De Profundis: Нормандската четворка в Париж – нищо за Крим, почти нищо за ДОНБАС, много за Путин

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Ако не броим, че украинският президент Зеленски все пак се опази от това да направи огромни отстъпки на Путин, договорката за „пълно и цялостно въвеждане на примирие в Източна Украйна до края на годината” е единствената добра новина от срещата в Париж на страните от тъй наречения „Нормандски формат” – Украйна, Русия, Германия и Франция. 
Е, добра ще бъде, ако примирието се реализира, разбира се.  
Защото договорките с Русия имат специална особеност - не могат да бъдат взаимно изгодни, а трябва да са изгодни само за Кремъл, иначе управляващите кагебисти ги смятат за парцал, с който да си бършат…..така, де, който ползват вместо тоалетна хартия. Щото тя в Русия продължава да е кът, справка – тоалетната хартия, клозетните чинии другите предмети на разкоша, които руснаците ограбиха от арестуваните и после върнати на Украйна кораби. 
Да, примирието, тоест, 

да не се избиват хора за интересите на оня в Кремъл,

 дето клати международния мир, е хубаво нещо, но думата трябва да се превърне в дело. 
Обаче договорката между Путин и Зеленски да се отворят допълнителни гранични пунктове между Украйна и руските сепаратистки територии Донецк и Луганск, не е особено читава. Това значи нови възможности Москва да инфилтрира хора за хибридни операции В Украйна. Защото истинската посока на движение през новите пунктове ще е на смели кагебисти и все по-прочутите напоследък некадърници от ГРУ към Киев, но обратно - движение на законност, човешки права, свободни медии и други лиготии  руснаците няма да допуснат да се движат от Киев към Донбас. Щото тогава може хората там да поумнеят и да се откажат от сепаратизма ли - би попитал някой? Не, те ще си бъдат вечни сепаратистки райони, защото така искат не нормалните хора с повече или по-малко здрав разум, а руските интереси, които стоят с автомати и пазят сепаратизма, който им е изгоден. Вижте примера с тъй наречената Приднестровска република, която руснаците откъснаха от малката Молдова. 
В България този пример отдавна сме го загърбили, но трябва да го помним, защото е пред очите ни вече 30 години. Също - насъскването на Абхазия срещу Грузия, на Армения срещу Азербейджан и обратно, плюс много други примери. 
Но най-добре ще разберем ставащото в Украйна чрез друг пример. Да си представим, както открай време внушава ченгеджийската пропаганда в България, че турците в Кърджали, подтиквани от Анкара, се обявят за отделна република и хванат да стрелят срещу българската армия, която законно се опитва да опази националната територия. Те имат подкрепа от турски командоси, които обучават и командват сепаратистите, а също от транспорти с оръжие и…..да не продължавам, картинката е ясна. 
Извинявам се за аналогията, тя можеше да бъде с македонците в Пиринска Македония или с добруджанците в Добруджа - все едно, защото е само с учебна цел. Да, нашите турци са нормални, а не ненормални хора, та да направят подобни идиотщини. Но точно такава е ситуацията с тъй наречените Донецка и Луганска рапублика в Украйна, чието сепариране бе изцяло

 инспирирано от Русия

 Е, кой нормален българин би проявил двоен стандарт, като застане зад Донецк и Луганск, и каже – ми там живеят предимно руснаци, така че тези територии са си руски. След като и тук, в Кърджали, живеят предимно турци, тези територии турски ли са? 
Но знаете ли защо още се сетих за тази аналогия? Защото виждам, че някои български медии описват ситуацията така: „Путин, който представлява проруските бунтовници в Донбас и Зеленски…..”
Първо, да наричаш „бунтовници” откровените донбаски терористи, обучени, насъскани и подкрепяни пряко от Москва с военна сила и техника, си е връх на политическия и журналистическия цинизъм и няма нужда изобщо от коментар. И второ – защо точно Путин представлява сепаратистите в Нормандската четворка, като Русия официално твърди, че няма нищо общо със случващото се в Източна Украйна. Нещо повече, след като Русия грубо и безцеремонно погази международното споразумение, наречено Меморандум от Будапеща и подписано през декември 1994 от Русия, САЩ и Великобритания. То предвижда в замяна на това, че Украйна доброволно предаде на Кремъл всичките си ядрени оръжия, тя да получи

 закрила от трите велики сили,

 които стават гаранти за мира и териториалната цялост на страната. 
Е, стават, ама не стават. Гарантът Путин нагло превзе Крим, чрез малки зелени човечета с автомати, под чиито дула хората проведоха напълно доброволен референдум и избраха да се присъединят към Русия. Да-а-а, впрочем, знаете ли, че Наполеон става император на Франция чрез допитване, на което получава одобрение от 99 процента. Ама, ха – той може, Путин - не!
Така че въпросът продължава да виси – защо, след като Путин наруши тотално Меморандума от Будапеща, е допуснат в друг международен формат – пак да участва в решаването на украинската съдба. Защо изобщо се водят разговори с него и се чака императорското му благоволение.   
Отговорът, че Русия е избрана от самите сепаратисти да ги представлява, оглушително дрънчи на кухо. Все едно малкото ми братче да ме избере за защитник на сладоледа. 
Другият отговор – че Кремъл е загрижен за съдбата на хората в региона, заплашени от бандеровци и други украински фашисти, та затова се ангажира, е още по-лицемерен и откровена подигравка с интелигентността на публиката по света. 
Истинският отговор е – Путин участва в нормандската четворка, за да пази своето. Е, не точно своето, а откраднатото, заграбено чуждо, което вече счита за свое. 
За какво са му на Путин тези две размирни малки територии, той трябва да ги храни и въоръжава, да харчи пари и усилия да ги подкрепя, да губи авторитет в международен план, за какво са му – ще попита някой невинен гражданин. Отговорът е, че те не му трябват сами по себе си, а като буфер между Русия и Запада. Докато в източната част на Украйна има точки на военен конфликт, страната няма шанс да стане член на ЕС и НАТО, както Киев иска. Пак ви връщам към примера с Приднестровието. 
Така или иначе, 

лошите новини от срещата на нормандската четворка

 в Париж обаче са много. 
Първо, изобщо не е добре, че тя се проведе точно в дните, когато в международен план се засилва натискът срещу Кремъл. Общото събрание на ООН призова за пълно изтегляне на руските войски от Украйна, Конгресът на САЩ официално забрани военното сътрудничество с Русия и, въпреки кандърмите и предупрежденията, руските власти не спряха да тъпчат руските спортисти с дроги, затова заслужено бяха изхвърлени от всякакви големи спортни форуми. 
А европейските лидери в Париж легитимират режима. 
С руснаците, особено с Путин и кагебистката мафия начело на страната, не може да се сътрудничи нормално, бе, хора. Не го ли разбраха Германия и Франция, та се правят на умрели лисици и заблуждават света как ей сега ще постигнат най-добро споразумение. Само ние да почакаме още малко, докато те, Меркел, Макрон и всякакви други, четкат императора, чак докато стигнат до Наполеончето в него. 
Втората лоша новина е неяснотата по въпроса за специалния статут на Донбас. Според цитираното изказване в Париж на президента Зеленски, то се продължава за още една година. Според ТАСС обаче, в комюникето от срещата се казва, че Украйна е съгласна Донбас да има постоянен специален статут. Като Крим или не точно, а?
Третата новина – и то не лоша, а направо отвратителна – е, че никой по време на срещата не повдигна изобщо въпроса за статута на Крим и необходимостта Русия да се махне оттам и да върне полуострова на законния му собственик – Украйна. И какво излиза – преди 10 дни кремълското кречетало Дмитрий Песков откровено и нагло предупреди света, че темата Крим вече е закрита и по нея Русия няма да води никакви разговори с никого. 
Ами голям началник – и ние веднага му уйдисахме на гайдата.   
Добре, да оставим украинския президент Зеленски настрани и да не го питаме защо премълча темата Крим. Вероятно беше изплашен да не предизвика Путин и онзи да си тръгне, без дори да се постигне сегашната минимална договореност за примирие. Или пък защото момчето е аджамия в международните дела – макар че тогава защо е станал президент….. 
Да помислим обаче, 

защо Меркел и Макрон също не обелиха зъб за крещящия проблем Крим, 

с който международната демократична общност е ангажирана толкова години. Да не подразнят и те лъва ли? Или защото такова пораженческо поведение чакаме от тях ние, стотиците милиони европейски граждани, които подкрепят териториалната цялост на Украйна и санкционните мерки срещу агресивната Русия? 
Съглашателската политика с тирана и е абсолютно противопоказна за здравето на демократичните общества и международния мир. Ако не вярвате на мен, питайте Чембърлейн и Даладие, които през 1938 в Мюнхен се споразумяха с Хитлер и Мусолини, като развързаха ръцете на диктаторите да запалят най-страшния военен конфликт на света.  
Какво да ви кажа, граждани, с такива склонни към постоянно съглашателство „лидери” начело, Европа може би наистина нищо добро не я чака. Само че Берлин и Париж пак ще се оправят – да му мислят Варшава и София. И Пловдив.