Разбира се, най-добрият начин да пребиеш човек с палка е да го удряш по бедрата и петите. Наистина боли и работи много добре. В моята колония обикновено правят така на тези, които са недоволни от нещо.
А какво да кажем за тези, за които не е позволено да бъдат бити? Е, поне засега.
Руската пенитенциарна система е разработи огромен брой възможности и за такива случаи. Най-простата е да държиш човек в наказателна килия, или в ШИЗО. А щом самото ШИЗО не го "пречупи", значи може да оставите нещастника (скитника) в клетка (в килия). Точно това ми се случи на мен. Според жаргона в затвора на такива хора им казват "импанзи". Но нека използваме правилния термин: затворник, който има голям проблем с битовата хигиена.
Ако живеете в килия с някой човек, който е на разстояние от вас 24/7, и двамата сте 24/7 на един или два метра от тоалетната, а тоалетната е просто дупка в пода, поддържането на хигиената е абсолютно задължителна. Съкилийник, който има с това проблемен, моментално ще направи живота ви непоносим. Но всичко е в съответствие със закона. Това ми казват от администрацията с весела усмивка в отговор на възмущението ми.
Правилата на затвора изискват да изритам този човек от килията, като го пребия или заплаша, в зависимост от това кое от двете работи по-добре. Но ако го пребия, се смята за криминално деяние - навсякъде има камери за видеонаблюдение и точно в това е смисълът на тази провокация. Второ, ако пребиеш беден, болен, куц дългогодишен алкохолик нямаш изобщо шанс да се справиш с важния житейски въпрос "какво би направил Исус? "
Горкият мръсник обаче скоро започна да чука на вратата и да иска да бъде прехвърлен в друга килия. Дори написа петиция.
Всъщност това е и свещено затворническо правило, което е записано и в закона: почувства ли се заплашен човек, той трябва да бъде „незабавно“ прехвърлен в друга килия. В затворническа среда това е осъдителна постъкна, но какво от това. В моя случай дори отказаха да прехвърлят нещастника, казвайки: "Прегледахме го, няма наранявания, не го биете, значи няма опасност за него. Ще го прехвърлим, обаче, ако започнеш да го биеш."
Всички останали наказателни килии бяха празни, но горкият човек беше "положен" специално на леглото над мен. Висока е 180 см, а дори аз щях да имам проблем да се изкача там. Сега гледам как горкият куц човек се качва на върха всяка вечер.
Това, което особено ме вбесява, е инструментализацията на жив човек, превръщането му в оръдие за насилие. Забиха му острие, за да има администрацията повод да го хвърли в килията ми.
Комбинация от заплахи, викове и апели събудиха у него съвестта му и това го накара да започне да си мие лицето и зъбите. Дадох му препарат за пране и той си изпра дрехите. Вече си мием ръцете със сапун и вода по няколко пъти на ден. И така нататък и така нататък. Чувствам се като учителка в някаква странна детска градина, където вместо деца има бездомни, които живеят до парното.
Е, какво да кажа? Педагогиката не е лесно занимание, но работи.
*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на Алексей Навални, заглавието е на Faktor.bg
Превод: Faktor.bg