Константин Мишев
Драги Никола, уважаеми г-н председателю на Народното събрание. Когато научих, че си от славен род... у мен истински се роди надежда. Че не всичко е загубено. Че освен семката на комунистите у нас има почва и за друга семка. На някогашните почтени българи.
Ти си един от тях. Или поне трябваше да бъдеш!
Никола, когато си се родил през 1987 година моя милост беше кореспондент на Радио "Свободна Европа" в Ню Йорк. Но това не е важно. Друго е важно. По онова време имах близки приятели, които бяха загубили бащите си
пред онзи трап, където е бил убит като куче и твоя дядо
Ти съзнаваш ли кой е Сирко Станчев? Твоя кръв и твоя плът. Но съзнаваш ли по-важното? Над кръвта и плътта. Съзнаваш ли за какъв човек става дума. За какъв български патриот пиша?
Опомни се Никола! Какво общо имаш ти с комунистите?
Ако носиш поне една генетична клетка от дядо си... ще използваш трибуната на Народното събрание, за да призошеш ясно и категорично да бъде подкрепена с оръжие Украйна. Срещу онези, които убиха дядо ти.