На 16-и януари 1988 г. е образувана в Пловдив първата антикомунистическа опозиция след горянското движение. Тя е създадена от Илия Стоянов Минев. 
На 16 януари 2022 г., от 15 часа в градинката на кръстовището на булевардите „Черни връх“ и „Евлоги и Христо Георгиеви“ в София, където е паметникът на страдалеца за свобода, ще се почете паметта му и 34-та годишнина от създаването на Независимото дружество за защита правата на човека. На възпоменанието ще присъстват хора и от други градове на страната, както и негови роднини и сподвижници. Това заяви пред Faktor.bg  Димитър Николов, директор на вестник „Свободно слово“, който по традиция е организатор на възпоменанието.

Илия Стоянов Минев (5 декември 1917 – 6 януари 2000) e български антикомунист и националист, един от водачите на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ), организация с известни симпатии към националсоциалистическата идеология. След 1944 г. Минев е съден за легионерска дейност, като излежава общо 33 години в затвори и концлагери. На 16 януари 1988 г. той става основател и първи председател на Независимото дружество за защита правата на човека.
На 10 септември 1944 г. е задържан за една година в Пазарджишкия сектор на Държавна сигурност. Освобождават го, но през 1946 г. отново е арестуван понеже „продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна антикомунистическа дейност“. През същата година е осъден на доживотен, строг тъмничен затвор по обвинение, че е един от главните инициатори за образуване на Изпълнителен комитет – организация за възстановяване на бившите национални легиони, с цел събаряне, подравяне и отслабване установената в държавата власт, чрез преврат и терористични действия. Впоследствие присъдата е заменена на 25 години лишаване от свобода. След това е осъден на 7 години за „опит да отрови водата на София“. По-късно му дават още една година за незаконно производство на пластмасови изделия. С кратки промеждутъци прекарва в затвора до 1978 г., като лежи в почти всички затвори на страната – най-много в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския. Когато в затворите е спусната вътрешна разпоредба, че всички политически затворници трябва да бъдат изкарвани на работа, а който откаже да бъде вкарван в карцера, единственият в България, който отказва да работи, е Минев. Поради това прекарва 1860 дни в карцера, а независимо от това 460 дни прекарва в гладни стачки. След като е освободен, живее в град Септември, където е въдворен и са му наложени редица ограничения по Закона за народната милиция. Осем години е с мярка за неотклонение „подписка“ и всяка сутрин и вечер се разписва при дежурния офицер в управлението. 

Идеята му за създаване на Дружество за правата на човека възниква в затвора. В периода 1984 – 1985 Минев работи активно по организирането на такова дружество. През 1987 г. Илия Минев пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън, до международни организации за защита на правата на човека.

„Нашите призиви на събитието ще са антикомунистически, демократични и националистически. Основният ни призив е за справедливост в България. След 9-и септември 1944 г. беше променена психологията на българите с избиването на интелигенцията. Бяхме докарани до там, че ни се натякваха просташки възгледи, които противоречат на Десетте Божи заповеди. Сега цялата образователна и правосъдна система е в техните ръце“, казваше приживе  пред Faktor.bg Минев.