De Profundis: Скучни избори, ненужни шпиони и мълчанието на българските агнета за руско-сръбските гяволии

Продължава да е валидна.констатацията за типичната руска имперска наглост

Негово превъзходителство Анатолий Макаров

Негово превъзходителство Анатолий Макаров

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Оти ручахме изборите?

Избори като избори, целта им е да се повесели с хоро на мегдана народонаселението, чиито кандидат победи; да се прецакат местните пияндета, дето не са се заредили предварително с ичкия, защото са забравили строгата забрана да се продава алкохол в изборния ден; да се глоби някоя и друга медия, задето не спазва тъпото правило да не се публикуват междинни резултати, преди ЦИК да лопне изборните порти; и най-после – максимално да се наподоби демократичната процедура в напредналите страни, така че да видят те кои сме ние…..такива ми ти ползи. 
Но други ползи от местни избори в България фактически нямаше. Резултатът от тях наистина беше толкова предизвестен – и то месеци по-рано - че всички дори знаехме какво ще кажат от БСП след изборния ден: „ГЕРБ спечелиха, но всъщност загубиха – ние загубихме, но всъщност спечелихме!”
Браво на червените момчета. И на червените момичета браво. 
Сега, след 11 поредни загуби, очаквам най-после Корнелия Нинова да влезе в ролята на силен пестицид и ако не да изтреби до крак, поне здраво да отрови живота на онези шушумиги, които настояваха БСП да подкрепи Мая Манолова. Ама не веднага, а след седмица, да мине и балотажът, че сега още можем да се хвалим с него - нали левицата за първи път стига до балотаж в столицата от не знам си колко годин. 
После вече ще си признаем пред света и цялата горчива истина – че 

Мая Манолова е виновна за поредната ни позорна изборна загубата

Но така, де, ега ти изборите, щом голямата интрига в тях през половината време беше как в Пловдив някоя си Дани Каназирева емен емен да изпревари някой си Славчо Атанасов, `ма не успява. И после пита тревожно  – `ма защо ли не успях, да не би електоратът от „Столипиново” внезапно да бе обладан от гражданско самосъзнание и да отиде до урните да фърли на Славчо, нищо, че не е красавица като мен?
Да, основният резултат и от тези избори е, че ГЕРБ, независимо дали ни отърва или не, демонстрира относителна стабилност, независимо от бурното море, през което този политически кораб премина за последните няколко месеца. 
А това означава няколко неща. Първо, нивото на българския политически живот е много ниско. Напълно разбираемо, щом начело, стабилно и дългосрочно, имаме партия като ГЕРБ - без ясна идеология, без минимална последователност и предвидимост на действията си, без политически разпознаваеми фигури, освен една, както и без проблем да загърбва моралните ценности, чак докато не я хванат на място. 
Второ, в България левицата се срутва постепенно, но десницата не се въздига за баланс – затова алтернатива на ГЕРБ не се появява вече толкова години, а и не се провижда в обозримо бъдеще. 
Трето, всичко това е жалко и болезнено – както за страната като цяло, така и за всеки българин поотделно, включително за политиците, които ни го докарват до главите.  
И четвърто - всъщност не ни го докарват политиците, докарваме си го ние, гражданите, с нашата потискаща неграмотност за политиката, с късата си историческа памет, с липсата на интерес към нещо повече от прекия личен интерес и с пълната неспособност да разпознаваме, ценим и подкрепяме истинските хора и истинските идеи.  

Оти ручахме рускио шпион?

На фона на предизвестените и скучни избори обаче, случи се да имаме и добра новина – България изгони цял един руски шпионин, прикрит като руски дипломат. 
Все пак, не бързайте да се радвате прекалено, граждани - и то по много причини. 
Първо, защото, независимо, че е хванат по бели гащи да шпионира, този тъп мужик – за когото вече се твърди от руски медии, че се казва Владимир Русяев – най-нагло отказва да си тръгне от България, независимо, че е официално е изгонен. Дипломатическият етикет изисква да се изпари веднага, ама той нали не е дипломат, а некадърник от ГРУ, не му пука за етикета. А може би и 

посланик Макаров дори с Макаров не може да го придума да се махне

 от там, където вече е адски нежелан. Но пък и това си има възможно обяснение – например ако Русяев има по-висш чин в шпионажа от Макаров, няма начин този наистина да го изгони, нищо, че в дипломацията му се води началник. 
Подобно поведение няма как да се охарактеризира с думи прости. Нито дори с думи сложни. За него може да има няколко причини – изберете сами. Едната е, че  Русяев се страхува за живота си, ако се върне в родината. ГРУ не прощава подобни провали, както обясни още навремето Виктор Суваров. Другата – че Русяев има тук още работа за вършене, която трябва да свърши. Или има да унищожи някакви следи, неща, които е засрал след себе си и които могат да довлекат още по-големи бели на горкото руско посолство. 
Независимо от причините обаче, констатацията, че типичната руска имперска наглост  присъства като основен елемент в поведението му, продължава да е валидна. 
Но има и други причини да не бързате да се радвате, че смелите ни разведки най-после надушиха един руски шпион. 
Както анализира ситуацията руският анализатор Дмитрий Журавльов – изгониха руски дипломат, ние ще изгоним български и скоро всичко ще е забравено. Тоест, руснаците добре ни познават и очакват нашият национален характер пак да заработи в тяхна полза. Нали помните казаното за потискащата българска политическа неграмотност, синдромът на късата памет, неспособност да разпознаваме важните неща и липсата на интерес към тях, дори когато ги разпознаем. 
„Не е много ясно защо изобщо имаме нужда от шпионин в България и какви големи военни и политически тайни трябва той да разкрие там” – твърди същият Журавльов, като се опитва да бъде саркастичен. Но донякъде е прав – защо руснаците да си хабят истинските шпиони, след като има българи, които отдавна им доставят същата, а може би и по-подробна информация от тази, до която руският Бонд/Русяев може да се докопа. И вероятно на по-ниска цена. 
За мен обаче изникват и други важни въпроси. Например, защо въпросният разкрит и изхвърлен от България като мръсно коте руският шпион, е прикрит точно като първи секретар, а не като втори, както изисква дипломатическата практика. Защо руското посолство в София има не 1, не 2, а цели 9 първи секретари и съответно – колцина от тях са шпиони също. И да не би сред тях да са и онези две лица от ГРУ, за които македонското разузнаване съобщи, че София е само база, иначе 

мътят водата в Скопие и из Балканите

Трето, какъв е реалният брой на всички служители в руското посолство в София. Според сайта на посолството, там има общо 36 дипломатически служители. А според бившия български външен министър Соломон Паси, там се трудят 68 шпиони. Е, докато не разбера истината, аз патриотично ще вярвам на Паси. 
И четвърто - как тази внезапно повишена активност, която се наблюдава напоследък сред българските специални служби за разкриване на руски шпиони, независимо българи или руснаци, се съчетава с точно обратната активност от страна на българското правителство, което видимо прави и невъзможното за сближаване с Русия. 
Да не би първото да е игра на октопод - просто димна завеса за прикритие на второто? Или греша?

Оти ке ручаме Сърбия в ЕС?

Не, няма как да греша, че се правим на октопод, ако се окаже, че именно България е страната, официално допуснала над нейната евро-атлантическа територия да прелетят транспортните руски самолети, откарали в Сърбия руските ракетни системи С-400. Присъствието на тези системи, дори временно, както засега се твърди, е пряка заплаха за България, реална заплаха за мира на Балканите изобщо и отровна стрела, забита в сърцето на НАТО откъм гърба. 
Засега българското правителството се придържа към политиката на агнетата да мълчат, дори когато ги колят и не опровергава все по-сериозните съмнения, които се трупат. А от това съмненията се трупат още повече. 
Заедно с подновения проект „Белене”, спешността, с която тук започна изграждането на газопровода „Руски поток” от Турция към Сърбия и някои други факти, всичко сочи към наличието на изключително опасна тенденция. Имам предвид – опасна не само за европейското и атлантическото бъдеще на страната ни, но и за душевното, психическо и физическо здраве на всеки нормален българин, ако утре тенденцията ни заведе право в тъй нареченото „Евразийско пространство”, където заведе вече Сърбия. 
Да, Сърбия онзи ден подписа договор за присъединяването си към прогресивната общност на Русия, Беларус, Киргизстан и прочие. А уверенията, че това членство няма да се отрази на европейските мераци на Белград, са само празни приказки. 
Вероятно леко заслепени от сложните си отношения със „старите” европейци, „новите” от Вишеградската четворка неотдавна много сбъркаха, като настояха за по-бързото приемане на Сърбия. Надявам се, че сега ще се поправят. Не вярвам поне Варшава да продължи да настоява за приютяването на един толкова откровен руски съюзник. 
Аз лично пък съм готов до болка да напсувам и веднага да изключа от списъка си с нормални хора всеки европейски политик, който оттук нататък спомене 

дори една положителна дума за присъединяването на Сърбия към ЕС
 
Да-а-а, наистина са неведоми пътищата Божии. За моя голяма изненада се оказа, че дори на Запад от нас съществува по-ненормална държава от България.