Веднъж завинаги трябва да престанем да четем историята си през съветските, идеологизирани очила и да я погледнем ясно с нашите си български очи
Вписвайки българите като отделно етнически елемент в македонската конституция, различен от македонците означава да признаем, че наистина има две отделни народности - българска и македонска, което не съответства на историческата истина, казва пред Faktor.bg кандидатът за президент на Национално обединение на десницата
Интервю на Мая Георгиев
- Г-н Благоев, преди 20 години бившият президент Петър Стоянов заяви, че Македония е най-романтичната част от българската история. След драматичните преговори през последните две години за членството на Републиката в ЕС остана ли нещо романтично в нашите отношения?
- За съжаление нищо романтично не остана. Проблемът е не само в агресивността на македонските политици, които се оказваха несравнимо по-добре подготвени от нашите. Проблемът е в недалновидната политика и грешките, които Бойко Борисов допусна през последните четири години, подписвайки един договор, който вместо да даде решения, създаде нови проблеми. За тази безумна ситуация отговорност носи и дилетантщината на Румен Радев, който вместо да отстоява националната кауза на България, е на път да я продаде, допускайки Македония да влезе в Европейския съюз без уговорки, безапелационно, без да е приела всичките справедливи български искания и настоявания. Не искам да съм лош пророк, но се опасявам че до края на годината точно това ще се случи.
- Някои историци и политици коментират, че отказът да дадем зелена светлина, за да стартира предсъединителният процес на съседите е своеобразна българска капитулация, каква е вашата позиция?
- Капитулация само дотолкова, доколкото бъдещето на Македония наистина трябва да бъде в Европейския съюз, защото по този начин страната ще бъде изолирана от руско-сръбското влияние на Балканите. Капитулация обаче е и безкритичното даване на зелена светлина за преговори за бъдещо членство на Македония. То също крие страшно много подводни камъни, защото Македония ще започне тези преговори без да е изчистила спорните моменти с България. Т.е. Европа сама денонсира своите принципи, защото настоява да дадем зелена светлина на Скопие без да са изчистени спорните моменти със София. Затова трябва да благодарим и на служебното правителство на Румен Радев, който вероятно, ако бъде избран повторно за президент, ще продължава да съсипва българската външна политика. Опасявам се, че ние за пореден път сме губещата страна в каузата Македония. На път сме да се случи поредната национална катастрофа, този път катастрофа на нашите идеали и историческа памет. Единственото успокоително е, че тази катастрофа ще бъде без териториални загуби.
- Какви са полезните ходове от тук нататък в преговорите?
- Имаме един единствен полезен ход. Румен Радев и служебният кабинет, до съставяне на нормално правителство, а такова едва ли ще се случи до 14 декември, да започнат спешни разговори с държавните глави на страните-членки на Европейския съюз, както и с лидерите на общността, за да изложат в аргументиран и кратък порядък българската позиция по въпроса, която е позиция на историческата истина. Включително и да обясним на Европа, която е чувствителна към понятия като фашизъм и окупатори, че българската армия и администрация през 1941 г. не са посрещани като окупатори, а като освободители; че ние сме били принудени да станем съюзници на Хитле, защото сме искали да осъществим националното си обединение, което Европа ни отне през 1919 и че въпреки депортирането на македонските и тракийски евреи, представители на българската администрация, на българската църква и българския елит са се опитвали и да спасят отделни техни представители. Трябва да се настоява Скопие да употребява адекватен на европейските ценности език, език в който няма омраза, няма лъжи, а не език, изпълнен с обиди, дори цинизми. Да се настоява за език на толерантност и зачитане на историческата истина, да се сложи край на антагонизма, да се търси онова, което ни обединява не само в миналото, но и сега.
- Трябваше ли България преди да настоява съседите ни да преосмислят и обективизират историята си, ние също да признаем и осъдим злодействата на комунисти, сталинисти и Коминтерна по македонския въпрос, да изчистим също историята си от митове?
- Абсолютно вярно. Проблемът дори по отношение на Македония е, че ние сами сме пробили нашата защита. Как да убедим Европейския съюз, че ние не сме окупатори и фашисти, при положение че в България продължава да има антифашистки организации, а историята красноречиво показва, че в България по време на Втората световна война може и да е имало профашистки организации, каквито е имало на много места в Европа, но фашизъм като форма на държавно управление и обществени отношения никога не е имало. Следователно ние наистина веднъж завинаги трябва да престанем да четем историята си през съветските, идеологизирани очила и да я погледнем ясно с нашите си български очите.
- Има ли резон позицията, която защитава и настоящият президент Радев - да отстояваме признаване на българско малцинство?
- Това е един много погрешен подход, тъй като настоявайки да има българско малцинство, а малцинството е малка част от голямото, означава да зачеркнем историческата истина, че хората в Македония са част от българската етническа общност на Балканите. Вписвайки българите като отделно етнически елемент в македонската конституция, различен от македонците означава да признаем, че наистина има две отделни народности - българска и македонска, което не съответства на историческата истина, тъй като днешните македонци всъщност са потомци на македонските българи. И този факт е отразен във всички лични документи и кръщелни свидетелства на хората, живели в Повардарието до 1945 година.
В Македония има македонски граждани с българско самосъзнание и ако някой нарушава техните права, то те трябва да бъдат отстоявани и защитавани не на принципа на малцинствената общност, а като нарушаване на индивидуалните им човешки права, което е основен постулат и в Европейския съюз. Тази защита разбира се е преди всичко отговорност на България. Вписването на българите като отделен държавнотворен елемент в македонската конституция означава да дадем картбланш на Скопие да търси македонско малцинство в България и по-точно в Пиринския край.
- Няма как, говорейки за Македония да подминем искането на Македонската православна църква Българската да й стане майка, какъв шанс беше това за двата народа?
- Въпреки условностите на предложението от страна на МПЦ Българската патриаршия да е отново църква-майка, смятам че това беше един исторически шанс, който за съжаление беше изпуснат. Защото ако в края на 2017-а Светият синод в София беше започнал активно да търси подкрепа за автокефалията на МПЦ, ако не се беше свил пред руския юмрук и беше съумял да спечели за каузата благоразположението на Цариградския патриарх, сега ние щяхме да имаме едно ползотворно сътрудничество между двете църкви, което да даде и модела за нашите нормални междудържавни отношения. Да припомня, че и тогава много лаици в църковните отношения и манипулатори наплашиха обществото, че ако Българската патриаршия възстанови историческата истина - да е църква майка на Македонската архиепископия, я заплашва тотална изолация от православния свят. Техният глас тогава бе по-силен от гласа на разума, както е и сега. Така че в момента ние щедро пълним българската кошница с горчивите плодове на църковната и държавническа безотговорност.