Специално за Путин и Тръмп: Как руската армия създава илюзия за настъпление

Русия доста отдавна използва тактиката „влез – издигни флаг – излез“, за да създава илюзия за настъпление и контрол върху нови територии, без реално да ги задържа. Това обяснява военният експерт Михаил Жирохов в разговор с агенция УНИАН, коментирайки информацията на говорителя на Силите за отбрана на Южна Украйна Владислав Волошин.

По думите на Волошин, руското командване е поставило задача до 24 февруари 2026 г. – годишнината от началото на пълномащабната инвазия – да бъдат „завзети“ над 10 украински населени места. На практика това означава кратки рейдове: руски подразделения влизат в селища, издигат знамена, заснемат кадри за отчет и пропаганда, след което се изтеглят.

Според Жирохов тази практика, известна сред военните като „флаговтык“, се използва от години и няма съществено военно значение. Основната ѝ цел е информационна – кадрите се използват от руското Министерство на отбраната, за да се създаде изкривена картина на „успехи“ на фронта. Тази версия на реалността стига до Владимир Путин и впоследствие се представя и пред Доналд Тръмп като доказателство за напредък.

Експертът подчертава, че повечето от споменаваните населени места са малки, често неизвестни дори за хората, които следят войната отблизо. Именно това прави тактиката ефективна в информационен план – масовата публика трудно се ориентира в географията на фронта, а повторяемите имена на селища в Донбас и Запорожие допълнително създават объркване. Така съобщенията за „влизане“ в поредната Ивановка или Петровка се възприемат като доказателство за настъпление.

Жирохов предупреждава, че подобни акции носят и реални рискове за цивилното население. Кратките руски рейдове усилват несигурността и затрудняват евакуацията – проблем, който съществува още от 2014 г. Държавата няма ефективни механизми да принуди хората да напуснат опасни зони, а руската пропаганда допълнително подхранва страховете им от бъдещето извън домовете им.

Според експерта използването на символични „победи“ не означава промяна в руската стратегия, нито автоматично свидетелства за изчерпване на ресурси. Той предупреждава срещу подценяването на противника и срещу илюзията за бърз край на войната. В много случаи „флаговтык“-операциите може да са просто тактически епизоди или инициативи на местни командири, без по-дълбоко стратегическо значение.

В крайна сметка, заключението е ясно: Русия компенсира липсата на решителни военни пробиви с информационни операции, които успешно работят както за вътрешна публика, така и за външни наблюдатели, докато реалната ситуация на фронта остава далеч по-сложна и мрачна.