"Посланията на този празник - 22 септември - Деня на българската независимост, са изключително актуални и днес. Важните акценти са постигането на суверенитет и връзката с българите в чужбина. Този ден трябва да бъде преосмислен и като празник на нашата солидарност и грижа за българите извън пределите на България", каза пред БНР историкът проф. Пламен Павлов и допълни, че след Освобождението се изгражда политически елит, отричан, особено от пропагандата:
"Затова и денят 22 септември беше премахнат от празничния календар, беше свързан с царския режим, но най-вече се бягаше от думата "независимост". Който и каквото иска да говори, но на 9 септември 1944 година България губи своя суверенитет. От друга страна, днес България, след 33-34 години промени, се бори да намери своята формула за независимост, да се надяваме, че това ще стане".
Той отбеляза, че и през 1908 година също е имало политически битки, но и един забележителен консенсус на политическия елит - че трябва да се постигне пълна независимост на България и че тя трябва да стъпи достойно в семейството на цивилизованите народи.
"Въпреки дефицитите, наложени на България от Берлинския договор, ние излизаме от мъртвата хватка още в първите години на своето съществуване. От началото на XX век сме смятани за едно малко чудо в тогавашна Европа. Развиваме се с бързи темпове - населението, икономиката, износът растат. В 1908 година имаме пълното самочувствие да защитим независимостта си".
Той подчерта, че към историята трябва да се отнасяме много отговорно и да извличаме от нея това, което ни дава добър пример.