Димитър Попов

Протестите приключват, време е за равносметки. В каква държава живеем след тях е фундаментален въпрос, на който има 

един добър и много лоши отговори

 Добрият е, че пак сме държава от ЕС. Лошият е, че пак сме в държавата на мутрите, на златките, на Шиши и Доган, на корупцията и измамите, на липсващото правосъдие. Кажете най-лошото и ще откриете, че вече е казано за България. Тук е толкова лошо, че дори не подлежи на промяна.  Дори протестиращите не успяха, макар че според социологията 66% от хората ги подкрепят. Ще рече човек, ако тези 66% бяха залели площадите, как ще им се опре Борисов! Тръгва си веднага и държавата на мутрите и на останалите пороци отива на бунището на историята...Обаче не стана така. Протестите постигнаха съвсем различна цел от обявената: БСП се изравни най-после с ГЕРБ – нещо, което не се е случвало от 10 години насам, Слави Трифонов получи зашеметяващия рейтинг на най-виден политик, Христо Иванов ще влезе в парламента, Мая Манолова също. Коалицията анти ГЕРБ проработи и на институционално ниво, очевидно легитимирана пред мнозинството избиратели от самите протести, които наляха вода в нейната мелница. Това е то големият резултат от тримесечните напъни на млади и стари да правят велики въстания.
За този успех на четирите партии помогна и самия Борисов. Може да ви звучи абсурдно, но той го направи съзнателно. Борисов жертва рейтинга и следващ мандат на ГЕРБ, жертва своята политическа кариера с една цел -  да завърши руския проект Турски поток навреме. Това е истината. Ако беше дал оставка още през юли, когато протестите започнаха и когато хората все още не се бяха ориентирали кой за какво се бори, Борисов щеше да отиде на избори с висок рейтинг и щеше да ги спечели тъкмо сега, през септември, в една далеч по-спокойна ситуация. Правил го е два пъти поред и този номер безотказно работи. Този път обаче не послуша съветите на Томислав Дончев, който настояваше за същото. Залогът беше твърде голям, за да си играе на предсрочни избори. Защото ако беше дал оставка, щеше да изгуби много време за съставяне на ново правителство, за парламентарни боричкания, а Турски поток по договор трябваше да е готов на 1 януари 2021 година. Борисов е поел ангажимент пред Путин по въпроса. Освен това отлично знае, че всяко забавяне увеличава американския натиск за спирането на проекта, което може 

да провали целия замисъл на Кремъл

 и да доведе до ярост Путин. Вероятно завършването на Турски поток за Борисов е било въпрос на живот и на смърт. Но не го съжалявам, просто отчитам, че неговата кариера като премиер завърши.
Сега, с тези рехави протести ни очакват следващи редовни избори, ново правителство без Борисов и без ГЕРБ, срив в дясното политическо пространство, парламент, доминиран силно от леви партии, които дават шанс на БСП да състави правителство. Ако това е била целта на протестиращите, тя определено е постигната. Ако обаче не са очаквали това, защото са мислели че те са градските десни, сега ще трябва 

да си блъскат главите в жълтите павета,

 където доскоро се изживяваха като следващите справедливи съдници на българската действителност и се кълняха, че само те ни бранят от комунистите.
Според последното проучване на Алфа рисърч четирите партии – БСП, ДБ, Има такъв народ и Изправи се БГ заедно ще постигнат мнозинство в следващия парламент. Въпросът е стават ли те за управляваща коалиция? БСП и ДБ от началото на тази година са в пълна координация и вероятно са подготвяли протестите заедно. Общия знаменател между тях – Румен Радев, беше припознат за общ водач на техните усилия да свалят правителството. Подозирам, че това сътрудничество на Нинова и на Христо Иванов ще го има и след изборите.
От своя страна Слави Трифонов, чиято идеологическа платформа е – няма леви, няма десни, заяви че не иска нито БСП, нито ГЕРБ за партньори, обаче за коалиция с ДБ бил готов. А това силно го приближава до участие в такова коалиционно правителство на БСП. Мая Манолова от своя страна е близка до ДБ още от кметските избори в София, когато хората на Да България гласуваха за нея. Нейното участие в такова правителство е естествено, доколкото е припозната и от хората на БСП като свой кадър.
Както всеки път, когато става дума за българска дружина, главният въпрос е 

кой ще я води

 Тази специално има трима лидери с амбиции. Единият е официален, Корнелия Нинова, и тя има правото като водач на най-голямата партия да стане премиер. Другият обаче, неофициалният, е Слави Трифонов. Според проучванията той е човека с най-големия рейтинг сред политиците, нещо като новия Бойко Борисов. Далеч е пред Нинова по одобрение, освен това има амбицията той и сценариста му Тошко да разкатаят Борисов, а за това му трябва властта. Дали Слави ще приеме Нинова като лидер е въпрос без отговор засега. Той лично е казвал, че не приема БСП да му виси над главата, но знае ли човек. Третият лидер в тази агитка - Христо Иванов, когото протестиращите по едно време наричаха премиера, съвсем официално се заяви като кандидат и обяви, че без него в бъдеще не било възможно никакво управление.  Доколко той и Нинова ще се хванат за гушите също е въпрос без отговор. Оставям Мая Манолова засега настрана, защото в дружина от четирима, поне единият трябва да е индианец. 
Та ако тези четиримата все пак направят правителство,  тогава ще станем една олевяла държава, в която избирателите ръкопляскат на Нинова, но продължават да 

мечтаят за твърдата ръка на патриарха

 Преди я виждаха в лицето на Борисов, сега са му намерили заместник и той се казва - Слави Трифоно-о-о-о-в. 
За първи път в политическата история този нов Месия е политик - аматьор, шоумен, музикант по образование, без солидна партия зад гърба и без никакъв опит нито в политиката, нито в управлението. Пред него по рейтинг е само Румен Радев, но одобрението за него е заради институцията, която оглавява, заради ореола на властта. Освен това на хората им е ясно, че от Радев нищо не зависи. В този смисъл те разчитат на Слави да заеме Бойковото място на закрилник и управник едновременно. Какво им става на тези избиратели, че от трън се натъкнаха на глог, ще кажат протестиращите, които си мислеха че гонят мутрите от държавата.
Всъщност българският избирател си е същият, какъвто и преди – той търси силната ръка, бащицата, който познава страховете, които ражда патриархалното му мислене. Не го интересува образованието, нито професията, нито качествата на Месията. Важно е да е от нашите, да е бабаит и да не го изпращат онези от Брюксел, с техните педалски костюмчета и мазни погледи. Сега е въпрос само на време съответният олигархичен кръг, който наричат сарайски или както щете там, да послуша гласа на народа. Генералите ще привикат Слави, ще му обяснят това-онова, ще го обучат както направиха с Бойко,  ще го вкарат в своя калъп и за година-две ще му създадат ореола, който е необходим за да оглави държавата. 
Няма шега, няма измама – един ден Слави ще е премиер. И когато това се случи, в държавата на кого ще живеем? В чалга държавата на Ку-ку бенд, предполагам. И пак ще има протести, пак ще искат оставка…Много ми се иска да прочета лозунгите, които следващите протестиращи – разбира се честни градски десни, върнали се от чужбина, ще извадят в триъгълника на властта – „Вън чалгата от властта!“, 

„Иди си с мир, мутро учиндолска“, 

„На ку-ку ни направихте!“. Така свършват Месиите в края на краищата, но това предполагам сценаристите на Слави са му го казали вече.
А иначе и след протестите държавата си остана същата, каквато си е била винаги. Тя не е нито държава на мутрите, нито на генералите, нито на  олигарсите. България е държава от третия свят, развиваща се държава, изостанала в цивилизационно отношение, със слаби институции, никакъв административен капацитет, партизански партии, липса на съгласие между тях по основните приоритети, мнозинство от неориентирани избиратели с домодерно мислене и безспорно 

некадърен, малограмотен елит с ниско самочувствие

 Спирам, защото и аз като всички българи почна ли да изреждам колко сме зле, направо се забравям от удоволствие.  
Предлагам да помислим и за добрата новина, която все още ни държи над водата – България пак е държава от Европейския съюз. Помните ли как се случи? С оглед на фактите, за нас постигнатото членство в НАТО и ЕС е национален подвиг, нещо, което трудно бихме повторили в бъдеще. За това членство всички партии постигнаха единомислие с избирателите – нещо без аналог в българската история. Е, нашата заслуга спира с единомислието. Иначе ни приеха неподготвени, по милост, с политическо решение, след силен натиск от Вашингтон, като се надяваха, че ще послужим като мост за влизането и на Турция в ЕС. И все пак влязохме…Сами, без ЕС не бихме постигнали този стандарт на живота, който имаме днес. Не слушайте разни спортни коментатори, които все търсят класации, в които сме последни. Вижте го по джоба си и не забравяйте, че близо 2 милиона българи, част от нашата нация, в чужбина живеят с още по-висок стандарт от нас. Те не влизат в статистиките, и все пак са богати българи, които ако се завърнат тук, ще са безработни и гладни... 
Така че от тази гледна точка ми се иска бъдещата управленска лява коалиция, която се вижда на хоризонта, да е наясно в отношението си по този ключов за страната въпрос - те ще ни оставят ли в тези съюзи или мътят някакво ново статукво, което вече май е замътено и в главите на самите избиратели…Нинова е евроскептик образно казано, Христо Иванов също обвиняваше Брюксел, че не му обръщал внимание, а Слави мълчи по въпроса и чака сценаристите да му напишат текста…
Та ще оставят ли Нинова и компания единствената добра характеристика, която България имаше досега, или ще изтрием и нея накрая?