Валутният борд вече е спирачка за българската икономика
Борисов успя да договори до 2020 г. 12,6 млрд евро за икономиката ни, казва финансовият консултант
Кольо Парамов е депутат в 36-то Народно събрание, главен ревизор на БНБ. Стана популярен като съветник за един ден на премиера Бойко Борисов. Финансовият консултант е и лидер на обединената социалдемокрация и противник на олигархичния модел в БСП.
Интервю на Мая Георгиева
- Г-н Парамов, претендирате да сте обединител на социалдемокрацията, но защо БСП и лидерът и Сергей Станишев не искат да признаят и да работят с други леви формации извън столетницата?
- Политическият канибализъм е единственият отговор на случващото се в БСП през годините на прехода. Лесно е да се откажеш от хората, които се ангажираха преди 25 г. да спасят столетницата като партия, да я впишат в новата политическа система. В БСП господства каста от наследници на Тодор Живков, а на мястото на изхвърлените спасители са привлечени милионерите и част от сценаристите на „Ку-ку”, които в началото на демокрацията бламираха БСП. Днес Станишев не се сеща за проф. Георги Близнашки, един от най-важните конституционалисти в България и не го предлага за член на КС, защото и той спасяваше БСП. Хора като мен и проф. Близнашки са аут от схемата на „Позитано”, защото разсъждаваха винаги на глас, защото в опорен план бяха против вечната власт на кастата. Ние не сме милионери и всички знаят за това, но достойнство не се купува с пари. Ленин навремето казва: „Нашите най-големи врагове са меншевиките и само те могат да ни провалят”. Днес Станишев, като прекрасен образец на болшевика Владимир Илич, се страхува и мрази не някой друг, а само социалдемократите и реформатори като проф. Близнашки, тоест, тези, които могат да мислят на глас.
- Къде сбърка политическата класа, че сега констатираме, че преходът не е свършил, а е катастрофирал още при старта си?
- Силата на политика е да може да анализира проблемната ситуация в държавата. Днес България е много бедна, социално изостанала, с нарушени принципи на разпределението при старта на новия капитализъм, за сметка на стария комунизъм. И това е така, защото ние с голяма убеденост, включително и аз, вярвахме, че преподаватели и асистенти по научен комунизъм, в съчетание със старата проверена преданост са в състояние да осигурят превес на някакъв по-нормален и приемлив стартов капитализъм. Забележете, един уникален парадокс – Иван Йорданов Костов, като перфектен познавач и преподавател на теорията на Ленин, и Сергей Станишев, който е историк и д-р на науките по наследствеността на историята на болшевизма, реализираха в България най-уродливия капитализъм, устоявайки АЗ-а си в първо лице единствено число в болезнена парадигма. Скоро нашите наследници ще се убедят, че и двамата са построили някакъв утопичен капитализъм – образец на крадливостта, наглостта и зависимостта на най-ниското ниво.
- Едва ли целият проблем се състои само в това, че последователи на Ленин ни поведоха към капитализма, заложници ли сме и на характерови грешки?
- Това е безспорно, но хората, за които говоря, търсеха обкръжение на ниско културни, слабограмотни, завистливи и непочтени типове, на база на зависимостта и елементарното обогатяване. Погледнете финансовия екип на финансиста Иван Костов, погледнете политическия екип на историка Станишев и изведете възловата конкуренция на лидерова база, за да се убедите. Веднага на хоризонта се появяват носачи на каса Кока-Кола, разни ресторантьори, пицаджии, кебапчии и темподобни. Веднага се допълват с носачите на пари, било то по разработката „Лиани” и други подобни. Това е обкръжението на двама уникални последователи – дипломирани професионално в името на Ленин и претворили, и утвърдили капитализма в България. Ако Костов и Станишев са образеца на новия преход, толкова по-зле за нас самите.
- Обременен сте от историята, а това не ви ли пречи за днешните оценки на процесите вляво?
- Няма начин, аз съм свидетел, а в политиката свидетелят е най-лошият съдник и всички бягат от него. А тези отгоре го наказват. Затова днес, когато говорим за социалдемокрация, за Социнтернационала, за авторитета на неговия водач в Лондон, аз навсякъде казвам: „Не вярвайте на Станишев”. Ще дойде време и ще се убедите, че той е случайност на три-четири условия в политиката, които наистина имат случайно начало и безименен край. За голямата политика се иска голяма нравственост. Тук пречупването на индивида не е схоластика, индивидът водач трябва да се приема като цяло, което може да му гарантира по-късна известност, но стабилност и никакви случайности за АЗ-а му.
- Но само с теория социалдемокрация не се прави...
- Наистина, извън теоретичната политика голямата социалдемокрация без работа и пари не може да се достигне. Днес в България трудно ще убедите хората, че социалдемокрацията е бъдеще, ако не дадем стил и модел за ангажиране на държавата. БСП са лесни. Те имат 50-70 милионери, а те пък имат по 200-300 хасиенти в „Бояна” и други луксозни квартали, и още толкова хотели по морето, а пък говорят за социализъм. Уникален парадокс, свръхнаглост и бездържавност. Да говориш за черното като за бяло, да приемеш разрухата като градеж - е наистина голяма наглост, но на „Позитано” са я усвоили перфектно.
- Преди четири години, в края на мандата на Тройната коалиция призовахте правителството да вземе голям финансов заем от чужбина, но червените икономисти отрекоха идеята ви?
-Отрекоха ме защото не са чели по икономическа история за Буров и не знаят как големият банкер е успял със западните заеми, какво му е било отношението към плащането на румънските трати (военните облигации, б.р.). Когато предложих да вземем 10 млрд. долара от МВФ при лихва от 1,5% за стабилизационната рамка на финансите на България имах няколко цели. Щяхме да увеличим външната си задлъжнялост като процент от БВП, но щяхме и да осигурим друга доходна пропорция на заетите в държавните учреждения. Това от своя страна щеше осезателно да подтикне новите капиталисти да се замислят за друга доходна политика и друга макрорамка. Тези, които имаха лоста да решат този въпрос, не разбираха това и предложението ми остана във въздуха. Тогава обаче Полша взе 22 млрд долара, Румъния 17 млд. долара и плаща лихви от 1,75%, а ние по Миленвелчевата замяна на дълг плащаме лихви – пет пъти по-високи. Днес всички усещат най-фрапиращия проблем – липсата на доходи. И ето, хората са на улицата, не могат да платят тока и парното, а утре или в други ден - и хляба и т.н. Тоест, ние сме в предреволюционна ситуация и точно сега се правят най-големите грешки. Обикновено в такива случаи разсъдъкът отстъпва място на емоцията и парите и загубите, заради недалновидност изтичат в канала. Главният извод от нежеланието да се вземат външни финанси за стабилизация на общата финансова рамка на България днес е свързан с възпроизводството на бедност. Това е фундаментът на България – пословична бедност за около 80-90% от населението и някакво кретане по уж европейски стандарт за 9,5%. Знаем, че 0,1 до 0,5% са свръх богати у нас, но какво от това.
- А необходим ли е сега такъв заем на държавата?
- Необходим е, но не е възможно, защото поетите ангажименти като редовен член на ЕС вече ни определят друга стиковка в рамките на общността. Това се налага особено след гръцката криза, която никой не очакваше, а тя беше прозрачна още преди 10 г. От друга страна, вече ги няма тези изгодни финансови условия, които Станишев проигра.
- Вие сте един от критиците на валутния борд, а освен това сте и сред малкото икономисти, които открито признават, че левът е надценен спрямо еврото, стоите ли и днес на тези позиции?
- Валутният борд след 2007 у нас ражда само стагнация и бедност. Стабилността, като теория и реклама, е една утопия и ще възпроизвежда много тежки политически последствия. На макро европейско ниво се потвърди моята прогноза на 100%. Днес еврото за последните 5-6 г. е с възможно най-тежкия си надценен курс, а от там и левът е във възможно най-неизгодната позиция. Затова ускорено се случиха всички неблагоприятни последствия в Гърция, Испания и Италия. Какво като спестяванията у нас до два месеца ще изпреварят общото ниво на заемите? Но в същото време, тихо под сурдинка съобщаваме, че около 16 – 20 % от кредитите не се обслужват. Това реално е една пета от общия кредитен обем. Скъпото евро ни убива като икономика, а скъпият лев ни доказа, че всяка втора стопанска инициатива в България е неуспешна. Западните икономисти и нобелисти още спорят за фиксираните срещу еластичните валутни курсове. Крахът на системата на фиксираните валутни курсове в началото на 70-те г. на миналия век доказа, че ние тогава се отдалечихме от правилата на златния стандарт, а сега 45 г. по-късно в България, заради 20 – 30 абонирани депутати в парламента се връщаме към него. Какъв златен стандарт, какво чудо! От 1996 г. насам златото увеличи 7 пъти своята стойност. Някой да го е предвиждал! В момента валутният борд ни е като конска скоба, нито можем да се отървем от него, нито да го променим, нито да сменим темпа на бедността.
- Кажете конкретно, с колко е надценен левът сега?
- За мен паритетният курс с акумулирана инфлация и всички разлики по загубите, които ще понесат банките заради необсужваните кредити, днес е около 4 – 4,35 лв. за едно евро. Или, ако бъдем достатъчно прагматични, то реалният курс с осигуряване на аванс във времето, заради впоследствие натрупани по-високи лихви и загуби от това, като предмостие за въвеждане на разликите е 1 евро за 5 лв.
- Звучи апокалиптично и ако официално се признае такъв курс българинът ще обеднее в пъти?
- В хазната няма емоция, там има само пари в наличност и настроенията отстъпват място на реалността. В хазната се работи с цифри и числа и реални финансови показатели. Неразчетените взаимни дългове между фирмите са около 150 млрд.лв., тоест, два годишни бюджета. До кога би издържала тази агония?
- Има ли основание за паника?
- По-добре да живеем в реалното, отколкото в някакво измислено пространство. Но българинът има тази слабост – да залита по утопичните светове, каквито Живков и Станишев му създаваха години наред.
- Възможно ли е в рамките на ЕС да водим по-независима политика, например, британският премиер отказва да е изцяло под контрола на европейския парламент?
- Британският премиер и шефът на централната банка на Острова си знаят интереса. Имперското мислене, традиция и възможности раждат друг тип реакция там. От къде накъде англичаните ще се съгласят на една единна финансова рамка с ЕС, когато, примерно, заработените пари в Лондон трябва да изтекат във Франция и Испания. В Лондон са световните пари. Там поддържат сериозни буферни запаси, които винаги стабилизират цените на първичните стокови бази и отнемат напрежението на пазара. Защо Англия ще се реши от някои вторични дефицити, след като контролира британската общност и половината свят. Това са мечти на някои европейски чиновници да вземат топлите налични британски пари и да ги разпределят и то както им е угодно. Това няма да стане никога. България е много далеч от тази система, ние можем следващите 6 г. да се надяваме само на опорните връзки и стабилизационния план на ЕС.
- Ще ви запомнят като човека бил съветник на Бойко Борисов за един ден, но въпреки това продължавате ясно и последователно да защитавате това правителството ?
-Желязната логика доказва, че Бойко Борисов успя да наложи темпо, което отговаря на възможностите на българското стопанство, ограничено от валутния борд. За 40 месеца, премиерът разблокира плащанията с ЕС, които Станишев бе натикал в калта. Усвоените пари по всички обекти са ярко доказателство за маневреност и следене на финансовия интерес. Ние за първи път след началото на прехода доказваме пред Европа, че си гледаме интереса, че искаме да спечелим, да успеем да вкараме в българското стопанство повече пари, а това значи по-големи доходи и пазар. Например, това което бе постигнато миналата неделя в Брюксел е твърде показателно. Разликата между нашите вноски към съюза и плануваното, което трябва да получим от 2014 до 2020 г. е 12,6 млрд евро. За мен това е голям принос за българското стопанство. Подводните камъни при цялата трудно определима ситуация в ЕС са до къде ще издържи еврото, дали ще устои изобщо и дали тежкият надценен курс сега няма да ни докара до някаква вторична изненада. За сега подозирам, че балансът на ЕС е днес повече желание и адекватност за старите членки.
Ние бързо трябва да се преориентираме и към други варианти на коопериране и стопанска активност, които да ни гарантират и други доходи. Българите няма да траят много с тези ниски заплати, независимо кой ще дойде на власт. И Станишев да ги зарибява със свобода, солидарност и социализъм - това е една абсолютна химера, както и последните му призиви за национализация. Това си е рeален комунизъм, към който той иска да се завърнем.