„Имах щастието да се запозная с един от най-големите украински преводачи на българска поезия - Дмитро Билоус. Той ми показа света на българската литература и поезия. Разказа ми много емоционалното за Елисавета Багряна и нейните стихове ме заинтригуваха до толкова, че си казах, че ще науча български, само за да преведа Елисавета Багряна на украински.“, разказва Анна Багряна за стихосбирката „Вечната и святата“.
„Тук има някакви, може би, външни неща, които пречат и които са свързани с българската политика и със силната руска пропаганда, която за съжаление още я има в България и това се вижда навсякъде, за съжаление. Другата причина е вътрешна. Това е свързано с някакъв психологически момент - тези хора искат колкото се може по-бързо да се върнат в Украйна и може би си слагат бариера, заради която не могат бързо да научат български, да си намерят работа, но повечето хора се правят и вече преодоляват тази бариера“, споделя Анна за пречките в интеграцията на украинците у нас.
„Заради руската пропаганда и дезинформация много българи вярват, че украинците сме лоши хора, но искам да кажа че във всяка държава и нация има различни хора. Тук дойдоха много музиканти, хора с по две-три висши образования и искат да се реализират, да бъдат полезни с това, което могат да правят, не само да работят за пари, да оцелеят, но и да правят нещо полезно. И аз мисля, че това е хубаво и за България.“, казва Анна.
„Акциите, които направихме преди Коледа, това всъщност беше може би двойно или тройно полезно, защото нещата, които приготвиха заедно - украинките и българките, бяха особено важни и за бежанките, и за украинските войници, а и за българките. Рисунките на украинските деца, които пращаха на своите бащи и на други войници, това може би са дребни неща, но знам от моите приятели, които воюват от 2014 г., че са много важни за тях, Те наистина ги топлят и по някакъв начин, им дават сила. Аз съм сигурна, че те усетиха нашата любов.“, разказва Анна Багряна за благотворителните акции на клуб „Оранта“ и изпратените в Украйна подаръци.
„Когато казват „мир“, те имат предвид, че Украйна трябва да се предаде. Така виждат мира, нямат друго виждане за приключване на тази война. Не бих пожелала на никой българин да преживее това, което много украинци преживяха. То е много страшно. И затова не е възможен мир с тези хора, те трябва да се махнат и да скъсаме всякакви отношения с тях, и културни и дипломатически.“, споделя мнението си Анна.
Целият разговор на Росица Генчовска с Анна Багряна можете да гледате във видеото: