"Това не е персонален вот срещу Никола Минчев, това е само един сигнал за предстоящото, за загубата на мнозинство на управляващите", заяви пред БНР Михаил Миков, председател на 42-рото Народно събрание и бивш председател на БСП.
"Този вот е предхождащо, подготвително действие по овладяване на парламента. Оттук насетне дневният ред ще се задава от друго мнозинство, а не от това, което е избрало правителството. Вотът на недоверие на кабинета "Петков" се очертава като следващия рубеж", смята той.
Според Миков предстоят предсрочни избори през есента и коментира, че тежките думи и взаимните обвинения между политическите сили не са нужни в навечерието на нов парламентарен вот:
"Най-доброто е политическите партии да започнат да обсъждат кога ще отидем на предсрочни избори".
По думите на бившия председател на Народното събрание единственият полезен ход на "Продължаваме промяната" е разговор с всички парламентарни сили, определяне на ясен хоризонт за функциониране на Народното събрание и приемане на актуализация на Бюджета.
"Дори да не успее вотът за сваляне на Никола Минчев, критичната маса на народни представители от различните парламентарни групи, тежките думи, които се хвърлиха и днес, и предишните дни, затварят възможностите за конструктивна работа в парламента. Това Народно събрание е изчерпано като такова и като възможност да излъчи нова конфигурация на изпълнителната власт", заяви той.
Още от България
Последните оцелели от концлагера „Белене“ се поклониха пред жертвите на комунизма
Специален гост на тазгодишното събитие бе историкът проф. Пламен Павлов, а организаторите разпространиха петиция за запазване на оригиналния вид на бившия концлагер
Асен Василев: Има "сглобка" между Радев и ГЕРБ. Доказателството е Росица Велкова ...
Съпредседателят на ПП-ДБ засегна и работата на службите за сигурност. Според него през последните години многократно са били блокирани опити за промени в ръководството на ДАНС.
Вицепремиер: Бях много щастлив, че Росен Христов прие, ще работи само за 1770 евро
Александър Пулев заяви, че отпадането на идеята за покупка на ракети за 1 млрд. евро е свързано с оценката за тежкото състояние на публичните финанси и необходимостта от фискална консолидаци