До голяма степен е прието, че преди около 66 милиона години космическа скала, по-голяма от Еверест, се е разбила в днешното крайбрежие на Мексико и е предизвикала каскада от катастрофи, които в крайна сметка са унищожили три четвърти от живота на Земята, най-вече неавианите динозаври, съобщи „Science alert”.
Но все още се спори за най-малките подробности, свързани с развоя на събитията.
Сега учените са отворили геоложка "черна кутия", която предполага, че ударът на астероида е създал шлейф от фин прах, който е блокирал слънчевата светлина, охладил е Земята, спрял е фотосинтезата и е унищожил хранителната верига.
Първоначално предложена като механизъм през 1980 г. от геолозите, които откриват първите следи от мощния удар, хипотезата е изключена в началото на 2000 г., тъй като скалните проби от тази епоха не съдържат достатъчно фин прах, за да предизвикат глобална зима.
Повечето предишни изследвания обаче се основаваха на едносантиметрови слоеве седименти от периода Креда-Палеоген.
В това ново проучване са анализирани 40 проби от седименти, взети от много по-богат, дълбок 1,3 м депозит в Танис, Северна Дакота. Това място се намира на 3000 км северно от астероидния кратер Чиксулуб, но предоставя уникална снимка на това как се разпространяват шлейфовете от прах, сажди и частици в годините след удара.
По-големите частици разсейват светлината под по-малък ъгъл от по-фините частици, така че с помощта на лазер изследователите успяват да определят каква част от всяка проба е съставена от фин силикатен прах в диапазона от 0,8 до 8 микрометра.
"Открихме по-голям принос на фин прах... отколкото се смяташе досега", пишат изследователите.
Използвайки компютърно моделиране, изследователите откриват, че този фин прах - създаден при удара на астероида в Земята и разпрашаването на скалата под него - е "най-смъртоносният" от частиците, освободени при сблъсъка на метеорита с ширина от 10 до 15 км със Земята.
Те установиха, че високите нива на прах в атмосферата биха създали глобален мрак с продължителност почти две години, което би направило невъзможно фотосинтезирането на растенията.
Без растения цялата хранителна верига би се сринала. Най-големите хищници - като Тиранозавър рекс - са ловували плячка, която е зависела от растенията като част от диетата им.
Този прах е можел да остане суспендиран във въздуха до 15 години, предизвиквайки спад на глобалните температури с 15 °C и предизвиквайки "спиране на фотосинтезата за почти две години след удара" чрез блокиране на слънчевата светлина, пишат изследователите.
Ударът също така е изпарил скала и е произвел серни газове, които се образуват в малки частици високо в атмосферата. Силната топлина, предизвикана от удара на астероида, би предизвикала мащабни пожари, които биха изпратили големи количества сажди и пепел в небето.
И все пак според резултатите на изследователите именно фините силикати, а не материали като серни частици, са били главната причина за продължителната планетарна зима.
"Установяваме, че глобалната тъмнина и продължителната загуба на фотосинтетична активност на планетата настъпват само при сценария със силикатен прах, до близо 1,7 години (620 дни) след удара", пишат изследователите.
"Това представлява достатъчно дълъг период от време, за да постави сериозни предизвикателства както за земните, така и за морските местообитания."
Онези животни и растения, които не са били приспособени или не са могли да се адаптират да живеят в тъмнината и студа, са щели да срещнат гибелта си. Флората и фауната с гъвкава диета, местообитания и начин на живот биха имали по-голям шанс за оцеляване./БГНЕС