Лилия Рагуцкая, Обозревател
Руската пълномащабна агресия против Украйна промени представите на света както за самата Русия, така и за нейната история. Годината война накара Запада да преосмисли заблудите за „историческата връзка“ между Русия и Киевска Рус.
Историческата справедливост е възстановена, на Запад сега разглеждат именно Украйна като наследница на Киевската Рус, а историята на Русия се „започва“ близо 800 години по-късно - от средата на XIV век – от 1340 година от васалното на монголската Златна орда Московско княжество, като се взема предвид многовековната непрекъсната експанзия на руската държава.
Значението на това преосмисляне на европейската история от Запада е от изключителна важност, доколкото Русия десетилетие след десетилетие, век след век си присвояваше украинската история, едновременно с това отричайки самият факт на съществуването на Украйна и украинците като отделна държава и народ.
И отказвайки им правото на съществуване.
"Това е нашето главно постижение: ние преоткрихме Украйна за Европа. Не просто доказахме собствената си субектност, доказахме, че тя съществува 1000 години. Доказахме, че сме европейски народ не просто тук и сега, и не от 1991 година, а винаги сме били“, коментира журналистът Виктор Трегубов.
Експертите на ВВС напомнят, че в различните епохи днешната Руска федерация е имала различни имена: Московско княжество, Московско царство, Руска империя, Съюз на съветските социалистически републики, Руска федерация.
И всички тези образувания са имперски по същество.
В същото време експертите започват да разглеждат историята на Русия от средата на XIV век – независимо от многовековните опити да бъде присвоена историята на Рус с център в Киев.
"Русия като политическо образувание не е съществувала. Сега мнозина руснаци няма да се съгласят, но през XIV век Москва е само една от редицата държави в региона. Начело е „велик княз“, но той не е господар на земите си, защото е подчинен и плаща данък на Златната орда, наследницата на монголското нашествие, която през тези земи достига чак до Унгария, Австрия и дори по-нататък в Европа.
Да си представим тази Москва: Северна крепост построена от дърво, уязвима за огъня, често много студена. Тя е разположена на река Волга, в периферията на това, което в онази епоха е известно като Киевска Рус“.
Експертите датират началото на съществуването на бъдещата Русия през 1340 година, започнала с много малката територия на Московско княжество, лишено от излаз на море. По-късно в състава на Московия влиза Новгородската република. А от XVI век, със завоюването от Иван Грозни на Казан княжеството е обявено за „империя“, а
параноята и непрекъснатото търсене на „врагове“
се превръща в неотделима част от руския манталитет.
"Русия често е била агресор. Подялбата на Полша е крайно циничен акт между Русия, Австрия и Прусия, и тя е провокирана от това, че Русия постига успехи във войните си против Османска Турция. Повече представа, отколкото реалност, но въпреки това, много силна представа е това, че Русия е „пострадала“, че се е „жертвала“, а другите страни „не са оценили тази жертва“, отбелязва ВВС в историческото проучване: „Какво е Русия и откъде се е произлязла“.
Участниците в него отчетливо противопоставят Рус с център в Киев и Новгород, а също така Владимиро-Суздалското княжество на територията на сегашна Русия.
А и Москва до XVIII век не е възприемана от Европа като силна държава.
За разлика от Киев, Москва преди създаването на Руската империя дори е трудно да бъде наречена „град“.
"През XIII век Москва не е голяма. В нея имало едва няколко каменни сгради. Дървените сгради редовно се подпалвали и изгаряли. Градът бил много беден“, казват историците.
Когато Киев след монголо-татарското нашествия през XIII век губи предишното си влияние, а Русия се установява на запад от сегашна Украйна, в Галицките земи, княжествата на територията на РФ започнали „сътрудничество“ със Златната орда и чак до XVI век плащат данъци на монголите.
Роденият в Москва историк Мишел Лейбович отбелязва, че колкото по-влиятелна става Руската империя, толкова по-интензивно започва
пренаписване на историята,
така че Москва да бъде представена като „Третия Рим“.
"С доминирането на Русия като велика държава, историята е пренаписана, така че повествованието да бъде съсредоточено изцяло върху Москва. И тогава се появява идеята за Москва като Третия Рим. Но предполагам, че от полска или украинска гледна точка Московия всъщност е била второстепенна европейска държава. И ако вие сте украински историк, вие можете да твърдите, че това (Московското княжество, а по-късно Руската империя) са в някакъв смисъл едни по-провинциални «разклонения», пише Лейбович.
Той добавя, че Русия усилено твори мита, че именно Москва е „събрала руските земи“ (ползван от кремълската пропаганда израз за Владимир Путин като „събирател“, обединител на руските земи).
"В руското общество съществува идеята, че Русия в определен смисъл е спасила Европа, жертвайки себе си, защото тя воюва с монголците. И тогава първите велики князе на Московия, а след това и царете, са „събрали“ раздробените земи на Рус и са построили от тях силна и стабилна империя, която е в състояние да се справи с външните си врагове“, продължава Лейбович историята, която и досега се изучава в Русия.
Своята експанзия, включително и срещу Киев, руснаците провеждат под предлог, че реализират измислена от самите тях „мисия“.
"Мисията е да бъдат събрани, обединени всички земи, които преди идването на монголите са били управлявани от Киев, и да бъде представена на света „истинската версия на християнството“.
Нещо, което за мен е много впечатляващо - в едно от подмосковните села до нас се приближи възрастна жена, която ни попита: „Вие християни ли сте или някакви католици“?
Ето това е начинът, по който Русия на Путин гледа на света. Те не напразно наричат себе си „православни“. Защото това е движещата сила, когато Москва започва експанзията си“, коментира друг от експертите на ВВС.
От проучването става ясно, че
Русия съзнателно си е присвоила историята на Рус,
държавата, която е съществувала на територията на съвременна Украйна с център в Киев. Това е било необходимо на московските князе и царе, за да обосноват своите претенции за статута на „Трети Рим“.
"Сега Русия – последната, „третата римска империя“ е „единствената законна наследница на истинското православие“ и на цялата източнославянска история. А след това източнославянската история е подчинена на този наратив, така че, историята на Киевска Рус да стане „предистория“ на Московия, възниквала впоследствие.
"Руснаците си присвояват цялата история на Източна Европа.
И именно в това историческо митотворчество се корени началото на руската агресия и постоянното
търсене на „външни врагове“
На руснаците от детството им разказват, че постоянното разширяване на руската империя е за „защита от посегателствата срещу Русия от страна на враговете и“.
Както и, че Путин сега „възстановява историческото величие“.
"Митът се състои в това, че с много малки изключения, царете били „добри“. Те се стремели да разширят границите на империята, за да държат враговете далеч, а държавата да може да бъде защитена от вътрешните и външните врагове. Но се случила измяна.
И всичко това ни довежда до славната поява на Путин, който след дълги-дълги години на унижения най-накрая възстановява руското величие и се отървава от всички тези врагове, намирайки начин да ги принуди да се страхуват от руското величие“.
Според украинския историк и политолог Александър Палий руснаците се вкопчват в Киевска Рус и поддържат Путин защото независимо от пропагандата знаят, че
Киевска Рус никога не им е принадлежала
Затова изпитват ненавист към законните и наследници и се стремят да унищожат украинския народ, който със самия факт на съществуването си не им позволява да крадат чуждата история.
Превод: Faktor.bg