Иван Анчев, съпредседател на Атлантически съвет на България
От години се говори за задълбочаващата се политизация на Министерството на вътрешните работи. През 90-те години, когато постъпих на работа в системата на МВР, подобна политизация обхващаше само най-високите етажи на министерството. Знаеше се, че еди-кой-си директор на национална служба (тогава бяха национални служби, а не главни дирекции, както сега) върви в тандем с еди-кой-си министър. В крайна сметка – екипност на работата, министърът трябва да работи с хора, на които вярва. Тази тенденция се запази почти до 2015 – 2020 г. Министерството на вътрешните работи се бореше със своите собствени проблеми, предимно в сферата на интегритета на служителите си и материално-техническото обезпечаване на състава. Но политиците, в най-грубия смисъл на думите „търговците с влияние и кариерното развитие“, бяха далеч от сградата на ул. „Шести септември“. През последните няколко години нахлуването на политиката и
кариерното развитие от типа „лош, ама наш“
в МВР са придобили невиждани преди това размери. До там, че се стига до открита пропаганда за кого трябва да се гласува на избори.
Не ви се вярва, и на мен не ми се вярваше, но ми беше разказано от действащ служител в Областна дирекция на МВР преди няколко месеца. И за да не остават съмнения у някого, ще поясня, че партията за която са били призовани да гласуват служителите е трибуквена, но не е БСП.
При все, че е скандално подобно своеволие, далеч по-скандално е това, което се случва пред очите ни през последните няколко дни – иде реч за т.нар. „спонтанни протести в подкрепа на министър Калин Стоянов“ (между другото, все още ли е министър?). Подобни протести не само че са дълбоко неморални, но са конкретно и категорично незаконни. Недопустимо е, дълбоко незаконно е, служител на МВР – униформен или цивилен, да взима страна в политическо противоборство. Абсолютно незаконно е протестите да се организират от ръководни служители от полицейските дирекции и да се правят списъци кой е отишъл и кой не е отишъл. След което да се търси отговорност на служителите, защо не са присъствали. Точно това е станало след двата „спонтанни протеста“ в подкрепа на Калин Стоянов през изминалата седмица – единият организиран от СДВР, а другият – от ГДБОП. Вчерашният протест пред президентството остави тягостното
впечатление за наченки на метеж
Лампи, полицейски сирени… Какво е това? Кой го позволява и защо се допуска? Събитията, несъмнено инспирирани от Стоянов и силите стоящи зад него, ще оставят трайни и тежки имиджови белези върху МВР, от които Системата много трудно ще се възстанови. Служителят на МВР трябва да разбере, че е пазител само и единствено на закона и на гражданите. Той СЛУЖИ на гражданите, не на министъра си. Ако утре същите тези граждани тръгнат на протест срещу Калин Стоянов? Какво ще стане? Служителите на МВР ще бият гражданите ли? Не че не се е случвало…
Още по недостойна и пагубна е позицията на т.нар. синдикати в МВР. Тази опасна амалгама от амбиции и неосъществени началници беше допусната в МВР по времето на министър Михаил Миков през 2009 г. От тогава до днес синдикалната хидра в МВР е достигнала до огромни размери и вече няма министър, който може да я вкара обратно в рамките на чистия синдикализъм, където е мястото на синдикатите. Дали ще се намери министър на вътрешните работи, който да каже ясно и категорично на синдикатите в МВР:
„Обущарю, не по-високо от обувките“,
по подобие на античния художник Апелес, когато един обущар започнал да му дава съвети за една негова картина как да бъде нарисувана. Та и синдикатите – да стоят в своята социално-синдикална ниша и да не кадруват кой да бъде министър и кой да не бъде.
Българският полицай заслужава най-високо уважение. Но трябва да го заслужи, самите граждани да му признаят правото на обществено уважение. Защото в момента обществото се чувства незащитено, поради което си доплаща десетократно за да си гарантира сигурността: плаща за СОТ, плаща за видеонаблюдение, плаща за частна охрана на дома или семейството си (който може да си го позволи), плаща на частни детективи. А за всичко това в цивилизованите държави отговаря и се грижи полицията. Но в тези държави полицаите не защитават „спонтанно“ министъра си, оставяйки лошото усещане, че са употребени от задкулисието. В тези държави полицаите служат само и единствено на закона и на гражданското общество.
Вместо финал: искрено се надявам, че министърът след Калин Стоянов, ще потърси дисциплинарна отговорност от организаторите на „спонтанните“ протести. Има съставомерност за нарушаване на Закона за МВР – най-малкото в частта му за деполитизацията на служителите и правото им на протестни действия. По този начин ще се даде нагледен урок, че полицаят трябва да гледа не по-високо и не по-далеч от Закона и нормативните документи. А каквото е повече от това, е от лукаваго (Матей 5:37)…