Д-р Светослав Нахум
Мисля, че когато става въпрос за борба с руския шпионаж и с производната му организирана престъпност в България, всички трябва да преглътнем и егото, и емоциите си, и вътрешнополитическите си пристрастия (ако имаме такива).
Трябва да бъдем безпристрастни, рационални и хладнокръвни. Защото знаем и видяхме колко поколения бяха съсипани по време на прехода от една псевдо държавност, опираща се на бившото КГБ, ДС, както и на руските олигархически кръгове.
Обществото, българското общество бе смазано. Справедливостта не само не съществуваше, тя беше
отречена категория,
тя беше поставена на самото дъно на системата от морални ценности.
Релативизмът победи – бяха размити границите между добро и зло. Това позволи мафиотизация на страната и беззаконие, което надмина редица световни рекорди.
Отвсякъде лъхаше една дума: „БЕЗНАДЕЖДНОСТ“.
И сега, в този момент, в България заискри една плаха, но видима и осезателна надежда. Тя се опира на категоричното изхвърляне от страната на редица руски шпиони, тя се опира и на действията на прокуратурата и правоохранителните и правораздавателните органи срещу най-тъмните и високи етажи на българската мафиотска действителност. Тя се опира на действия от страна на Главна прокуратура и специалните служби на страната ни в посока защита на националната сигурност и суверенитет на България. За тези си последни крайно решителни действия прокуратурата и службите трябва най-сетне да бъдат поздравени и подкрепени от онази положителна социална енергия, която всъщност превръща дадена нация от шагренова аморфна маса в зряло гражданско общество.
Това, което се случва в момента, няма аналог в последните 30 години. За първи път се предприеха действия срещу хора, чието дори само споменаване предизвикваше страх, навеждане и раболепие.
Е, сега прокуратурата се отърва от приклякването и раболепието. Прокуратурата заяви: „Не на страха!“ И започна да постига невероятни резултати, за които преди само можехме да мечтаем!
Ако сме пълноценни граждани и имаме морал, сме длъжни да подкрепим всички последни акции и действия на българската прокуратура. Тези действия аз бих определил като революция в мисленето, действието, и ангажираността в полза на обществото – най сетне!
Искам да попитам някои „центристи“, които по скоро ми приличат на повредени центрофуги, къде са те сега? Защо мълчат? Това се отнася до уж „демократични“ политици, политолози, социолози, анализатори, журналисти, писатели и т.н. О, колко е хубаво
да бъдеш либерал и демократ без никакъв ангажимент
към развитието на собствената ти родина! О, колко е красиво да те преведат и издадат в Западна Европа, в САЩ и т.н., но после, „другарю“ писател, колко неистово страшно ти мълчиш, когато от теб се иска да кажеш поне една добра дума чрез статия или медия, една добра дума в полза на ценностите на свободния свят! Какъв си ти? Кой си ти? И кой и защо и откъде ни натрапва твоето име като „демократично“? Защо бягаш, колега, от големите геостратегически теми? Не ти ли е жал за разсипаните поколения, не се ли свива сърцето ти от мъка, когато виждаш как се опитват да унищожат всяка гражданска мисъл, всеки проблясък на свободолюбиво мислене, как искат да ни впрегнат в евразийски ярем. Как подло действа технологията на подмяната, използването на тоталитарните рефлексии у народа, въвличането на масите в погрешна посока и логика, обслужваща демоничните гурута на зловещия евразийски вигвам? То, брате писател, и без теб ще се случи промяната. Но мълчанието ти е срамно и позорно.
Ситуацията, в която България се намира в момента, показва ясно разделение между тези, които вярват в евроатлантическите ценности и върховенството на закона, и онези, които действат и се облагодетелстват благодарение на паралелната държава, нейните тъмни структури и субекти.
Нямат никакво значение нашите вечни вътрешнополитически борби. Големият смисъл е в това
България да остане в орбитата на свободния свят
А това включва прочистване на страната от невидимата плетеница руски шпиони, както и от техните олигархически производни. И също включва отлично взаимодействие и координация със западните съюзници в името на категоричното отстояване на българския интерес и национален суверенитет, който е единствения начин България да се развива нагоре, а не да пропада надолу в кладенеца на опита за реставрация на СССР, да бъде едно пробито ведро, през което изтича и последната живинка и надежда.
Е, в момента прокуратурата прави именно това – възвръща надеждата пред България чрез ясни, решителни и смели действия.
И тук искам дебело да подчертая, че главен прокурор не може да бъде привикван с обаждания, текстови съобщения или подобни абсурдни начини за комуникация. И в този случай, както и в запитването си към Конституционния съд на, главният прокурор на Р. България подходи с достойнство, юридически професионализъм, издържана концепция и дори гражданска храброст.
Поради изтъкнатите по-горе причини, в този момент аз категорично го подкрепям.
Тази статия я написах в качеството си и на публицист, и на доктор по право.
И дори ако бъдещето по някаква причина ме опровергае, пак няма да съжалявам, че тук и сега съм заел страната на справедливостта и закона.