По-малко от година след като беше обявен, залогът на стойност 20 млрд. долара за отказване на Индонезия от въглищата е затънал в противоречия относно финансирането и изграждането на нови централи за захранване на промишлеността.

Партньорството за справедлив енергиен преход (JETP) за Индонезия беше представено през ноември миналата година, когато страната беше домакин на срещата на върха на Г-20 в Бали.

То следва модела, изпробван за първи път в Южна Африка, а впоследствие обявен за Виетнам и Сенегал, при който богатите страни обещават средства за енергийния преход в развиващия се свят.

Основната предпоставка е проста: публично и частно финансиране в размер до 20 млрд. долара в замяна на това, че Индонезия ще достигне максималните си емисии в енергийния сектор до 2030 г. и ще постигне нулеви нетни емисии в енергийния сектор до 2050 г.

Така Джакарта ще изпълни предишните си ангажименти и ще се откаже от замърсяващото изкопаемо гориво за един от най-големите износители на въглища и производители на електроенергия от въглища в света.

Но след първоначалните фанфари идва много по-трудната задача да се начертае пътят към тези цели.

През август Джакарта отложи публикуването на пътната си карта за JETP, отчасти поради проблеми с изчисляването на очакваните емисии.

Индонезийският план JETP предполага, че енергийният сектор ще изхвърли 357 млн. тона въглеродни емисии до 2030 г., а сега ще ги ограничи до 290 млн. тона.

Но тези цифри не отчитат редица нови "собствени" въглищни централи, които захранват фабрики, а не се включват в мрежата.

Така че "възниква въпросът: може ли целта от 290 млн. тона все още да бъде постигната", попита Фаби Тумива, изпълнителен директор на Института за реформа на основните услуги (IESR), индонезийски енергиен мозъчен тръст.

"И достатъчен ли е ангажиментът от 20 млрд. долара за постигането на тази цел?"

Съобщава се, че Джакарта е недоволна от предложеното в сделката съчетание на финансиране, тъй като се опасява, че ще ѝ бъдат предложени предимно заеми с пазарни лихви, които ще я натоварят с дълг.

"Индонезия се надява на по-голям дял на безвъзмездните средства", казва Аниса Сухарсоно, сътрудник по енергийната политика в Международния институт за устойчиво развитие.

Тя се аргументира с доклад на Блумбърг, според който Индонезия може да очаква само 289 млн. долара под формата на безвъзмездни средства, като половината от тях са предназначени за техническа помощ.

"Според мен това е възмутително. Ако това трябва да бъде фонд за климата, който да насърчи развиваща се страна към по-бърз преход, то това не е начинът да се направи", каза Сухарсоно пред АФП.

Мащабът на финансирането е друг спорен момент.

JETP не е предназначен да покрие всички разходи за прехода, като поддръжниците му твърдят, че той трябва да насърчи други инвеститори.

Но оценките за разходите за постигане на поетите от Индонезия цели надхвърлят 100 млрд. долара, каза Тумива, и тази цифра може да бъде по-висока, ако се има предвид неправилното изчисляване на емисиите./БГНЕС