Димитър Иванов

Само преди дни ДПС- Москва отбеляза с пищен купон в  хотел „Рамада“, зала „Диаманд“ в столицата 35 години  от създаването на  партията във Варна. Съвсем неслучайно соченият  за учредител и почетен бос на корпорацията Ахмед Доган не присъства на тържеството. Сокола не обича датата 4 януари и има комплекс от нея, защото през годините успя да изгони и отстрани всички свои съмишленици. От така наречените 33-а учредители днес е останал само той. 

4 януари възпроизвежда и други 

страхове за политика,

 който няколко десетилетия разпределяше порциите в държавата по свой аршин. Рухна митът, че заверата във Варна в дома на  Емин Хамди е автентичен акт на свободни от зависимости борци за права  и свободи, репресирани от  комунистическия режим. Без всякакво съмнение днес е ясно, че  

ДПС е политическо ГМО,

създадено от БКП и Андрей Луканов, контролирано от ДС. Четирима от така наречените учредители заедно с боса по-късно се оказват агенти на Държавна сигурност. Но днешният ден поставя и въпроса на въпросите, който не е задаван до сега:

бил ли е Ахмед Доган изобщо някога политически затворник

и репресиран от режима на Тодор Живков? И историци, и наследниците на  бившите репресивни служби дължат отговори. Но вместо обективната истина, обществото и електоратът на ДПС са жертва на изключително подла и продължителна фалшификация.

Още в зората на демокрацията стана ясно,  че Доган е бил агент на ДС, че  е топял и слухтял главно за своите – турци и мюсюлмани.  Но този му грях остана пренебрежително незабележим, защото по-късно Меди е легендиран като борец срещу  комунизма,  уж осъден за тази си дейност, хвърлен в  затвора, репресиран.

Всъщност Доган никога не е бил автентичен политически затворник, а 

нелегал, внедрен в средите на изпратените по лагери и затвори истински борци за права и свободи

И в това няма нищо странно и нелогично, защото в качеството си на агент „Сава“ в продължение на няколко години той е готвен от секретния отдел „05“ на ПГУ на ДС точно за нелегал, който да бъде внедрен под чуждо име и самоличност в някоя капиталистическа страна (приоритетно Турция, б.р.), за да шпионира и разузнава. Но вместо в чужбина ситуацията налага „Сава“ да стане нелегал в Старозагорския, а по-късно и в Пазарджишкия затвор. За тази му специална роля съществуват много факти, от които може да бъде направено обоснованото заключение, че почетният председател никога не е бил истински политически затворник. Последният документиран досег на Меди Доганов с водещите му офицери от ДС е от 9 юни 1986 година, когато получава последните официално дадени от полк. Иван Карамучев 200 лв. месечна стипендия. Тоест година и половина след приключването на Възродителния процес Доган  е продължил да бъде

съпричастен към службите и взима пари от тях 

След тази дата в архивите на ДС няма и ред за младия философ. Службите незнайно защо изведнъж престават да се интересуват от Доган, независимо че почти едно десетилетие са инвестирали в него. Оказва се част от така наречената Бакаловска група, която уж работи срещу властта, са разкрити, а Доган получава 9-годишнна присъда и попада в затвора. Малко преди това той е автор на анализ за Възродителния процес, който одобрява като форма на асимилация,  но не приема някои от методите на провеждането. Има свидетели, че „Сава“ сам прави предложение до ДС, че ще бъде много по-полезен, ако е легендиран като политически затворник, за да разузнава за плановете на нелегалната турска съпротива.

По правилата на ДС - след като става враг на  режима и сам е прекратил дейността си на агент и платен сътрудник, логично е да му бъде заведена друга разработка като оперативно интересно лице, което се занимава с противодържавна дейност и е опасно за сигурността на партията-държава. Но комунистическите служби незнайно защо спират да се интересуват от него и официално не му е заведена никаква разработка. Вместо това се правят опити Доган да бъде представен като организатор и ръководител на Майските бунтове през 1989 година, довели до открит сблъсък между бунтуващи се турци и мюсюлмани с органите на реда.  Всъщност точно тези бунтове режимът на БКП използва като повод да екстрадира  принудително извън страната „опасни  лица, реакционно настроени“, разчиствайки пътя за бъдеща реализация на своите агенти и доверени лица. Ролята на „затворника“  Меди е демитологизирана от спомените на автентични участници в  събитията като покойния  дисидент Авни Вели, от политическия затворник и ръководител на нелегалната организация „Дългата зима“ Мохамед Узункъш и политическия емигрант във франция Петър Бояджиев.

 За двойствения живот на Доган в Пазарджишкия затвор свидетелстват политически затворници, които нямат обяснения за необичайните му изчезвания от килията.  Халибрям Ибрям, най-дългогодишният политически затворник от средите на турците след Нури Адалъ, казваше, че когато Доган влизал при тях всички спирали да говорят за политика, защото са били убедени, че философът всъщност е доносник. Думите му бяха потвърдени наскоро от дъщеря му Севдие в интервю за Faktor.bg. Показателни са и разкритията на покойния режисьор Малина Петрова, която сочи с документи от архива на Пазарджишкия затвор, че през края на октомври и началото на ноември, само дни преди да падне режимът на Живков според един документ на затворническата администрация  Меди е пуснат в полагащ му се отпуск, а според друг документ по същото време се  намира за провинение в карцера на затвора. Странно как „най-върлият бунтовник“ броди на свобода в София в най-драматичните за режима на БКП дни. Без обяснение е и фактът, че през декември 1989 година, преди да  бъде  освободен от затвора жената, от която Доган има син, получава със съдействието на Луканов гарсониера в София. Едва ли близък на друг политически затворник би се радвал по това време на подобен щедър жест и хуманно отношение от репресивната власт. 

Най-голямото пропукване на легендите 

около момчето от Дръндар е освобождаването му от затвора на 22 декември 1989 година. Тогава службите контролирано пускат на свобода определени затворници, като повече от тях са свързани с ДС. Зад решетките до средата на август 1990 г. остават опасните за режима. Службите и номенклатурата на БКП започват да налагат Доган като лидер и политически водач, а формацията му като контрапункт на създадените пак от ДС националистически движения ОКЗНИ и ОПТ. Много от тези събития с легендирането на Сокола са документирани от камерата на режисьора Евгений Михайлов,  а кадрите могат да бъдат видени и днес. До средата на лятото ДПС, оглавена от агенти на ДС вече е наложена в  обществото. Нелегалът „Сава“, който е готвен специално за тази роля (това сочат доклади на водещите го офицери, б.р.) контролирано е оглавил формацията, картите са раздадени, лидерските позиции са заети, ДПС става и част от първия демократичен парламент. Освободените едва през лятото политически затворници с оперативни хватки са отпратени към Турция, където преди това са натирени и семействата им.

Без всякакво съмнение днес трябва да се каже, че в началото на 90-те години в 3-те букви ДПС са събрани еклектично  2 абсолютно противоположни, ценностно несъвместими цели на различни субекти, които имат отношение към създаването на формацията, определяна като „проклятие за България“(според бившия премиер Иван Костов, б.р.).  От една страна, в това ГМО е ДС, която след падането на Берлинската стена разработва стратегия за контрол върху процесите на неизбежен преход към демокрация и смяната на собствеността от държавна към преобладаващо частна. 

 Комунистическите служби са наясно, че заради наследството на Възродителния процес и репресиите близо милион турци и мюсюлмани няма да гласуват за БСП, а за опозицията СДС. Това означава убедителна победа за демократичните сили и България да тръгне по пътя на Полша, Чехия, Словакия, Унгария, т.е. 

 да излезе от сивата зона на руското влияние

 За да предотврати този риск, ДС и комунистите около Луканов на принципа “турците, ако няма да гласуват за нашите, да не гласуват и за СДС” създават най-успешния си проект - ДПС на Доган.

  Стотиците хиляди, които стават членове и избиратели на ДПС, не знаят нищо за гнусната сделка между Доган(Сава) и началниците и покровителите му от ДС. Те са там за правата и свободите си. 

  И точно в това е 

най-голямото престъпление на Доган, 

много по-голямо от хилядите доноси, които е писал срещу свои “приятели” турци с агентурните си псевдоними „Ангелов“, „Сергей“ и „Сава“, а именно - че след 10-ноември  превръща стотиците хиляди жертви в инструмент за реализиране на мръсните цели на същото ДС и наследниците на комунистическия режим. Няма по-цинична гавра с паметта на жертвите и страданията на цяла една общност, подложена на жестока репресия. Новата си роля на водач на тази общност Доган осребри през годините по най-наглия и циничен начин -  политически, финансово и морално.

Но по ирония на съдбата днес ситуацията е различна. Доган загуби медийния си и финансов комфорт с разпада  на единното му ДПС. Той е 

в изолация от избирателите си

 От сблъсъка си с ДОСТ преди години загуби почти 200 хил. последователи, които повече никога не се върнаха към него и мафиотската корпорация, в която бе превърната правозащитната организация. Пеевски с формацията ДПС Ново начало нанесе още по-съкрушителен удар. И Доган, и остатъкът от организацията му са в състояние близко до будната кома.

Проектът на ДС днес е 

в изолация и от официалната власт в Турция, 

която отказа да вземе явна страна между враждуващите ДПС-та, независимо, че едно бе оглавено от етнически българин. Всъщност политиците в Анкара винаги са били наясно, кой  е сложил юзда на турците и мюсюлманите  в България, както и за какви цели ги използват. Дистанцирането от Доган може да бъде ясно разчетено и от последните две знакови събития. В края на декември на възпоменанието за жертвите на комунизма на Тюкрян чешма в Кърджалийско, президентът на Турция Ердоган изпрати свое послание по повод 40 години от насилствената смяна на имената на турците. Джавдет Чакъров и компания се опитаха да приватизират за свои цели и присвоят за свой актив думите му. Но един внимателен прочит показва, че посланието на Ердоган не е адресирано персонално към ДПС- Доган. Турският държавник се обръща към „представителиТЕ на политическиТЕ партиИ“. Говори ясно в множествено число. Всеки, който  познава реквизитите на турския държавен протокол, знае, че от президент до местен управник, когато отправя приветствие във връзка с  получена покана, обръщението задължително е поименно към поканилия го, като задължително се споменава институцията, отправила поканата (държава, организация, партия, конкретно лице, б.р.), а освен това задължително се посочва и фамилията на титуляра. В обръщението на Ердоган не се споменава нито ДПС, нито Доган, нито Чакъров.

На 4 януари за отбелязване годишнината от създаването на ДПС, турското посолство в София също демонстрира дистанция -   представено бе на най-ниско ниво – съветник.

Днес Доган и неговото ДПС имат един

 голям и истински враг – ИСТИНАТА

 Тя ще ги преследва неизменно и от нея не могат да  се скрият. Мълчанието им не е спасение. Предстоят разкрития, които турската и мюсюлманската общност в България трябва сами да осмислят. В противен случай ще бъдат ярък пример, че са обладани безвъзвратно от Стокхолмския синдром.