Николас Бусе, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“

Американската демокрация не бива да се отписва толкова прибързано, както често се прави напоследък. Фактът, че Тръмп прави крачка назад в Минеаполис, е резултат от това, че медиите, опозицията, части от собствената му партия, съдилищата и различни лобистки групи не са готови да се примирят с идеята граждани на САЩ да бъдат застрелвани, когато упражняват правото си на протест - дори да са въоръжени.

Подобно на случая с Гренландия, Тръмп е принуден да отчита потенциалните политически щети за партията си преди междинните избори през ноември. С политика по депортациите, насочена основно към извършители на престъпления и лица с окончателни заповеди за напускане на страната, вместо към паравоенно „прочистване“ на (демократични) градове, той може отново да разчита на подкрепа извън твърдото ядро на MAGA.

Пристрастността на Ноем

Това обаче няма да върне към живот двамата убити в Минеаполис, а остава и въпросът дали тези случаи изобщо ще бъдат разследвани независимо.

Грубостта и предубедеността, демонстрирани от министъра на вътрешната сигурност Кристи Ноем, не вдъхват доверие в подобна перспектива – дори и след като Тръмп временно я лиши от правомощия. Основният проблем остава придворният стил на управление на президента, при който приближените му се ръководят преди всичко от стремежа да запазят благоволението му, а не от обществения интерес. Срещу това обаче американската система на „взаимни контрол и баланс“ разполага с механизми. Неслучайно демократите настояват именно сега Конгресът да промени правомощията на Министерството на вътрешната сигурност.