Петър Чолаков, Дойче Веле

Руската посланичка Елеонора Митрофанова заяви днес, че искането на Москва за връщането на НАТО в границите му отпреди 1997 не засягало България. Трябва да попитаме: ако това е така, защо тогава руската претенция (по същество ултиматум) изобщо бе отправена към нашата страна? Ако Митрофанова бе искрена, за Москва щеше да е достатъчно да спомене само Румъния например, където има елементи от американския противоракетен щит.

"Хотят ли русские войны?"

Според посланичката България би се превърнала в мишена, ако в нея има бази и стратегически оръжия на НАТО. Ала по определение българските военни бази са и бази на НАТО, защото страната е част от Пакта. Под маската на добронамерен тон и опит за "конструктивен диалог" Митрофанова всъщност се опита да наставлява българското правителство. Тя "похвали" кабинета за това, че "не се изказва рязко" по украинската криза, но не пропусна да намекне, че доставките от Газпром може и да секнат, ако България заложи на друг курс.

С други думи, реториката на Митрофанова показва едно: Русия се опитва да сплаши България. За Кремъл България явно не е суверенна държава. Няма как да ни успокоят и стиховете на съветския поет Евгений Евтушенко, които посланичката припомни, за да увери, че Русия не желае война.

Да, мы умеем воевать,
но не хотим, чтобы опять
солдаты падали в бою
на землю грустную свою.

Истинското лице на Кремъл

Главният агент на Русия в България е не една или друга партия, а общата ни история, каза още г-жа Митрофанова. Ала тъкмо историята разкрива, че руските войници далеч не воюват само за територията на майка Русия, както внушава цитираният от посланичката поет.

Пактът Рибeнтроп-Молотов, с който Германия и СССР си поделят Полша, доктрината "Брежнев", която легитимира потушаването на Пражката пролет, инвазията в Афганистан, събитията в Грузия, анексията на Крим и не на последно място свидетелствата за операции на ГРУ в ЕС и в самата България - всичко това показва истинското лице на Кремъл, неговите имперски амбиции и агресия. България трябва да си дава ясна сметка за това и да не смята, че ако се снишава, бурята някак ще я отмине.

Едно се казва, друго се разбира, трето се прави

Позицията на българските институции трябва да бъде единна. Разбира се, не е нужно да се отвръща агресивно на провокациите на Кремъл. Но президентът, правителството, а и политическите партии не бива да игнорират и омаловажават руския ултимативен тон, дори когато той е маскиран зад дипломатична усмивка. Едно се казва, друго се разбира, трето се прави - това е формулата, към която се придържа Москва. Впрочем, това важи и за патриота Евтушенко, който от началото на 1990-те заживява в САЩ и умира там, като рядко се прибира у дома.

Накратко: московските опити за господарско отношение и наставления към бившия сателит България трябва категорично да бъдат отхвърлени.