„Един автобус хора сме на тази земя и, като в кино клишето, балансираме на ръба на пропастта. Някои вече паднаха долу. За да стигнем до Кант трябва първо да направим така, че да престане този ужасно опасен баланс и да се върнем, макар и близо до пропастта, но на твърда земя. Не знам обаче дали ще имаме душевни сили да повярваме в разума, така както Кант е вярвал. Без тази вяра в общочовешкия разум, идеята за мир, камо ли за вечен мир, е много трудно осъществима.“, споделя д-р Кюранов.
„Кант пише, че когато има война, трябва да бъдат взаимно забранени такива действия, които нарушават взаимното доверие и правят невъзможно сключването на истински мир. И той ги изрежда: вербуването на предатели, изпращането на политически убийци и кой знае защо отделно - отровители. В 18-ти век отровата все още се смята за особена подлост.“, казва Кюранов.
„По време на война трябва да има поне някакво уважение взаимно, негласна етика. Всичко това е отишло по дяволите, убито от Първата световна война, доубито от Втората, при нас и комунизъм. То превръща в анти възпитание тази анти гражданственост, това всеобщо недоверие. Всеобщото малодушие се превръща в норма.“, заключава д-р Кюранов.
Целият разговор на проф. Никола Алтънков с д-р Деян Кюранов можете да гледате във видеото: