Лъчезар Тасев*

За пореден път стана ясно, че държавата ни е завладяна от руско-ченгесарската мафията, най-вече специалните служби, МВР, съдът и прокуратурата. Изписаха се много версии от знайни и незнайни специалисти за трагедията в хижа „Петрохан“ и в месността на Околчица. Обществото е объркано и разделено, противопоставено. Спуска се информация контролирано и режисирано в погрешни посоки, с цел запазване на статуквото от вече критично изпълнената с руска агентура, имитираща дейности ДАНС и прокуратура. Властите изтъкват, че основно работят по версията убийства и самоубийства. Правят се внушения, които би трябвало да обяснят случилото се, но усещането е, че версиите се пропукват и съмненията стават все по-натрапчиви и видими, измествайки дори безспорните доказателства. 

Белите петна в трагедията 

няма как да бъдат заметени – от палежа на хижата, изгорените кучета, какво и как са доловили видео камерите, мистериозното сбогуване на шестимата – защо се разделят, самоубийството на тримата, хаотичното пътуване из страната на Ивайло Калушев с двамата младежи, промяната на посоките, как издирваният кемпер стига незабелязан до Околчица, убийството на момчетата и самоубийството на ламата, откриването на колата с труповете… Подминава се и фактът, че само ден преди първите три трупа, соченият за топ трафикант на дрога в България и Европа Евелин Банев Брендо поиска от съда да излезе предсрочно от затвора, заради добро поведение. Мълчи се и за най-важното за всяко местопрестъпление – кога е настъпила смъртта на последните трима – никой не казва и до днес, въпреки огледите, аутопсиите и експертизите?

В цялата тази трагедия 

няма отговор и на ключовия въпрос – какъв е мотивът за цялата драма,

кой е бил отключващият момент и движещата сила, за да се стигне до шест трупа? Групата на гурото Калушев, от фалшивата национална агенция са били свободни, финансово и материално осигурени хора. Много имоти, собственост в Мексико, щедри дарители и политически покровители, луксозни убежища в Странджа и Петроханския балкан, скъпи автомобили и бъгита, техника и оборудване, пътувания в чужбина. Не им се е налагало да мислят за утрешния ден. Напротив, можели са в продължение на години да се отдадат на хобита и тайни занимания.

Появяването на сцената на шефовете на прокуратурата и ДАНС Борислав Сарафов и Деньо Денев, които се бяха покрили, говори за връзки на жертвите с дълбоката държава. Този факт съвсем умишлено няма да бъде разкрит. В областта на математиката и специалните служби има един способ, който се нарича „метод на допускане на противното“. Състои се в следното: Много често агенти или служби пускат в общественото пространство целенасочени факти, които водят след себе си до създаване на версии в погрешни посоки, какъвто е и този случай. Лансират се информации за мними природозащитници, гмуркачи, спелеолози, секта, педофилство, гей дружинка, източни култове и вярвания и т.н. Всичко това вероятно е било част от голямата сцена и игра, както и твърденията, че жертвите били добри хора, просветени, надарени с умения - както казват близките и познатите им. Но мотивите трябва да бъдат търсени в посоките: канали за дрога, оръжие, трафик на хора, руска агентура, руски мафиотски структури. Да, разследващите се страхуват от руската сянка върху трагедията, дори не искат да споменават за следа, водеща към Кремъл. А тя трябва да бъде приоритетна, независимо дали шестимата са ликвидирани от килър/килъри или са били принудени да се самоубият и убият.

Руските нишки и връзки

в живота на основните герои в тази кървава история са видими и проследими.

Аргументите:

Руските специални служби изграждат всеки един проект с години. Легендата се създава така, че да е трудно да се направи проследимост на неговите действия и проявления. Такъв е случаят с Ивайло Калушев. Някой, някъде да знае някакви конкретни факти, свързани с неговото детство, образование, професия, семейство, личен живот, местоработи, съученици, състуденти и т.н. Има пълно затъмнение, освен най-общите описания, че бил добро момче. 

Известно е, че е живял дълго време в чужбина  Испания, Мексико, Тибет… 

Развивал бизнес дейност в Мексико повече от десетилетие, но после изведнъж му се налага скоропостижно да напусне страната. Основните му фирми и проекти са концентрирани в сферата на екстремното пещерно гмуркане и подводните изследвания в региона на полуостров Юкатан. Българинът е бил още мореплавател, филмов продуцент и инструктор по бойни спортове – притежава черен колан по бойни спортове. Калушев е бил с двама от убитите още през 2015 г. в Мексико, това разкрива снимков архив на една от компаниите му за подводно гмуркане. През 2019 г. българинът признава, че през школа за приключения, която създава в България, са минали три поколения деца, което е пълна недомислица. Иначе Калушев трябваше да е на не по-малко от 60-70 г. ако следваме хронологията на неговото развитие. В периода 2010 - 2023 г. ръководи проекти в сферата на екстремното пещерно гмуркане и подводните изследвания в региона на полуостров Юкатан. Името на Калушев там се свързва с четири организации. През 2013 г. екипът около него се занимава с мащабни подводни изследвания и картографиране, като един от проектите получава голямо финансиране от държавата. Този факт е много съмнителен, защото няма публично достъпна официална информация, която потвърждава това дори в мексиканските медии.

Малко след това през 2015 г. българинът се появява с ново амплоа. Този път като продуцент на филмова кампания. Част от експедициите са заснети и излизат под формата на документален филм, който е озаглавен "Неизследваното". В него участват още двама българи. С помощта на фондация Калушев успява да закупи база за изследвания и компресорна станция в Мексико. Там създава и школа за подводно гмуркане. В архивите й от 2015 г. фигурират снимки с него. На кадрите се виждат още двама наши сънародници, чиито имена съвпадат с тези на две от жертвите в хижа "Петрохан". Това са Ивайло Иванов и Пламен Статев. От снимковия материал става ясно, че тримата са се гмуркали в труднодостъпни пещери, но рекордите им в тази област са съмнителни и непотвърдени от международни организации. 

След тези изключително разностранни интереси и практики Калушев се представя за тибетски гуру и будистки проповедник, което пресолява внушенията около него. Опитът на Калушев се пренася от Мексико в България под формата на Школа за приключения "Роук". През 2019 г. той представя проекта си в интервю за БНР, заявявайки тогава, че приключението и планината могат да дадат сила на слабите, интровертните и тормозените деца в училище. Ивайло Калушев споделя ("Хоризонт до обед'', БНР, 2019 г.): "Ние имаме огромен опит с работата с деца. При нас минаха три поколения деца. Има един цял свят, за чието съществуване тези деца изобщо не знаят нищо. Това е светът на игрите, на спортовете, на планината, всичко се капсулира в училище и това се забелязва по много плашещ начин. Самите деца са доста "угаснали"“. Явно става дума за изкусен психолог, който мами с думи, глас и изражение, за да внушава тезите и вярванията си. Реално обаче се сблъскваме с

изкусен измамник и манипулатор

Къде всъщност е придобил тези конкретни педагогически знания? Най-вероятно в школата на Станиславски… Кой финансира тези негови разнородни и скъпо струващи занимания?

Баща му е секретен сътрудник „Живко“ на ПГУ и ВГУ, продължаващ да работи след 1989 г. със засекретено дело, две години ръководител на катедра „Публична администрация“  в УНСС. Само този факт е достатъчен да ни отведе по руските друмища. Аналогичен на този модел са профилите на почти всички „юпита“ в България, в това число и на голяма част от пепейците…

Най-близък приятел  и съидейник на Калушев е Ивайло Иванов, представян с мистичното име Ивей. Много интересни са и неговите инсталации и развиване, а руската връзка прозира в тях:

През 1999 г.  е в БНБ, в екипа на Мартин Заимов (подуправител, много интересно лице).

2000-2002 г. работи в Министерство на финансите (правителство на Костов, Муравей Радев, правителство на Симеон Сакскобурготски и Милен Велчев).

2002-2005 г. се озовава в адвокатска кантора WHITE & CASE. Това е кантората, която по-късно обслужва руското правителство в делата с ЮКОС. Тази съща кантора е наета от Теменужка Петкова и Бойко Борисов в делата на НЕК срещу РОСАТОМ, но за това на по-късен етап.

2012-2016  вече е в адвокатска кантора Sidley Austin LLP, като по това време се водят делата на РОСАТОМ/Атомстройекспорт срещу НЕК за оборудването на АЕЦ „Белене“. Тук вече

 Ивей играе плътно в РУСКИЯ ОТБОР! 

Класическа схема и развитие на руски агент за влияние и неговото маршрутизиране на различни места, според различните интереси на Кремъл. Новото му амплоа е на корпоративен адвокат, представляващ руската компания „Росатом“ в арбитражно дело в Женева срещу НЕК. През юни 2016 г. българската компания бе осъдена да плати 600 млн. евро компенсации на руснаците за доставено оборудване на неслучилата се АЕЦ „Белене“. По това време на власт бе ГЕРБ, с премиер Борисов, а България загуби делото.

Но сега внимавайте много добре - Росатом/Атомстройекспорт се представляваше от Sidley Austin LLP и Georgiev, Todorov & Co – собственици на "Сиела" - вносител на машините за гласуване (т.нар. мадуровки)., Същата фирма се явява издател на трудовете на гуруто на българската приватизация Иван Костов. Да не забравяме, че "Сиела" е една от множеството фирми на Мултигруп,  а Georgiev, Todorov & Co бе консултант по сделката за продажбата на БТК - разбира се на руснаците. Тази същата кантора е и юридически консултант на "Лукойл". По арбитражното дело с РОСАТОМ българският защитник бе кантората White & Case LLP (тук Ивайло Иванов работеше през 2002-2005 г. ), която от своя страна защитаваше руската страна по делото срещу акционерите на ЮКОС за 50 млрд. зелени банкноти. Разбира се България загуби арбитражното дело и не обжалва наложената присъда пред швейцарския федерален съд. Всички тези факти говорят за зловещите руски прониквания и зависимости. Един от печеливште от това дело се оказа и Ивайло Иванов. За това Ивей се  хвали в профила си в linkedin. Няма яснота какво е било възнаграждението му, но след това той спира да работи като адвокат и данъчен консултант и се отдава само с рейнджърство и екстремни спортове, участвайки в НПО-то на Ивайло Калушев. Ивайло Иванов не фигурира дори в списъка на регистрираните адвокати в България. Нали е ясно, че Карла (така в службите на Великобритания наричат кодово Кремъл, б.а.) не би наела в отбора си „случаен“ българин да брани интересите й. За сметка на това пък чрез хонорари от подобни експертни участия се легализират порични потоци, които трябва да финансират задкулисно други дейности – включително шпионски, паравоенни, логистични.

Без да задълбаваме в процедурите, как бащата на Искра Фидосова е придобил хижа „Петрохан“, но и как се озовава в ръцете на Ивайло Калушев в следващите години, тя се превръща в стратегически център на дейността им (явна и скрита), за да стане през февруари 2026 година лобно място.

На 10 януари 2022 г.  – Ивайло Калушев, Ивайло Иванов, Николай Златков, Дечо Василев, Пламен Статев, както и родителите на лама Калушев – Стилияна Димитрова и Николай Майсторов (втори баща), учредяват неправителствено сдружение със заблуждаващото име "Национална агенция за контрол над защитените територии". Времето след това съвпада със служебните правителства на Румен Радев, кабинета на Кирил Петков и играчи от отбора на Промяната. Фактите и документите сочат недвусмислено, че над фалшивата агенция и групата на Калушев е имало 

политически чадър

НПО-то получава светкавична регистрация в Агенцията по вписванията, въпреки спорни и неточни обстоятелства, като самото наименование, което внушава държавна власт и подвежда. Дни по-късно министърът на околната среда и водите Борислав Сандов (ПП), подписва споразумение с никому неизвестно НПО, което няма държавен статут, но се представя като „национална агенция“, която ще пази природата. Природозащитници опровергаха тези твърдения като неверни. Всъщност целта е легитимиране на организацията. Сандов първоначално твърдеше, че всичко станало случайно и нямало нищо необичайно, но после се сети, че съвсем неслучайно на три пъти е посещавал „Петрохан“, а Ивей е влизал в кабинета му въоръжен в министерството, въпреки изричните забрани.

В първия работен ден на министъра на земеделието от правителството на Кирил Петков на агенцията на Калушев се разрешава да купи 5 дка. държавна земя в района на хижата за скромната сума от 4918 лв. т.е. по 1 лв/кв.м.  Абсолютен подарък, немислим за редовите граждани. Освен този имот се оказва, че през годините Калушев е бил собственик на още 21, които придобил чрез покупка, дарение или завещание, част от тях е и продавал. Те са на различни места в България, показва справка в Имотния регистър.

Пак по същото време Бойко Рашков като символ на Промяната и вътрешен министър закрива РПУ Годеч и изтегля Гранична полиция, сакаш за да отвори свободен коридор за агенцията на Калушев. 

По времето на Бойко Рашков като вътрешен министър вероятно случайно от КОС са издадени цели 18 броя разрешителни за огнестрелно оръжия на групата от Петрохан! Особено безпрецедентно е регистрирането на 16 разрешения на едно лице в рамките на един-единствен ден. Късметлията е юристът на РОСАТОМ, който законно разполага дори с пистолет за автоматична стрелба. Ламата пък притежава автоматичен пистолет „Глок“ и страховитият револвер „Колт Анаконда“ 44 калибър „Магнум“.

Данните са  от официално предоставената справка от МВР и прокуратурата. Общият брой на разрешителните за оръжия на групата е 19 броя. За какво им е на природозащитници това тежко въоръжение, ако то не трябва да гарантира друга неявна тяхна дейност и активност.

Екоорганизации като „Балканка“ официално сигнализират още през 2022 г. за опасни и странни практики в района на хижа „Петрохан“. Въпреки това Сандов не прекратява договора с Калушев, а отделните институции отказват да ги санкционират и спрат безобразията им в района.

През този период в ДАНС и ГДБОП постъпват сигнали срещу организацията на Калушев от природозащитници, от момче, живяло с него, жертва на сексуално насилие.  Жалва се и баща, чието дете е отглеждано от ламата и аверите му. Но вместо бързи реакции информацията според жертвите изтича от службите към Калушев. Така вместо съмнителната им дейност да бъде парирана и прекъсната, службите си заравят главите в пясъка и  проглеждат чак след появата на шест трупа. Днес дори не могат да дадат адекватни обяснения – защо са проспали сигналите срещу рейнджърите, кой ги е покровителствал, информирани ли са за друга незаконна дейност, която са вършили в района, имало ли е информатори сред хората на Калушев?

Кръвта и труповете отвеждат и до дарителите, 

благодетелите и спонсорите на измислената агенция и Калушев. Разследващи са категорични, че става дума за дарения за милиони, а тепърва от съмнителната схема ще излязат още неслучайни лица, които крият мръсни тайни.

На този етап сред главните спонсори на Ивайло Калушев е най-известното дете на ДС – кметът на София Васил Терзиев, подкрепен и издигнат за важния пост от ПП-ДБ. Три дни след първите трупове той мълча за връзките си с Калушев.

Другият явен спонсор е Саша Безуханова, също приближена на ПП. Нейното „иновативно световно откритие“ всъщност са ядливи чаши за кафе. Така успява да вземе 2,5 млн. лв. по Плана за възстановяване в едно състезание, където се оказва в журито-оценител и призьор - един скандален акт по своята същност. Но това съвсем не и пречи при всички политически и обществени обрати през последните години името й да се свързва с  големия бизнес и заемането на важни постове, или да се артикулира като част от някаква промяна. Нейният брат Станислав Безуханов съвсем неслучайно е част от научно техническото разузнаване на ПГУ в годините на светлия комунизъм. В епохата на демокрацията част от тези титани на десарското разузнаване заедно със Светия синод на БПЦ учредиха през 1994 г. Международната Ортодоксална Банка „Св. Никола АД“, която контролирано променя наименованието си на Търговска банка "Нефтинвестбанк", та до "Инвестбанк"  В ръководството на тази банка влизат все топ разузнавачи - Валентина Атанасова (агент „Зоя“),  Станислав Безуханов (брат на Саша Безуханова)  - заместен като член на надзорния съвет от Любен Гоцев. Горан Симеонов – шеф на разузнавачите от запаса, Лъчезар Ефтимов Иванов, Огнян Пеовски, Пенчо Черкезов, Петър Балезов (секретен сътрудник „Аллов“) Цветан Начев и т.н.

Сред финансовите благодетели на ламата са и Атанас и Трифон Симеонови, собственици на фирма „ВИП Секюрити". На този етап те знаково запазиха мълчание и не се обясняват, защо са ги спонсорирали.

Появи се и нова връзка на комунистическата Държавна сигурност с кървавата афера „Петрохан“. Бащата на най-близкия до Ивайло Калушев човек - Деян Илиев Мексиканеца, също е бил агент и щатен  служител на ДС. Бил е вербуван с псевдонима "Боев". Останал е на служба 10 г. след 1989 г. и демократичните промени. В справката е отбелязано, че се е издигнал до началник на управление.

Но всички изброени случайности и връзки, както и имената на дарители и ползватели на финансовите порции  водят все към дебрите на Държавна сигурност, а от тук

 пътеките неизменно стигат до Москва

Ивайло Калушев и Ивайло Иванов са наистина  хиени, артисти и може би едни от най-грандиозните измамници, които днес трябва да третираме като жертви. Без съмнения  са част от школата на Станиславски, класически руски агенти за влияние.

Почти всички кланове на руската мафия са ръководени от руските специални служби и са с дълбоки прониквания в България, в нашите специални служби и политически партии без изключения. Да добавим и факта, че двете бази на Калушев са в близост до границите със Сърбия и Турция, а това дообяснява и задачите, които са  поставяни пред тях - изграждане на много добре оборудвани специализирани междинни центрове, които да обслужват контрабандните канали на дрога и оръжие в непосредствена близост до нашите граници, както и създаването и обучението на паравоенни структури. За всичко това говорят специалните дронове, средствата за комуникации, радиостанции и сателити, оръжията, специализираните охранителни системи и др. ДАНС никога няма да признае връзката си с мъртвите „природозащитници“ – кой кого е подпомагал и използвал.

Като бивш служител на научно техническото разузнаване и на ТЕРЕМ ЛЕТЕЦ съм подавал сигнали до ДАНС и натовския ястреб  Тодор Тагарев - като министър на отбраната, за установени и доказани агенти на ГРУ в ръководени от него ведомства, но без никакъв резултат. Случаите са подобни на аферата „Петрохан“, само че мястото е летище "София" и там все още няма трупове.

Ако съдим от досегашната активност на разследващите, убийствата и самоубийствата в хижа „Петрохан“ и под връх Околчица са в голяма степен изяснени и разкрити – поне за пред обществото. Подобен изход устройва много от играчите, но въпреки това 

въпросителните остават

Прочистването е направено от специални служби или техни мафиотски структури за мръсни поръчки. Дали директно чрез натискане на спусъка или чрез принуда за излизане от определен сценарий и неспазване на договорки и правила на работа. Неслучайно вторият баща на Калушев говори, че наркотици стоят в основата на кървавата серия. Но и какво още? 

А има и едно неписано правило – когато и дума не се обелва от институциите за руска следа, то със сигурност става дума за работа на „братушките“.

*Лъчезар Тасев е кадрови офицер от Научно-техническото разузнаване. Преминал е през школи на ДС и КГБ. Специализирал е в Япония.