Неубедителен Иво Христов – просто ироник на властова заплата

Юлиана Методиева

Иво Христов е ироник на властова заплата. Захвана се да отговаря за Комисията по досиетата и съвсем се оплете.

Като типичен придворен шегобиец обясни, че нищо особено не се случва, просто се махат деветимата комисари, секретарките им и лимузините им. Един вид, бюрократичен лукс! Остатъчен комунистически рефлекс: надъхваш народните маси, че някой друг взима пари на гърба им. Че той, Христов, взима добра заплата, е съвсем друг въпрос, нали!

Върхът обаче е обещанието, че 

досиетата щели да бъдат на един клик разстояние

 Просто посягаш и ги взимаш. Тук драгият Христов извърши истинска риторична еквилибристика. Заигра на котка и мишка с Георги Любенов, от БНТ, който изслушва словесните му пируети с лъчезарна усмивка (за журналистическото си поведение неведнъж е получавал награди). Не зададе на Радевото вице нито един от същинските институционални въпроси:

Кой ще определя достъпа? 

Кой ще извършва проверките? Кой ще носи отговорност за публичното обявяване? И най-важното – кой ще гарантира независимостта на тези действия?

Не е ли очевидно намерението на ПБ да замени един независим орган, чиито членове се избират от парламента, със структура в изпълнителната власт – Държавна агенция „Архиви“?

Неубедителен се оказа другарят Иво Христов. Досиетата на комунистическите тайни служби световно известни с репресивния си характер, не се прочитат веднъж завинаги. Те трябва да могат да бъдат четени, изследвани и проверявани от децата ни, от техните деца и от внуците им. Паметта не е еднократна административна услуга, която приключва с едно натискане на клавиша.

А Георги Любенов? Защо превръща студиото на обществената телевизия в комфортен фотьойл за гальовно общуване с властта? Къде останаха неудобните въпроси, които общественият журналист е длъжен да задава?

Подкрепете ТУК обществена петиция, срещу законопроекта на Иво Христов за закриване на Комисията по досиетата.