Радев идва на вълната на строените русофили, и изпълнява задачите на навигиращите го соросоидни мрежи - банално, че чак досадно

Калина Андролова

Не е нужно да се подсилват основните щрихи на бъдещите резултати от изборите. За всички е ясно какъв вот събира Румен Радев – евроскептичен, русофилски, вот на желанието за нормализация, вот на желанието за умереност, протестен вот срещу ексцесиите и анормалността през последните години! Това е вотът за Румен Радев и той е съвсем очакван. (Независимо от това, че той самият с вдигнатия си юмрук катализира анормалността и създаде хаос в политическата система, инструментализиран от натрупаното недоволство в олигархичните среди). НИШАТА за този вот беше оставена напълно свободна! Когато се появи „Възраждане“, имаше шанс да заеме тази ниша на 

просветен евроскептичен вот, консервативен,

 но предпочете да застане на позиция – крайно русофилски, патриотично-популистки и протестен вот. ПРОСВЕТЕНОСТТА и УМЕРЕНОСТТА бяха отстранени от употреба, а обратното – „Възраждане“ предпочете и прегърна РАДИКАЛНАТА РИТОРИКА, която възбужда краткосрочни емоции без да създава устойчива дълбочина на убежденията и симпатиите. НИШАТА беше ПОДАРЕНА на Румен Радев. И най-тъжното от всичко е, че Румен Радев ще я получи наготово като очакване от електората, за да я профука в ПОЛЗА на СОРОСОИДНИТЕ МРЕЖИ. Самите ПП/ДБ още не са разбрали, че ги ПОДМЕНЯТ и че те отново ще са само притурка за навигация. Жълтопаветниците никога не са имали достатъчна електорална сила, но бяха прикачвани към ГЕРБ за навигация, а междувременно набутвани из върховете на антагонистични на тях партии, например БСП. Към момента Крумчо е емблематичен класически пример, преди него Станишев и пр. Сега поредният маскировъчен номер за покриване на една и съща държавна политика е Румен Радев. Когато се появи нов политически потенциал, 

двата фактора – американски и руски – започват да инвестират в него

 Широкоспектърните политически продукти се ползват и от двата фактора, и до този момент винаги с видим превес формално на американския фактор, но с по-малко видимото или задкулисно присъствие и на руските интереси, където е възможно. Точно такова е отношението и към Румен Радев. Идва на вълната на строените русофили, и изпълнява задачите на навигиращите го соросоидни мрежи. Толкова банално, толкова познато, че чак досадно. В този смисъл, дали Румен Радев ще се коалира с ПП/ДБ или ако попадне БСП в парламента, с Крум Зарков, няма особено значение. Ще иска да озвучи РЕФОРМАТОРСТВО, но под знака на глобалистката линия! А коя ще е притурката за навигация, не е важно. Ако не са ПП/ДБ, при първа възможност, ще му спретнат цветната революция, на която той толкова се възхищаваше, когато беше президент. Цветните протести са оръжието за осъществяването на политически рекет. И така, Радев изведнъж ще се окаже не този, за когото са гласували много хора, но както всички знаем, опитът е непредаваем и безрезултатен, когато става дума за надежди. Следва непрекъснато хората да си трошат главите в заблуди, за да осъзнават за кратко, че заблудите трошат глави. Румен Радев НЯМА ПОЛИТИЧЕСКО ЗНАНИЕ, но има невероятен КЪСМЕТ, който той няколко пъти подред се опитва да пресече, но 

късметът му е по-голям от незнанието

 Нишата му беше подарена и той спокойно ще я заеме. Нека видим и как ще я употреби. Възможно е да видим, ако се овласти, как глобалистките мрежи променят политическия му говор и политическите му действия. Смелостта в опозиция не е смелост, а популизъм. Смелостта във властта вече е смелост! Смелостта във властта показва характер, за който ВИНАГИ СЕ РАЗПЛАЩАШ, но пък запазваш място в историята на света. Хората искат да вкусят от Румен Радев, все едно не вкусиха от Асен Василев, Кирил Петков, Росен Христов, Иван Шишков, Иван Демерджиев, Гълъб Донев, Стефан Янев, Христо Алексиев, Явор Гечев, Атанас Пеканов, Димитър Стоянов, Крум Зарков и пр. Нека вкусят!

 Денят си личи по заранта, 

макар Богомил Райнов да ни убеждаваше в обратното. В глава осма на прословутата му книга, която май беше и филмирана по време на соца, се казва, че в един момент времето, в което се стреляш с противника отминава. Трябва да свикнеш да се ръкуваш с него, да се шегуваш, да сключваш търговски сделки, да го каниш на вечеря и да разговаряш за времето. И ако направиш груба сметка, пише Богомил Райнов, прекарваш повече време с противника, отколкото със своите. Та, дали си неолиберал или не си, но ще играеш играта на неолибералите, все тая. Радев не може никога да изговори реч като тази на Рубио, защото няма нито кой да му я напише, нито пък може добре да я схване като заявка и последствия. Нищо, де, Копринката ще му направи анализа и ще му я обясни. И после ще се захванат да решават задачите на Демократическата партия на САЩ, защото нашите измират от страх, когато стане дума за НАКАЗАНИЕ от страна на неолибералите. Много подвижни пясъци, ама Копринката ще кара лодката във вътрешни и международни води, свил уши и скършил гръбнак.