероятностите, а още по-малко на конспирацията. В момента се подготвя сключването на нови договори за модернизация на авиониката на МиГ-29 и за летателната им поддръжка. Абсурдно е, но всичко това се планира след като вече стана ясно, че руснаците не са изпълнили сключените по времето на министър Каракачанов договори за ремонт на двигателите на самолетите, за които са платени авансово милиони, а България вече търси и неустойки. Сега новите изисквания се залагат така от чиновниците в министерството, че бъдещите договори да отидат отново при „братушките“ и РСК МиГ. За други възможности и алтернативи като Украйна и Полша дори и не се дебатира. До 100 милиона лева договорите могат да минат и със санкция на МС, а до 50 млн. и с подписа на министъра. Служебното правителство на Румен Радев може да даде поръчката и без санкция на парламента, а тя безалтернативно ще е в полза на руснаците – основният опонент на НАТО.
Как учението край Шабла се оказа част от сценария МиГ-29 да останат да въоръжение у нас?
Във военните среди се знае, че нощната стрелба с поразяване на мишена над Черно море е една от най-трудните и сложни задачи, която изисква перфектна подготовка и рутина. Нейното успешно изпълнение щеше да се окаже блестящо алиби пред съюзниците ни в НАТО и ярка демонстрация, че МиГ-29 е боеспособен самолет, с който ние можем успешно да изпълняваме сложни задачи над Черно море и да охраняваме въздушното пространство на Алианса и ЕС, та дори и да отблъснем евентуални руски заплахи.
Учението е трябвало да препотвърди, че миговете са годни за отбрана - имало ли е указание от висшестоящите, че демонстрацията трябва да успее на всяка цена? Ако мисията на майор Терзиев беше постигнала целта си, лобито на МиГ-29, което е сраснато с обкръжението на президента, щеше да има аргументи да настоява, че тези самолети не са съветски трошляци, а могат да изпълняват сложни мисии още поне десет години, че не са за продан и изхвърляне. За това трябва единствено да се удължи летателният им ресурс. Имахме 15 такива самолета, за осем от тях вече имаме зелена светлина, а след ремонти в Русия трябваше да се удължи летателният ресурс на останалите, но вече са с един по-малко. Всичко това означава да се наливат още пари на руснаците от българския бюджет и най-вече за модернизация на авиониката, въпреки че е чисто суеверие да се надяваме руснаците да направят опознаване „свой“ „чужд“, каквото сега не съществува между МиГ-овете и натовските изтребители.
Учението край Шабла е имало задкулисната цел
да се запушат устите на критиците на съветските самолети,
които настояват, че докато чакаме американските Ф-16 е по-целесъобразно и тактически, и икономически изтребители на Алианса да охраняват въздушното ни пространство.
Фаталният полет на майор Терзиев и невидимият пръст на съдбата съвсем объркаха плановете на лобистите на МиГ-29, затова сега е цялата нервност и гробовно мълчание за трагедията и виновните. Сиренцето сякаш се измъква от лакомите усти. Все по-ясно става, че дори в отбраната законът на омертата ще бъде нарушен и няма вечно да се мълчи за летателните пари, които получават едни другари на високи позиции в щабовете и в министерството. Осведомени твърдят, че е военна тайна колко са тези хора, какви са сумите, които лапат, но всъщност става дума за възнаграждение, което взимат без да летят или само за няколко формални часа във въздуха годишно. Допълнителните хонорари за това към заплатите им всеки месец са четири цифрена сума. Интересите им са като на мафията, та затова задругата на зелените чорапи, както иронично ги наричат в самото министерство, ще брани дори с цената на човешки и материални жертви, и дори с пренебрегване на националните интереси личните благинки. Освен това схемата има ефекта на 2 в 1 – хем пълним джобовете си, хем не нарушаваме изгодите за Русия. Така работи лобито на МиГ-29 у нас. Ще бранят с нокти и зъби оставането му на въоръжение, защото
на друг самолет не могат да летят
А на следващото учение дано фуражките се сетят за думите на вдовицата на майор Терзиев: „…два дни преди Шабла-2021 се "тупаме по гърдите", а два дни след инцидента се скатаваме в "миши дупки" и се крием зад разследването?“