През България ли ще минат смъртоносните руски зенитни системи Панцир-С1 за Сърбия

България мост ли е между Русия и Сърбия или надежден съюзник на НАТО? Този въпрос задават експертите от Атлантическия съвет на България. Пвод за реакцията им е фактът, че  първите доставки на руските зенитни системи Панцир-С1 за Сърбия ще започнат в края на февруари. Това съобщи на 20 януари тази година ТАСС, като се позовава на източник от руския военнопромишлен комплекс.
На 24 октомври миналата година сръбският президент Александър Вучич заяви, че Белград е поръчал системата Панцир-С1. През ноември ръководителят на Рособоронекспорт Александър Михеев потвърди, че Русия ще достави комплекса Панцир на Сърбия в близките месеци.
Ето и пълния текст от позицията на АСБ:

„Времето за доставка на руското оръжие за Сърбия наближава. От къде ли този път ще премине смъртоносният товар?
Ако е през България и бъде поискано разрешение за прелитане на руските самолети с оръжието, то българското правителство би следвало сериозно да обмисли своето решение и най-вече как то ще се впише в контекста на доказаната зловредна роля на Русия срещу България и нашето място като достоен и сигурен член на НАТО.
Припомняме няколко факта:
- През последните месеци от България бяха изгонени трима руски шпиони, работещи под прикритие на дипломати в София.
- Прокуратурата поиска международно издирване на други трима руски граждани, за които има обосновани съмнения, че работят за руското военно разузнаване, заради това, че са заподозрени в опит за отравяне на наши сънародници.
- Главният прокурор на България публично обяви, че Русия пази в Сърбия обвинения за финансови престъпления и фалит на КТБ български гражданин Цветан Василев. По този начин Русия и Сърбия възпрепятстват българското правосъдие.
- По сведения на наши и съюзнически специални служби, високопоставени служители на руското външно разузнаване са направили постъпки пред правителството на ОАЕ да бъде освободен от ареста Васил Божков, който е с единадесет обвинения и е обявен за международно издирване. Това е друг опит за възпрепятстване на българското правосъдие.
Ако се наложи българското правителство да вземе решение дали отново да разреши или не прелитане през България на руски самолети с оръжие за Сърбия, то би следвало

да зададе на сръбското правителство няколко въпроса:

1. Смята ли Сърбия, че ще бъде приета за член на ЕС, ако не спазва своите международно поети ангажименти в областта на правосъдието, доказателство за което е бавенето на екстрадиция на Цветан Василев повече от пет и половина години? Надява ли се Сърбия на подкрепа от България за прием в ЕС в такъв случай?
2. Сръбската държава твърди, че ускорената модернизация и превъоръжаване на армията ѝ е с отбранителна цел. След като всички съседи на Сърбия са членове на НАТО /без Босна и Херцеговина, а Република Северна Маседония е на прага на членство/, смята ли Сърбия, че НАТО е агресивен военен блок? Ако не смята така, тогава защо се въоръжава усилено и защо отказва да стане член на Алианса?
3. Руската федерация счита НАТО за свой основен стратегически противник. Има ли връзка това с приетите от Сърбия през последните две години руски „подаръци“ във вид на въоръжение - 6 изтребителя МИГ-29, 30 танка Т72S, 30 BRDM, както и няколко бронирани разузнавателни машини? https://news.bg/…/sarbiya-modernizira-armiyata-si-i-polucha…
В зависимост от отговорите на тези въпроси, българското правителство би следвало да вземе не само решение по евентуалното искане на разрешение за превозване на руско оръжие през българското въздушно пространство за Сърбия, но и в каква посока и степен би следвало да се разглеждат бъдещите отношение с Русия и със Сърбия. В тази връзка, още веднъж трябва да се премисли дали е само икономически проект газопроводът „Турски поток“ за пренос на руски газ през България от Турция на път за Сърбия и дали не е време той да бъде спрян.
Би било национално отговорно правителството да внимава и да не бърза с решението си, за да не стане като с прибързаното разрешение миналата година за пропускане на руските зенитно ракетни системи С-400 над България. Този път кабинетът трудно ще намери оправдание пред българската общественост и пред съюзниците ни в НАТО и най-вече Вашингтон.
Този въпрос е не само много чувствителен, но е и своеобразен тест за лоялност към НАТО.
В заключение отбелязваме факта, че нашият съюзник в НАТО, съседна Румъния, вече няколко пъти отказа на Руската федерация през нейна територия да преминава оръжие за Сърбия.
И си задаваме въпроса знае ли нещо повече Букурещ от София за намеренията на Русия и Сърбия на Балканите?
Пропускането на ракетите С-400 през наша територия миналата година беше стратегическа грешка, която трябва да бъде за урок.
Въпросът е дали този урок вече е научен”.