Време е за ясно и категорично мнение на интелектуалците и авторитетните личности за кризата около монумента. Ръката на окупатора е отсечена, търкулнаха се и няколко бакърени глави. Осолихме ги с остроумия. Надарените с аналитичен ум и дългофокусна оптика забелязват, че днес от Руското посолство са прораснали далече по-дълги ръце с добре изрязани нокти; шават с пръсти и
бърникат в най-интимните места на българската душевност и държавност. Поставят на изпитание достойнството ни, сеят интриги, разпалват страсти, заплашват. Погалват обещаващо по плешивата яйцевидна глава собственоръчно поставения от тях и какъв срам, избран от нас президент. Това са
плодовете на монументите, на монументалната пропаганда
Румъния и прибалтийските държави отсякоха тези ръце и тръгнаха свободно напред. Българското правителството не може да бъде оставено да се оправя само.
Интелектуалците мълчат, гледат с презрение маниакалните етюди на цирковата трупа копейкини и пак мълчат. Но кога българските интелектуалци са казвали нещо навреме и на световно ниво. Те стават бъбриви около разядките до трапезите на насилниците. И до днес пробутват нелепа възхита от някакви пролетарски поети, революционери от все същата порода. Печатали ги в чужбина, че и Тодор Живков го печатаха. Снимах в Испания млад издател в тясната му квартира. Едвам се разминавахме със съпругата му, млада майка. Ах, какви гърди повдигаше, какъв тургор и релеф, препълнени с мляко и гореща испанска кръв. Издателят се потеше от притеснение, защо точно е избрал този авторитарен автор. Беше ясно. И тук е така, за пари. Българските интелектуалци са развили периферно зрение и умение да мятат странични белтъци, докато ръкопляскат. Еволюционен принос на страхливеца в оцеляването. Сакън да не обиди някакъв висшестоящ задник. По-усложнения, но кристално ясен прочит на последните събития показва:
Гневят се и милеят за монумента, защото
флексотерапията разрязва статуите и статута им на недосегаеми
Имали са московски гръб, нетърпяща възражение идеология и привилегии. Сега имат отрязана символна глава, която се търкаля в Княжеската градина. Прободени са с нож в слабините, направо са полудели от болка. Около фученето и искрите има нещо, което не се забелязва веднага. То е, че може на секундата да разпознаете глупците и предателите погълнали смъртоносна доза пропаганда. Сами се блъскат на екраните. Получили са масов гърч. Тук са циничните им командири, шмекерите, за съжаление ще откриете и доста интелектуалци, журналя, поети с напълно неразбираем синтаксис. Днес един ръкомахаше по БНТ, нищо не му се разбира, но всичко е ясно. Сякаш всички са изпили доза контрастна материя. Вече не го усукват. Целият този многогласен хор запя с грозно отворена уста. Строяват се в парламента в опит да блокират правителството, точно когато води тежки преговори за бъдещето на България. Маниакалните излизат отпред, посивели в лудостта си, аха да вдигнат ръка и тропнат с токове - сцени от годините на позабравеното Дуче.
Ще се обърна към гръмогласни фенове на славното ЦСКА и Левски. Скъпи фенове, осемдесет години се играе решителен мач за Европейската купа и
битки за откъсване на България от пагубното влияние на Русия
Нали чувате от местата за ВИП персони, как цирковата трупа копейкини и от ложата на президента, се носят залпови крясъци в подкрепа на Русия. Очаквам гръмогласния ви вик, който да срине стъклата на шпионския център в Дианабад и лъже културния център на ул.” Шипка”. Да се чуе чак в смълчания Пловдив, Бургас, Варна и Русе. Да смръзне на място петоколонниците в парламента. Мога да разбера защо сексапилът на Лепа Брена пълни цял стадион, но ако днес не можем да изпълним столицата до последното кюше с достойни българи, тогава ние, ние сме…
И уважавайте полицаите, те не са врага. Врагът в момента излиза от окопите, маскиран с клонки, мимикрирал, но вече е по всички медии. Ще го забележите и на всеки митинг, дава тон подстрекава, политизира, понякога носи пола, приготвил си е бутилки “Молотов”, раздава банкноти. Огледайте се хванете ги за гушите, един фалцов шут също ще свърши работа. Искам да ви напомня, вие ще разберете това: буталата на българския социализъм се оказаха с по-малък размер от цилиндрите му. Напомня на анатомичната несъвместимост между съпрузите. И двете страни остават дълбоко неудовлетворени, накрая, навсякъде по земното кълбо, неизбежно следват революции, грозен и разрушителен разпад, мизерия. Смяна на буталата. Това е. Нали всички искаме решение, път, да следваме някакъв диогенстващ факлоносец. Левите са възбудени, вижте ги, получили са неудържима ерекция да одържавяват, след това със същите маломерни бутала, бездарно да клатят държавата, докато се разпадне, фалира и издъхне.
П.П.
Оказва се, че флексотерапията е по ефикасна от психотерапията. Някои книжни терапевти може да твърдят, че “Георги Димитров е национален герой”, но в конкретния случай, ъгловият шлайф има предимството акуратно да почиства тъмните ъгли на българската история. Превърнат в метафора - да срутва мавзолей и монументи. Лечението е искрометно, ефикасно и необратимо. Но винаги по-внимателно с режещите и падащите от високо отсичащи инструменти. Където мине флексът, ръждата изчезва, блести от чистота и картината поражда нови надежди…