Някои професии са по-стресиращи от други, а в някои сектори има по-стресиращи професии от всички останали. Анализ на Евронюз разкрива къде служителите са най-стресирани.
Глобалната несигурност и все по-честите съкращения на работното място може да затруднят намирането на работа. В същото време нарастващите разходи за живот правят още по-важно за хората да се задържат на настоящата си работа, дори ако понякога тя е твърде стресираща.
Компанията за искове за обезщетения за телесни повреди Claims.co.uk изготви доклад, в който посочва кои са най-стресиращите професии в Обединеното кралство. За изготвянето на доклада са използвани данни на правителството на Великобритания, предоставени от Изпълнителната агенция по здравеопазване и безопасност (HSE).
Събрани са данни за самооценката относно степента на депресия, стрес и тревожност, за които респондентът смята, че е отговорна най-вече настоящата или последната му работа.
На базата на тази информация е установено, че полицаите са най-стресираните във Великобритания, а социалните работници и специалистите по социални грижи и жилищно настаняване също се чувстват стресирани в значителна степен. Близо един на всеки 50 души е заявил, че работата оказва отрицателно въздействие върху психичното му здраве.
На други места в Европа проучване, проведено от Lepaya - компания за обучение, в Нидерландия, Белгия, Обединеното кралство и Германия, показва, че две трети от европейските служители са подложени на стрес. Образованието и здравеопазването са двата сектора, в които служителите изпитват най-голям стрес.
Говорител на Claims.co.uk заяви, че в констатациите в проучванетоа разкриват длъжности в Обединеното кралство, които оказват вредно влияние върху психичното здраве на служителите:
„Полицейските служители, социалните работници и специалистите по социални грижи и жилищно настаняване са особено свързани с по-високи нива на стрес."
„Фактори като дълго работно време, сериозни отговорности и роли, свързани с обществеността, изглежда допринасят значително за отрицателното въздействие върху психичното здраве на служителите." - допълва той.
Насърчаването на редовни почивки, предлагането на ресурси за психично здраве и насърчаването на открита комуникация може да помогнат на служителите да управляват психичното си здраве по-ефективно.
„Гъвкавата организация на работата (когато е възможно) и достъпът до програми за уелнес също са стъпки, които може да окажат значително въздействие за намаляване на свързаните с работата или предизвиканите от нея проблеми с психичното здраве“, препоръчват от Claims.co.uk.
Липса на баланс между живота и работата
В редица случаи голяма част от стреса на работното място идва от факта, че границите между работата и личния живот стават все по-неясни, отчасти поради нарастването на дистанционната работа. В много случаи видът на работата и отрасълът също усложняват ситуацията, като например в службите за спешна помощ.
Тод Дейвисън, генерален директор на застрахователна компания Purbeck Personal Guarantee Insurance, коментира в проучването на YouGov: „За някои хора пълното изключване (от служебните ангажименти - б.р.) не е въпрос на избор. Това е особено вярно сред малките предприятия, с които работим - ако имате страст към работата си, тя няма да спре в 17:00 ч. всяка вечер или в началото на отпуска.“
Образованието и здравеопазването са сред най-стресиращите професии в Европа
Проучването на Lepaya е установило, че 56% от нидерландските служители се определят като стресирани, както и 67% от служителите в Белгия. Около 70% от служителите във Великобритания също са заявили, че са стресирани, както и 71% от служителите в Германия.
В Германия образованието, автомобилостроенето, здравеопазването, обществените услуги и финансите са едни от най-стресиращите сектори за работа. Служителите в Нидерландия също са посочили здравеопазването, образованието и обществените услуги като едни от най-стресиращите сектори, както и работата в сферата на ресторантьорството и информацията и комуникациите.
В Обединеното кралство, освен работата в полицията, социалната сфера, социалното осигуряване и жилищното строителство, за едни от най-стресиращите се смятат и работните места за медицински сестри. Работата в сферата на образованието също попада в този сектор, като засяга преподавателите в началното, средното и висшето образование.
Работата в сферата на човешките ресурси и административната работа в националното правителство също са с високи нива на стрес.
Според 29% от холандските служители, анкетирани от Lepaya, самият служител е бил основно отговорен за решаването или предотвратяването на високите нива на стрес на работното място. Това мнение е подкрепено от 47 % от белгийските служители, както и от 49 % от британските и 51 % от германските служители.
Въпреки това около 57 % от нидерландските служители разкриват, че биха желали да получават повече подкрепа от работодателите си за справяне със стреса на работното място, а 57 % от германските служители смятат същото. 67% от белгийските служители и 65% от британските са съгласни с това.
Главният изпълнителен директор на HSE, Сара Албон, коментира: „Предотвратяването или справянето със стреса, свързан с работата, може да донесе значителни ползи за служителите, като подобри преживяването им на работното място и цялостното им здравословно състояние; а също и за работодателите, включително повишаване на производителността, намаляване на отсъствията и намаляване на текучеството на персонала.“
Лондон и Амстердам са сред "най-изтощените" градове в Европа
В проучване на Instant Offices се подчертава, че 91% от британските работници са се сблъсквали с „високи или екстремни“ нива на стрес през изминалата година, Лондон заема първото място в класацията за най-изтощен град в Европа.
Около 20% от британските служители също така е трябвало да си вземат отпуск през този период поради последиците от стреса за психичното здраве.
Проучването се базира на броя на търсенията в Google за усещането за бърнаут, включително бърнаут на работното място.
Някои от основните причини за високите нива на стрес, които понякога може да доведат до бърнаут, са голямото работно натоварване, както и увеличаването на броя на неплатените задачи. Редовната работа с твърде много неплатен извънреден труд също допринася за това, както и чувството за изолация на работното място.
По същия начин притесненията относно сигурността на работата и съкращенията също са причина за силен стрес, както и приемането на повече платена работа поради финансови съображения. В някои случаи стресът се увеличава значително и от сплашването и тормоза от страна на колегите.
Признаците на прегаряне включват затруднена концентрация, загуба на цели, понижено чувство на гордост от работата и загуба на мотивация.
Други признаци включват умора, неудовлетвореност, необяснимо главоболие и промени в апетита или навиците за сън, наред с други. /БГНЕС