Белград е град, който се опознава на барплота или като се промъкнете в някой от многото малки дворове с дървета, които не се виждат от улицата. Като този, близо до покрития пазар „Палилула“ в центъра на града, където малко стълбище води към мазето на една сграда.

Пространството е тясно, тухлените стени са прясно боядисани в яркочервено. От тавана виси желязна топка, а до стените са подпрени рамки със снимки на неизвестни диви от отминалата епоха, готови да бъдат окачени. В единия ъгъл има плот, отрупан с инструменти. Павел Боше пристига в Белград преди година заедно със своя партньор Михаил Попелков и планира да открие новия си бар с големи фанфари след няколко седмици. Но все още има много работа за вършене. „Искахме да вдъхнем на това място малко от енергията на Белград, вдъхновени от традиционните сръбски кръчми, но с по-екстравагантен привкус“, обяснява той, като посочва многото декоративни предмети и дрънкулки, всяка по-необичайна от предишната, намерени на пазара в Земун.

Павел и Михаил напускат Новосибирск, най-големия град в Сибир, точно когато в Украйна избухва война. След известно време в Ташкент, Узбекистан, където също работят в ресторантьорството, те решават да се установят в Белград, другата голяма

дестинация за убежище на руснаците в изгнание

 „Бяхме чували много добри неща за Белград, а няколко наши познати вече се бяха преместили там“, обяснява Павел. „Когато пристигнахме, веднага се влюбихме в града, който ни се стори топъл, гостоприемен и безопасен. И в културно отношение се чувствахме по-уютно тук, отколкото в Ташкент", казва той.

От февруари 2022 г. досега повече от 300 000 руснаци са се регистрирали за временно пребиваване в Сърбия. По-голямата част от тях са се установили в столицата или в Нови Сад, втория по големина град в страната, на 80 км северно от столицата. Повечето от тях са представители на образованата средна класа. Първата вълна от пристигащи е съставена предимно от политически противници. Но от есента на 2022 г. много руснаци пристигат, за да се възползват от благоприятните икономически условия, предлагани от властите на тези изгнаници. През 2023 г. в Сърбия са регистрирани около 9 000 руски дружества, повечето от които са микропредприятия, специализирани в цифровата икономика. Редица от тях са фирми-призраци, създадени единствено с цел получаване на разрешение за пребиваване - ценния ключ за установяване в страната.

В Белград, който преди това е бил дом на около 1,7 милиона жители, промяната, предизвикана от тези новодошли, е осезаема. По улиците все повече автомобили са с логото на руската таксиметрова услуга Yandex Go. Навсякъде в Дорчол и Врачар, модерните райони в центъра на града, се появяват магазини за хранителни стоки, салони за красота, детски градини, барове и ресторанти, в които се говори само на руски език.

Руснаците са разпознаваеми по безупречния си стил,

 модните аксесоари и най-новите прически.«

Хората тук искат да харчат пари, има много хедонистично усещане“, казва Павел. „Обикалянето на барове е много популярно в руската общност. Но тук е по-лесно да отвориш бар, отколкото в Русия, защото няма толкова голяма конкуренция, общността съществува и споделя добрите практики, а началните разходи са много по-ниски. Така че можеш да експериментираш и да отвориш свое собствено заведение, без да имаш прекалено много разходи или рискове. Според Павел административните формалности в Сърбия са по-леки, отколкото се е сблъсквал другаде, а общото отношение на руското население е по-благоприятно за създаването на нови предприятия.

Сред новопристигналите има много артисти и културни работници. Екатерина Волгина е архитект, интериорен дизайнер и куратор. Миналата година тя основава организацията Art MeetUp Belgrade, за да предостави платформа за изява и контакти на руски художници. За нея сръбската столица вече се е превърнала в развъдник на творчески и артистични таланти за руснаците в изгнание.

„Повечето от хората, които са решили да се установят тук, са много талантливи, динамични и интелигентни млади хора. Бях много впечатлена, когато пристигнах, и исках да направя нещо, което да им даде възможност да се срещат и да работят заедно“, обяснява тя, седнала на голямата каменна маса в градината на музея „Макура“. В това дискретно, спокойно заведение на брега на Дунав между Белград и Нови Сад се съхранява една от най-впечатляващите колекции на модерно изкуство на Балканите, включваща много творби на водещи сръбски художници от втората половина на ХХ век. За Екатерина това е идеалното място за сближаване на руската и сръбската артистична общност.

Творбите се вписват органично в атмосферата на склада, който служи за изложбено пространство. Юлия Скулская, която живее в Белград от година и половина, е един от представените художници. Юлия и съпругът ѝ първо пътуват до Узбекистан, после до Виетнам, преди да се установят в Белград. Чрез творбите си художничката изследва връзката си с новата среда и се опитва да разбере миграционното си пътуване.

Платната ѝ, които съчетават живопис и бродерия, възпроизвеждат снимки, направени от прозореца на трамвай или по време на разходка. „За мен Белград е хаотичен и завладяващ град. Очарована съм от фрагментите на повърхността, кабелите, графитите, скелетата“, обяснява тя. „Атмосферата малко ми напомня на Санкт Петербург с неговите порутени, но величествени сгради. Във въздуха се усеща и известна носталгия, която може би ми напомня за моето детство и 90-те години на ХХ век в Русия, както и за всички социални и икономически промени, настъпили след това, които са отразени в градската среда.“

Въпреки че интеграцията никога не е лесна, Юлия и Екатерина казват, че са

благодарни на Сърбия за щедрия прием

 За Екатерина руската общност е сплотена. „Големината на града и сходните ни ценности и начин на живот ни улесниха да се срещаме и да си помагаме“, ентусиазира се тя. Казва, че е намерила много приятели след пристигането си. „Хората се подкрепят и са мотивирани, което улеснява съвместната работа по проекти. Това не беше задължително в Русия, където предприемаческият дух е много по-индивидуалистичен“, допълва тя.

Отвъд случайните инициативи обаче руската и сръбската общност сега сякаш живеят паралелен живот. Все още има много неразбирателство между двете населения, които живеят едно до друго, без да се познават.

Много руснаци се затрудняват да разберат идеализирането на Путинова Русия от някои сърби. И обратното, макар че преди две години руснаците бяха посрещнати братски, сега на тях се гледа с все по-голямо подозрение. Те са отговорни за нарастващите цени на наемите и са критикувани, че не правят нищо за интеграцията, а предпочитат да развиват собствената си идентичност и да създават мини Русия в сърцето на Белград. Малко руснаци са научили сръбски, но „това може да се промени“, казва Юлия. Има и много двойки с малки деца, които посещават сръбски училища и започват да говорят езика у дома. Това принуждава родителите да се интересуват от местния език и култура.

Някои културни инициативи правят плахи опити да изградят мостове между общностите. Пример за това е фестивалът Changeover, който се провежда за втори път през октомври. Този музикален фестивал се проведе на няколко от най-емблематичните места в Белград: Младежкият дом, центърът Крокодил, както и в нови модерни заведения, открити от руснаци, като коктейл-бар Bife и Karusel. Changeover представя новата музикална сцена от Източна Европа с множество изгряващи групи от Русия и Белград. В нощта на откриването KC Grad, най-горещата точка за нощен живот в сръбската столица, беше препълнен до краен предел.

Засега изглежда, че пристигането на тази динамична общност вдъхва нов живот на културната и нощната сцена на Белград, която бавно потъваше в дълбок сън. Със своята енергия и свеж поглед новодошлите изглеждат добре подготвени да се възползват от многото недостатъчно използвани възможности на сръбската столица. Павел, преди да се върне към работата сш казва: „Ние сме много благодарни на Сърбия и постоянно се вдъхновяваме от новата си среда. Да се надяваме, че в бъдеще ще има повече места, където сърби и руснаци да се срещат и да обменят идеи, което ние се опитваме да направим в малък мащаб с нашия бар". I БГНЕС