Жени Живкова се кани да изпере управлението на простоватия си дядо като рециклира "Знаме на мира"!

Юлиана Методиева

Яд ме е, че кметът Благо Коцев открадна шоуто на онези хора от площадите след 10 ноември. Тогава те викаха против Тодор Живков и „Tошизма“, а ето че днес публиката смята новината за Варна и украинската мафия, за по-важна отколкото новината как Жени Живкова се кани да изпере управлението на простоватия си дядо като рециклира "Детската асамблея "Знаме на мира"! Да бяха други времена, журналистите щяха да скъсат от въпроси Живкова. Ехо, какво по-точно искате да направите с комунистическите виновници начело с вашия дядо ? 

Ехо, не ви ли е срам!

Защо казвам, че варненският кмет открадна шоуто. Защото скандалът около него и незаконния град в Баба Алино, се оказа по-секси за медиите, отколкото Жени Живкова и как щяла да върне на народа „Знаме на мира“ и съпътстващите веселби около Монумента „Камбаните“! Благо не е виновен, разбира се. Тези, които пренасочиха вниманието към Варна, пет пари не дават какво ще си помислят споменатите хора от площадите през 1989-та. В някаква степен може да се твърди, че те са гласували за Румен Радев, комунистическо протеже на БСП. Може и да премигвате в несъгласие, но така си е.

Жени Живкова е възлюбената внучка на несменяемия шеф на държавата ни, стоял инсталиран от Москва за 35 години в българската история. Роднина на Бай Тошо, когото мразехме и се срамувахме от него. Жени съответно е дъщеря на Людмила Живкова, персона, заемала най-висок държавен пост в културата. Ж. Живкова, шивачка по занаят, дизайнер по вкуса на софийските новобогаташки, обяви в ефир намерението си да възстанови споменатия перформативен символ на тежкото, миризливо време на късния комунизъм! Дали джензитата знаят как през онзи не-свободен за мисълта и културата социализъм, по волята на тогавашния член на ЦК на БКП Людмила Живкова, държавата отдели специален бюджет за хрумката й "Детска асамблея "Знаме на мира"! Колко патриотично е да си спомним как българският комунизъм докара деца от различни държави в комплекса „Камбаните“, как те пееха, рисуваха, засаждаха дръвчета, съчиняваха стихове за приятелство между народите!

Може да им прозвучи симпатично и политически стерилно, нали така. Няма комунизъм, няма Маркс и Енгелс, няма планова икономика и класова борба. Детските активисти от Асамблеята участват в трогателен ритуал за огласяване на камбаните на своите държави, държат се за ръце и пеят за световен мир и любов. Само че...чрез тях дъщерята на най-овластения човек в държавата, лявата ръка на диктатора, подкрепил пръв Леонид Брежнев да се изпратят танкове за смазване на Пражката пролет, измисли Камбаните и Асамблеята като социален отдушник! Пробута танцуващите деца като невинен пърформанс и културно лице на държавата на баща си! Точно тя, дъщерята, ползваща образно казано, златната акция на партийната йерархия на БКП, през Детската Асамблея, включи в колективен безмозъчен симулакрум обществото. Уж не говори за съветската система, не легитимира еднопартийната система в България, а отправя послания за братство на човечество, за морални символи и всички останали нейни бла-бла.

Долу „Тошизма“

 е изстрадан лозунг на безгласните. Чисто статистически, те съставляваха една голяма част от социалистическото общество. Населяваха, символно казано, ниските му етажи, дори мазета. Към първата категория принадлежаха на членовете на управляващата партия. Те бяха златният милион(1 000 000 – 1 100 000 от около 8,9 млн. души), „елитът“ на Тодор Живков. Като такъв не е посягал изобщо на властта му. Обратното, грижеше се както можеше за неговия публичен комфорт, а в замяна получаваше суперски класови привилегии. Срещу това вдигахме онези лозунги през зимата.

След 1989-та огромна част от членовете на БКП изпраха биографиите си, прескимбичиха се от марксистки в либерално-демократичен дискурс, настаниха се в съдебната система, бизнес мрежи, заеха лидерски позиции в НПО и т-н. Казват, че това било не „конспиративна смяна“, а институционална инерция плюс кадрова непрекъснатост. Дай им на политолози и културолози да опаковат с думи българския хаос.

Ако Жени Живкова рециклира социалистическата Детска асамблея с цялата й късно-съветска гарнитура, това ще е 

безсрамно

 То е като да забулиш с булото на забравата преживяното от всички онези, които не бяхме от БКП. Излиза, че не е имало смисъл от площади, от 10-ти ноември! Излиза, че не е било нужно да свалят от Политбюро дядо й, с увиснало чене и дементен поглед.