Васил Данов
Ако бях френски гражданин, не бих гласувал втори път за Еманюел Макрон. Но като гледам конкуренцията му, сигурно бих пуснал половин бюлетина (ако можеше) за центристкия кандидат.
„Компромисът е скрита капитулация“
Президентът Макрон се е устремил към втори пореден мандат, за да стане първият преизбран френски държавен глава от 20 години насам. През мандата на Макрон Франция премина през турбуленцията на „жълтите жилетки“, през терористични атаки и сблъсъци около ограниченията на мигрантския поток, през масово недоволство срещу плановете на президента да вдигне пенсионната възраст на французите.
Франция започна битката срещу пандемията Ковид-19 доста организирано. До момента са ваксинирани близо 80% от възрастните граждани, бизнесът и заплатите не пострадаха сериозно, перспективите за икономическо възстановяване са благоприятни.
Но партията на Ем. Макрон "Република, напред!", основана през април 2016 г., вече загуби местните избори и показа липса на свежест, на идеи, на настъпателен порив. Новоизбраните кметове на големите градове са предстнавители на зелени леви коалиции, които също недоволстват от наложения от Макрон еко-данък върху горивата.
Макрон инкасира
провали в традиционно силната за Франция външна политика
С пакета „Мобилност“ застана срещу източноевропейските съюзници в ЕС, а с колебливата си позиция в защита на Минските споразумения заедно с канцлера Меркел извиваше ръцете на Украйна и подкрепяше наглото лицемерие на Владимир Путин.
Еманюел Макрон продължи недостойната традиция на френските президенти да се хвърлят в обятията на Москва, когато външната им политика стигне в задънена улица. Подобни пируети някога носеха краткосрочни дивиденти на Шарл Дьо Гол, но днес поставят Франция в самоизолация.
Опитите на Макрон да посредничи след началото на пълномащабната война на Путин срещу Украйна не се увенчаха с успех и даже му донесоха насмешки, след като турският президент Ердоган пое посредничеството в безсмислените преговори между агресора и жертвата в най-големия военен сблъсък на Стария континент след 1945 г.
Заедно с другите западни лидери мосю Макрон носи историческа отговорност за пасивното отношение на НАТО и ЕС към фашизоидните доктрини на кремълския режим, на които никой не се осмели да даде отпор преди 24 февруари т. г., докато те се превърнаха в пряка агресия срещу световната цивилизация.
Макрон изправи на нокти съюзниците от НАТО с нелепото си изказване, че Алиансът преживявал „мозъчна смърт“, след което се наложи генералният секретар Йенс Столтенберг да поиска уточнения от френския президент, а той бе принуден да обяснява, че не е искал да каже точно това, което вече е казал. Изцепката на френския държавен глава дойде малко след заканите на президента Тръмп, че е възможно САЩ да напуснат НАТО, което хвърли в ужас правителствата на западните и особено на източноевропейските членки на НАТО, изправени срещу растящата не с дни, а с часове агресивност на кремълския режим.
Французите имат сериозни основания да накажат непостоянния и капризен Макрон, но на хоризонта засега не се вижда друг силен, вдъхващ доверие и по-обаятелен лидер на нацията в момент, когато в Украйна бушува война с непредсказуем изход, пандемията още не е преминала, а енергийните и икономическите несгоди тепърва ще ни притискат.
Уморената националистическа кобила Марин Льо Пен
е позната до болка на френския избирател. Смятана за крайно дясна, въпреки че крайните националисти не се вписват в категориите между ляво и дясно, г-жа Льо Пен предлага претоплен тюрлю-гювеч от послания на британските брекзитъри като "да си върнем контрола над държавата", след като се е отказала да вади Франция от ЕС и да изхвърля еврото.
През изтеклите пет години Марин льо Пен неколкократно сменяше идеи, платформи и послания. Тръбеше ту за икономически национализъм, ту за близки връзки с Русия. Французите едва ли са забравили, че когато преди изборите през 2017 г. партийната каса на Марин льо Пен се оказа празна, тя не се посвени да замине за Москва, след което изневиделица в бюджета й се оказаха някакви 30 млн. евро, с които крайната националистка участва в президентските избори и даже стигна до балотаж.
В сегашните избори Марин льо Пен не се оплаква от липсата на средства и разгърна активна и продължителна кампания. Резултатът е скъсена дистанция спрямо Макрон. Според предварителни проучвания, Ем. Макрон може да разчита на 27% от доверието на избирателите, а Марин льо Пен – на 22%. Най-голямата ѝ надежда остават избирателите, решили да накажат Макрон.
Неочаквано крайната националистка бе атакувана
отдясно от яростния популист, журналист и писател Ерик Земур
който къса жива плът от избирателите на Льо Пен. Земур вече се позиционира като най-радикалния кандидат за президент. Потомък на берберски евреи от Алжир, 63-годишният Земур е изтъкан от противоречия. Бивш журналист, работил в най-реномирани издания, той постоянно цитира фалшиви новини и се позовава на откровени лъжи. Завършил елитен университет, словесно бичува елитите. Земур заложи на прокламациите срещу исляма и мюсюлманите, за които бе осъден неколкократно. Последната му присъда бе за използване на „език на омразата“ срещу непридружени деца-мигранти.
Определян като „френския Доналд Тръмп“, Земур нарича Льо Пен „твърде мека“ в политическите си послания и залага на агресивния популизъм, с който е възможно да привлече традиционни избиратели на Льо Пен, да разцепи десния вот и да й попречи да стигне до балотаж.
Традиционната левица е представена от
лидера на „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон
който с 13% подкрепа заема трето място в предвалителните проучвания след Макрон и льо Пен. Меланшон обещава да понижи пенсионната възраст, да вдигне минималната заплата, да замрази цените на храните и горивата.
"Свободният пазар е безпорядък. Възможен е различен свят", размахва ръце левичарят и чертае красиви и несбъдни пейзажи. В предизборния си манифест Меленшон се заканва да сложи под контрол движението на капитали, да осигури работни места за дълготрайно безработните и да вдигне минимална заплата.
Разбира се, заплашва да изтегли Франция от НАТО и да блокира бъдещите съглашения за свободна търговия на Европейския съюз.
Според проучване на „Политико“, сред
въпросите, които най-силно вълнуват французите
са покупателната способност, социалната сигурност, заетостта и миграцията. Войната в Украйна е на осмо място.
Според други проучвания, на 10 април ще бъде отчетена рекордно ниска ниска избирателна активност и вторият тур най-вероятно отново ще изправи един срещу друг Макрон и Марин льо Пен.
Според политолога Доминик Рение, войната в Украйна ще даде повече шансове на Макрон, тъй като по време на войни и други бедствия хората обикновено не сменят държавния глава.
Характерна черта на френския избирател винаги е била стремежът му да накаже управляващите. Този порив към справедливост постави през 2017 г. Еманюел Жан Мишел Фредерик Макрон начело на френската Пета република. Но тази тъмна, неясна и неконтролируема воля може и да го срине.
При избори във Франция никога нищо не е сигурно.