Инквизицията съществува 7 века в Русия, тук няма институции с изключение на една – руската полиция

Никой руснак не трябва да бъде обвиняван, че бездейства, защото някога някой ще трябва да изчисти бъркотията в тази държава

Дмитрий Биков е руски писател, поет и публицист, литературен критик и преподавател по литература, политически мислител и активист, опозиционно настроен към президента Путин и неговото обкръжение.

Интервю на Ксения Ларина за In sider

-  Дмитрий Лвович, понеже сме в навечерието на Бъдни вечер (Русия празнува Коледа по стар стил, на 6 януари е Бъдни вече, бел.ред.) бих искала да ви попитам има ли за вас мотив, повод или знак за добро бъдеще, ако разбира се го има?

-  За мен има две неща. Първо, с огромна яснота виждам, че основната задача на путинова Русия е да компрометира абсолютно всичко, до което се докосне, да доведе тази държавна система до пълно самоунищожение, така че никой вече да не помисли да я възстановява. Това е като „никога повече“. Мисля, че когато хората питат: „Как е възможно всичко това? Защо е този срив, тази явна демонстрация, че сме в  задънената улица във всички направления, такъв садизъм, такава жестокост във войната, такова жалко падение на толкова известни хора, такива скандали по елементарни въпроси? Питам се защо е необходимо всичко това. Очевидно всичко това е необходимо, за да се проявят всички изкушения, всички мерзости на епохата докрай. Условно казано, свидетели сме на съвкупност от национални вродени болести на това общество и на тази държава, че проектът е напълно провален, тотално съсипан. Русия не изчезва, но проектът за тоталитарно общество, тази Вавилонска кула, която стоеше тук шест или дори седем века под управлението на тайна полиция, опричината на една чудовищна сатанинска секта — всичко това, което няколко пъти се изправя пред очите ни, сега се разпада окончателно. Сега това вече е на атомарно ниво. Затова съм изпълнен с радостни надежди, че новият проект за Русия няма да има нищо общо с това. 

И второто нещо, което ми вдъхва определен оптимизъм: виждам, че хората все повече свикват, макар и трудно, с автономно съществуване - с живот извън групи, извън каквито и да са общности – на сегашните или забравените руснаци, евреи, западняци, американци, без значение. Нито една общност в наше време не гарантира оцеляване, защото времето на големите проекти отмина. Днес наблюдаваме цивилизационна криза на много модели едновременно.

Американският бюрократичен модел на държава се чувства малко по-добре от путинския. Той изглежда по-добре, но не се чувства много добре. И оттам идват опитите за реформиране чрез такъв жокер, напълно непредсказуем лидер. Сега не е време за големите спасителни кораби, сега е време за малки спасителни лодки, и всеки се опитва (поне в моето обкръжение) да лавира. Всички „Титаници“, които плават сега — добре, стига да не се ударят в някой айсберги, но личната лодка трябва да бъде винаги оборудвана. В това, според мен, е основният урок от последните 20 години.  

- Разбира се, веднага си спомням плаката, който държахте…

-  Да, „Не люлейте лодката“! Но тази лодка, в която се намираше руската държавност — тази лодка получи толкова пробойни, и на 24 февруари, преди три години, такъв съдбоносен удар, че прекалено оптимистично изглежда, че този модел на държава може да се ремонтира или пък да се преустрои. Тя е като Макондо. И фактът, че всички гледаха сериала и го обсъждаха оживено — това ми напомня, че народите, обречени на „Сто години самота“, се появяват отново на Земята.

Русия преживя своите 100 години самота. Между другото, тя удължаваше и удължаваше времето, на своята „История на един град“. От тогава са изминали около 160 години. Това е период, в който диагнозата вече беше поставена, и беше предречено, и беше казано, че катастрофата е просто вградена в генетичния код на този модел на държава. Защо 60 години го търпели? Преживяхме и своите 100 години самота.

Този модел на държава опричнина (полицейска държава – бел.ред.), основана на страх, доноси и абсурдно противопоставяне на истината и родината — този модел на държава се разпада пред очите ни. Тя повече няма да съществува. И този процес на разпад не може нито да бъде спрян, нито може да бъде рестартиран. Всички, които днес в Русия крадат, проституират, доносничат — всички те правят това сякаш за последен път. Случва се нещо невъзвратимо, трябва да се сбогуваме с тази държава, да документираме нейния край, а това безкрайно ме радва, прави ме щастлив. Боже мой, че вместо старост, ни очаква втора младост. Такова време на страстно и бързо творчество. Трябва да изплуваме много бързо от тази бурна стихия. Ако си спомняте, след „Титаник“ се образува огромен водовъртеж, и Иля Новиков е абсолютно прав, който в своето интервю за Росебашвили каза: „Русия няма да има много време за рестартиране на държавата“. Светът гледа, така да се каже, с недоброжелателно око на Русия, затова ще трябва да действаме много по-бързо, отколкото германците през четиридесетте. Така че, да, надявам се, че ще имаме достатъчно страст и надежда, а най-вече интелект.

-  Защо това не се случи през 1991 година или след 1991 година? Защо този „Титаник“ не се сгромоляса в този водовъртеж?

- Какъв приятен въпрос. Три основни духовни опори оцеляха в тази провалена държава. Първо, това е идеята, че истината няма значение в сравнение с родината. Родината е над всичко - тя повече и от истината, и от дълга, и от справедливостта. Когато кажат: „Родина“ - и всички падат на колене. Но както мита на Великата отечествена война, така и страшната лъжа за успешните руски войни бяха разобличени. Книгата на Андрей Кураев, която разобличава руската военна митология (така и се нарича), излезе едва сега в издателство BAbook. Кураев е много опитен разбивач на митове. Той се бори срещу тоталитарното сектанство, с неговата митология, по-точно скотологията, а примитивните самохипнози той разбива с решителността на патоанатом. 

Втората основна духовна връзка на това общество е затворът. Не зная какво мислите, но днес различни хора, например Саполски, който работи и живее в САЩ и се занимава с хормоналното регулиране на психиката и се опитва да разбере по какъв начин се детерминират нашите действия — дори той казва, че идеята за затвора е остаряла. Ние наказваме не убиеца, когото, между другото, трябва да лекуваме, като същевременно го наказваме. Защото е съвсем разбираемо, че тук става дума за нравствена патология и нравствено умопомрачение. 

Огромен брой хора са в затвора просто за нищо. Съдебните грешки в съвременна Русия или несправедливите присъди, мисля, са около 99,9%. Затова в нова Русия първият въпрос, който трябва да се реши, е реформата на наказателната система, нейната отмяна по същество, и, разбира се, лустрацията на всички, които работят днес в съдилищата, затворите и цялата тази система за изтезания в страната.

И третият духовен репер, който не изчезна, въпреки че се доближиха много близо до неговия край... Камбоджа превърна своя затвор Туолсленг в музей — най-страшният музей, който съм виждал в живота си. Немислимо е да си представим, че това се е случило, и то през ХХ век. Мисля,  разбира се, че изтриването на  Лубянка и премахването на тайната полиция като основен инструмент на властта — смятам, че с тях трябва да се случи нещо. Всички тези три връзки, които останаха непоклатимо свързани след 1991 година, натрупаха отново много бързо енергия, че както казват сега – какво би станало, ако те бъдат ликвидирани... Не, те ще бъдат унищожени, можем да бъдем абсолютно сигурни, че Русия няма да бъде потопена повече нито в тази кръв, нито в тази мътна вода, нито в тази кал.

- Има още нещо. Не знам дали ще се съгласиш с мен или не. Свикнали сме да мислим, че всички републики от бившия Съветски съюз сами се признаха за окупирани от властта на болшевиките. Единствената република, която стана правоприемник на Съветския съюз и никога не повдигна въпроса, че също е била окупирана от болшевиките, е Руската федерация.

- Що се отнася до окупацията, изобщо не мога да се съглася, защото, честно казано, Руската революция беше интернационален проект. Това е било дело на всички заедно, защото всички така наречени прогресивни сили в диапазона от Коцюбински до Хамза Хакимзаде — всички тези забележителни хора са се борили срещу гнета на църковниците, бюрократите, същата тази тайна полиция. Дата Туташхия е бил борец срещу руската държавност, но и той е смятан за национален революционер. Да не говорим за това, че практически всички прогресивно мислещи литератори, публицисти и историци, живеещи в Русия, са били поддръжници на просвещението или поне на невмешателството в образованието и, разбира се, в правото на самоопределение. Доколкото съм запознат, империята се разправя с тези хора, но въпреки това Руската революция бе интернационален проект. 

Днес ми се струва, че три неща са компрометирани завинаги от  войната, която сега се води. Едно от тях е тайната полиция и следенето на инакомислещите и обвиненията към тях извършени престъпления. Второто е национализмът. Следя донякъде последните литературни новини и вече рекламирах тази книга. Тя стои на почетното място в моята библиотека. Написана е от забележителния ирландец Ричард Симург и се нарича „Disaster Nationalism: The Downfall of Liberal Civilization“. В нея подробно се разглежда маршът на Пригожин, разкриват се националистическите корени на неговия реванш, споменава се и Болсонару, който също му се струва опасен човек, както и националистическите нотки в риториката на Тръмп и неговите последователи. Описани са подробно Льо Пен и „Алтернатива за Германия“. Тази книга е 250 страници, но тези 250 страници са „по-тежки от много томове“. Абсолютно съм убеден, че с настоящата глобална турбулентност, предизвикана от национализма като идея или мироглед, скоро ще бъде приключено, защото е смешно да се гордееш с принадлежността си към една или друга нация. Това е в рамките на същата идея за автономността. Защото считам, че днес човек е автономен не само от страната, в която живее, но и от нацията, която представлява. Днес всеки отговаря за това, което умее и за това което иска.

- Аз имам много въпроси около личността на Путин, за които нямам отговори. Например, за природата на тази напълно дивашка и немотивирана жестокост, за липса на емпатия. Струва ми се дори, че у него има нещо, което е още по-страшно от липса на емпатия. Това е някакво сладострастие, наслаждение от страданията на други хора. 

- Бих казал първо, че Владимир Путин е класически представител на разузнаването, който проучва бъдещето, за да изолира всички агенти на бъдещето. От това нищо няма да се получи, защото за всеки регресор има своите прогресори и слава Богу. 

Сега обаче ще кажа нещо, което със сигурност ще предизвика нова вълна от враждебност, а ми се искаше да говорим главно за любов и солидарност. Но има хора, за които името на Бога и името на неговия основен антагонист, да пораждат истинска ярост, както е при Докинс или Ленин. Ленин смята, че всеки бог е някакъв тип никромания* вид гадаене, в което практикуващият се опитва да извика духовете на мъртвите, за да придобие от тях информация за бъдещи събития (труположество), въпреки че всъщност хора като  Ленин не разбират нищо от това. 

Днес, за щастие, наблюдаваме осъществяването на някаква метафизична, метаисторическа схема. В този смисъл метаисториците, като Даниил Андреев, са прави като определят като главен жанр в руската литература мистерията, било то „Мистерия-Буфф“, „Майсторът и Маргарита“, „Пирамидата“ на Леонид Леонов, „Розата на света“ на Даниил Андреев, „София и Китоврас“ – великата книга на Валериан Муравьов и т.н. Представителите на руския космизъм** разбираха много добре за какво говорят. Това не е Владимир Путин. Владимир Путин отдавна е изчезнал, защото той беше абсолютно празна личност, отсъствие на всякаква идентичност. Класически изпълнител. Има някаква симетрия в това, че и в Русия, и в Украйна на власт дойдоха двама изпълнители – един актьор, а другият бюрократ, изпълнител на чужда воля, истински манипулатор. 

Владимир Путин няма собствено лице. Той въплъщава в себе си това, което Достоевски нарича „древния и мъдър дух“. Ако ви трябва материалистично обяснение, винаги можете да кажете, че абсолютната власт развращава абсолютно. Но на мен ми струва повече, че метафизичната и религиозна природа на историята ни се разкрива с поразителна яснота и в това е другият смисъл на случващото се. Има един малък празен човек, в който се е вселило едно страшно зло. Затова то толкова бързо го е обладало. И това не е нито двойник, нито  ботокс, това е неговото дивашко зло, което го раздира отвътре и излиза навън, затова в крайна сметка той ще се разпадне.

Мисля, че пред нас отдавна вече не е субектът на историята - президентът на Русия Путин. Пред нас е действащ без никаква вътрешна съпротива дяволът от Ада, който вече дори не се крие, защото по време на директната линия имаше оферта за дуел с репликата „да, ние ще видим, интересно“ и т.н. „Цікаво йому! А зеленият още Зеленски все пак се опита да разгадае сюжета за това какво ще се случи, подготвян от царя-диктатор. И много ми харесва, че в съвременна Русия падна маската на неговата дяволска същност, разкривайки я докрай пред света. Трябва да ценим такива моменти, защото виждаме лицето на световното зло така, щото да не го объркаме с нещо друго. 

- Може ли да се каже, че Русия сега преживява епохата на инквизицията на XXI век? 

- Инквизицията управлява в Русия седем века. Някога Елдар Рязанов, човек с велик ум... Помните как чеховският герой казва за всички: „Човек с велик ум“, — но Елдар Александрович наистина беше велик. И веднъж ми каза: „В историята на Русия има един парадокс, който не разбирам. Абсолютно всички институции в Русия се оказваха ужасно крехки“. Подобно нещо повтаря непрекъснато Шулман: „Ние нямаме институции“. Една институция обаче имаме - и това е тайната полиция. Тя се възражда под различни имена в различните времена - Тайният указ, Тайната канцелария, Третият отдел, ЧК, ФСК, ФСБ, опричнина, разбира се... Както и да я наречеш, тя остава безсмъртна. Рязанов казваше: „Как да обясним този парадокс, че в Русия е достатъчно във всяка епоха да извикаш: „Думите и делата в името  на държавата“, — и ти е осигурено внимание, презумпция за невиновност и абсолютното доверие във всичко, което кажеш“. Това наистина е парадокс. 

Дълго мислих върху този парадокс и разбрах, че тайната полиция винаги стои на стража на хомеостазиса***Система, която регулира вътрешната си среда така, че да поддържа стабилно, постоянно състояние, чрез многобройни корекции на динамичното равновесие, управлявани от взаимносвързани регулаторни механизми. И тъй като основната задача на Русия е не развитието, а на всяка цена да избегне развитието, именно тайната полиция кара Русия век след век да се движи в един същ кръг, защото кръгът, цикълът, е единственият начин да се спре развитието. Оттук идва и известната идея на Честертън — „Кълбо и кръст“. Кръстът е движението, а кълбото е затворената сфера. Русия се е търкаляла по затворен път седем века. Достатъчно, благодаря, стига толкова. Крайно време беше от този влак да бъдат откачени всички вагони! 

И съм абсолютно убеден, че институционалното безсмъртие на Тайния указ в известен смисъл предопределя зверствата, които наблюдаваме днес. Тези изтезания, които те организират, това, което правят в своите „мазета“ в „руския свят“… Първото, което правят, е да създадат мазе. Юрий Грунин, велик поет, преживял Кенгирското въстание в Жезказган, ми казваше: „Как мислиш, какво е първото нещо, което направиха затворниците, когато въстанаха?“ — „Ами, вероятно разрушиха оградата към женската зона...“ — „Не, това беше второто! А първото — направиха карцер за тези, които не ги подкрепяха.“ 

Най-страшното е, че тук изграждат затвор преди всичко друго. И имам усещането, че с това е свършено, защото самата идея за зандана (затвора) вече в целия свят предизвиква не само отхвърляне, но и органична неприязън.

-  А ние свидетели на какво сме в крайна сметка? Борбата между граждани и държава? Борбата между красивите светли сили и тъмните сили на мрака? Борба срещу властта? Как да го наречем случващото се у нас? 

- Наблюдаваме процеса на автономизация, който е ценен за мен. Това не е борба между гражданин и държава, защото днес е безсмислено да излизаш навън. Уличната политика винаги служи на един човек и никога не сваля правителството. Вече видяхме площад Тянанмън, през 1991 г. също не проработи. Тя никога не сваля горнището, тоест властимащите. Това се случва като по чудо и много рядко. 

Уличната политика има една задача – формира нови лидери. Навални беше героят на уличната политика, както и Ленин с дебюта си в бронирана кола, който беше малко известен до преди години. Уличните лидери и до голяма степен лидерите на протеста, като Немцов, се формират в масовата борба и след това вече стават фигури на политическата система, макар да мразя да употребявам тази дума. В съвременна Русия, колкото и да е тъжно, няма програми и перспективи за уличен лидер, така че днес не може да има улична политика. Мисля, че силите в Русия, които разбират какво се случва, а те са много, трябва да решат два основни проблема. 

Първият е да оцелееш и то така,  че да не се предадеш буквално и преносно, но и да не станеше предател за другите около теб. Да оцелееш по най-моралния начин. Най-доброто нещо, което можете да направите в тази ситуация, е да се оттеглите и ако това не проработи, тогава да станете безучастни във всичко. Това е програмата минимум на Солженицин. 

Но има и втора опция – да видиш, да чуеш, да разбереш и да запишеш. Днес в Русия ситуацията е такава, че трябва да правите слайдове. Струва ми се, че това трябва да е пълен, подробен запис на всичко, което се случва сега. Да правите една съвременна  „Хроника на текущите събития“, нов „Континент“, който би могъл, както тогава, в който да  записвате подробно за потомците както актове на съпротива, така и актове на терор – това е основната задача днес. 

Но задачата за оцеляване не може да бъде изоставена или отхвърлена. Ако в името на оцеляването един съвременен руснак, който разбира от всичко, трябва да се въздържа от обществена дейност, то в това няма грях, защото той няма условия за тази дейност. Подобна беше ситуацията с мен – след като закриха всички мои издания и аз бях в невъзможност да печеля пари в Русия, трябваше нещо да работя, но не избягах от страната. Предложиха ми работа и напуснах много преди войната, макар да осъзнавах накъде отиват нещата... Смятам, че в днешна Русия никой не трябва да бъде обвиняван, че бездейства. Хората  трябва да оцелеят. И все по-често си спомням страхотната фраза от „Понеделник започва в събота”: „Някой ще трябва да изчисти бъркотията” в тази държава.  

*Никроманията е вид гадаене, в което практикуващият се опитва да извика духовете на мъртвите, за да придобие от тях информация за бъдещи събития

**Руският космизъм е философско и културно движение, което се появява в Русия в началото на 20 век. Той интерпретира теорията на естествената философия, която съчетава елементи на религията и етиката с историята и философията на произхода, еволюцията и бъдещото съществуване на космоса и човечеството. Руският космизъм съчетава елементи от източните и западните философски традиции, както и от Руската православна църква.

*** Хомеостазиса е система, която регулира вътрешната си среда така, че да поддържа стабилно, постоянно състояние, чрез многобройни корекции на динамичното равновесие, управлявани от взаимносвързани регулаторни механизми.