„В Европейския съюз няма място за троянски коне. Държави, които биха подкопавали Съюза отвътре, не може да станат негови членове. Трябва да сме напълно сигурни в това. Страните, които се присъединяват към ЕС, трябва да бъдат силни и устойчиви демокрации, способни да се противопоставят на токсичното влияние на Русия и други държави.“ 
Това заяви европейският комисар по разширяването Марта Кос пред Европейския парламент на 10 март.

Кос не посочи конкретни държави, но според европейски дипломат, цитиран от Радио Свободна Европа, „обичайните заподозрени“ в подобен контекст са Сърбия и Грузия.

В процеса на разширяване участват десет държави. Шест от тях са от Западните Балкани, а сред страните от Източното партньорство са Украйна, Молдова и Грузия. Турция също има статут на кандидат, но преговорите ѝ с ЕС са на практика замразени.

Послание към Сърбия

Сърбия остава единствената държава кандидат от Западните Балкани, която след руската инвазия в Украйна отказва да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Москва. Това е и основната причина преговорите за членство да са блокирани. От декември 2021 г. Белград не е отворил нито една нова преговорна глава.

„ЕС беше пределно ясен към партньорите си, включително към страни кандидати като Сърбия: отношенията с Русия не могат да продължат по стария начин при режима на Путин и на фона на неоправданата руска агресия срещу Украйна“, заяви говорителят на Европейската комисия по разширяването Гийом Мерсие.

Според Неманя Тодорович Щиплия, директор на белградския Център за съвременна политика, изявлението на Кос е сигнал към Белград да преосмисли позицията си.

По думите му Сърбия сама е забавила европейския си път заради проблеми с върховенството на закона, свободата на медиите и демократичните стандарти, както и заради отказа да се съобрази с външната политика на ЕС.

Внимание и към други кандидати

Брюксел следи внимателно и развитието в други държави от процеса на разширяване.

Черна гора остава най-напредналата страна. ЕС очаква тя да приключи преговорите до края на 2026 г. и потенциално да стане член около 2028 г.

Албания също напредва бързо и вече е отворила всички преговорни глави.

Европейската комисия предупреждава, че напредъкът може да бъде спрян, ако има отстъпление от демократичните стандарти и върховенството на закона.

Натиск върху Грузия

Грузия също е под засилено внимание от страна на ЕС. Наскоро Европейската комисия прекрати временно безвизовия режим за притежатели на грузински дипломатически и служебни паспорти - за срок от 12 месеца.

Брюксел оставя отворена и възможността мерките да бъдат разширени и за всички граждани на страната.

Изказването на Марта Кос показва нарастващата предпазливост на ЕС в процеса на разширяване, като целта е да се избегне приемането на държави, които биха могли да внесат външно влияние и политически разделения в рамките на Съюза. /БГНЕС