Ролята на комуникациите и ПР-а като оръжие в едно от най-значимите събития за последните 30 години, констатираха експерти по време на дискусията „ПР на войната“, организирана от „Янев и Янев“ по повод 30-та годишнина на агенцията.
Участниците в дискусионния панел бяха категорични, че развитието на военния конфликт между Русия и Украйна се влияe особено много от ПР-а на двете държави и от комуникационните послания на техните лидери, а не само от наличието на конвенционални оръжия.
„Благодарение на ПР-а Украйна има оръжие, иначе отдавна всичко щеше да е свършило“, заяви медийният експерт Георги Лозанов.
„Благодарение на комуникационните умения и послания на лидера на Украйна Володимир Зеленски, страната успя да генерира тази огромна солидарност за няколко седмици.
Украйна се превърна в кауза,
която по нов начин генерира евроатлантическа солидарност и в резултат на нея Украйна продължава да оказва съпротива“, сподели още Лозанов.
Според Надежда Нейнски, бивш министър на външните работи на България, дигитализацията, социалните мрежи и информационните потоци от една страна дават възможност на хората да бъдат информирани, но от друга - се дава възможност за много манипулации.
“ПР-ът може да помогне, но и да подложи на изпитания демократичните общества, ако се използва за недобри цели. Хората трябва да изработят имунитет, да знаят как да отсяват истината от лъжата“, каза г-жа Нейнски. По думите й това, което Русия прави е да пропагандира една
фалшива история за агресията в Украйна
и на практика да удуши подкрепата за Украйна, придавайки друг наратив на посланията. Тя оприличи комуникационната стратегия на Русия със „синдромът на хвърлянето на спагети по стената“ – все нещо ще се залепи.
„Достатъчни са точно три думи, за да определиш ПР-а на Украйна и ПР-а на Русия. ПР-ът на Украйна е на границата да бъде гениален. ПР в Русия няма, там има пропаганда“. Така ПР експертът Диана Дамянова коментира публичната комуникация на войната.
Според нея българската политическа власт е толкова концентрирана в собственото си оцеляване, че не обръща достатъчно внимание на случващото се. „Когато дойде войната се оказа, че в България властите са си позволявали тайно да подкрепят Украйна, защото не са могли да го направят явно, защото общественото мнение би се изправило срещу тях“, коментира Дамянова.
Хибридната война и формирането на общественото мнение чрез разпространението на пропаганда, посредством използването на технологии, разгледа социологът Вероника Димитрова. Тя представи проучването на Фондация за хуманитарни и социални изследвания за разпространението на руската пропаганда в онлайн медиите през 2022 г.
„Към края на 2022 г. руската пропаганда в България се надига почти 20 пъти“, посочи г-жа Димитрова.
„Ръстът се дължи на това, че пропагандата започна да се разпространява и през официални говорители на Руската федерация, което означава, че дори мейнстрийм медиите се оказват длъжни да публикуват такива съобщения. Другият фактор са технологичните решения. В началото на годината се забелязва формиране на мрежа от агрегатори, които усилват руската гледна точка. В края на същата годината тези агрегатори се преобразува в мощна машина от сайтове-гъби – идентифицирани са 370 сайта, който увеличават разпространението на всяко едно съобщение около 400 пъти“, разказа Вероника Димитрова.
Ролята на технологиите засегна и разследващият журналист Йово Николов.
„Тази война е съвсем различна точно поради развитието на технологиите. Когато отидох да отразявам войната в Косово, изпращането на една снимка от там през мрежата на Ройтерс струваше 800 долара. Сега всеки с мобилен телефон има възможност да снима и да споделя съдържание, сега можем да гледаме на живо войната. Журналистиката има много възможности да покаже реалната картина, но
технологиите помагат на света да разбере истината за войната
в Украйна“, коментира Николов.
Панелът от експерти заключи, че войната се води на няколко фронта като един от тях е комуникационният. Необходимо е по-активно отстояване на ценностите и по-активно комуникиране на истината. Ключът към това е образование и осъзнаването, че членствата в съюзи не са даденост и изискват усилия и постоянство, за да бъдат пълноценни.
Съоснователят на ПР агенция „Янев и Янев“ Елена Вълчева обобщи изминалите 30 години като трудни, тежки, но и много интересни.
"Направих анализ на развитието на държавата, къде сме сега, 30 г. по-късно - пак сме на кръстопът, пак трябва да редим държавата, да правим реформи, да определяме накъде вървим. Въпреки всичко сме постигнали определени неща - член сме на ЕС, на НАТО, имаме работещ частен сектор. Стъпили сме на тези 3 стълба. Ако някой тръгне да ги събаря, ще има реакция в обществото, въпреки че то е уморено, отегчено, пасивно, объркано. Хората искат три неща - сигурност, справедливост и просперитет“, сподели Елена Вълчева.