Не бива да позволяваме безкрайно в българската публична среда организираните кремълски петоколонници да наричат черното бяло, а бялото - черно, като поддържат илюзорни и фалшиви представи за света и войната, която ще донесе тежък шок за българското общество
Доц. Огнян Минчев*
Това е интересен и в голяма степен систематичен анализ на реалните дилеми, с които се сблъсква и ще се сблъсква Русия в задънената улица, в която се оказа агресията на Кремъл срещу Украйна. Основният проблем е в това, че дори и да иска, кремълският олигархичен елит и режимът на Путин не са в състояние просто да прекратят войната. Множество рупори на великодържавната пропаганда в България използват следната риторична формула в спор с техните опоненти от проевропейската гражданска общност: "Вие твърдите, че Русия е слаба и немощна, неспособна да постигне целите си. Същевременно - заедно с "европейските чиновници" - твърдите, че Русия е опасна заплаха за европейската сигурност, защото Кремъл се готви усилено за мащабна война срещу Европа. Моля, решете дилемата на собствения си парадокс -
силна ли е Русия, или слаба!"
Отговорът на този въпрос е - и двете! И опасна заплаха и отслабваща сила. Защо? Защото от векове е познат механизма, характерен не само, но особено силно за Руската империя, че винаги когато в обществото нараства напрежението, безизходицата, конфликтът между режима и значими групи от населението, Кремъл предприема действия за
"изнасяне на конфликта" в международната среда чрез агресия.
Тази статия много добре показва логиката на този процес. Не можеш просто да "спреш" войната, след като си поставил цялата икономика, общество и система на пропаганда и интерпретация на света през призмата на агресията. Войната е като огромен кораб, с който не можеш да направиш бърз завой - инерцията на движението е огромна. Резкият завой означава многоизмерна обществена катастрофа - икономическа, социална, междуобщностна, срив на сигурността, на ежедневието, на мотивацията за живот в организирана обществена среда. Напреженията на приключената война е най-вероятно да се окажат много по-мощни, отколкото текущите дилеми на мащабната агресия срещу Украйна.
Самата Украйна също
ще има аналогични проблеми
след края на войната, макар и в различен формат. Завръщането на огромен брой демобилизирани украинци ще създаде натиск върху разрушената икономика. Адаптацията към мирен живот на стотици хиляди защитници на Украйна - носители на пост травматичен стрес, ще бъде огромно предизвикателство за държавата и обществото на една разрушена и разорена от войната страна. Но преимуществото на Украйна в сравнение с Русия за поствоенна адаптация се поражда от обстоятелството, че както военните, така и гражданите героично са отстояли своята национална независимост и свобода - какъвто и да бъде изхода от войната. Тази морална легитимация на следвоенното статукво в Украйна ще се различава драматично от моралната разруха на великодържавния провал в агресията и мъчителното осъзнаване от руското общество на лъжата и арогантната илюзия на имперската пропаганда, отровила мозъците на огромно мнозинство руски граждани.
Тези последствия от войната - когато и по какъвто и да е начин тя да приключи, ще имат
мощно отражение и върху всички нас, върху цяла Европа.
Ще има сериозни икономически, морални, политически, миграционни последици и преди всичко - последици за нашата обща сигурност. Опитите на прокремълския слугинаж в Бългрия да създава погрешна и илюзорна картина на света, свързана с агресията на Кремъл срещу Украйна, ще имат крайно негативно отражение върху способността на българското общество да се мобилизира и да отрази тези предизвикателства в съответствие с националния интерес и дългосрочните му приоритети и измерения. Голям брой българи живеят в илюзорните измерения на кремълската пропаганда, доведена до истерично кресчендо от московската пета колона у нас и отразяваща се все по-пряко и върху политическия процес на управление на България. Събуждането на тези хора за реалностите на света, които ни заобикаля и ще ни заобикаля в края на тази война, ще създаде
силен шок в българското обществено мнение.
Ние не сме готови за него - нито пък кремълските пропагандисти ще поемат каквато и да е отговорност за своите системни дългосрочни лъжи по темата за кремълската агресия срещу Украйна.
Надяваме се войната на Кремъл срещу Украйна да приключи максимално бързо. Но трябва да бъдем наясно, че ни застрашават нови опити за агресия срещу Европа, предприемани от Кремъл, за да се справи - да "изнесе" огромните дилеми на своята постимперска разруха извън собствената си територия. Застрашават ни вълни на
отчаяние, разруха и вторична радикализация - агресия,
породени като последици на войната. За всичко това не бива да мълчим! И не бива да позволяваме безкрайно в българската публична среда организираните кремълски петоколонници да наричат черното бяло, а бялото - черно, като поддържат илюзорни и фалшиви представи за света в съзнанието на българите.
*Текстът е публикува на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg
Още от Топ Фактор
През 2001 г. паролата бе “Всички срещу президента”
Тогава никоя партия не подкрепи Петър Стоянов, а най-отвратително бе отношението на СДС и лидерите му
Проф. Мартин Иванов: Комунистите криеха, че осъждат племенниците на Левски и Вазов, синовете на Райна княгиня, внука на Бачо Киро, роднини на Баба Тонка…
„Народният съд“ е политически, пристрастен, непрофесионален, дирижиран в партийните кабинети трибунал, разчистил окончателно пътя към властта на комунистите, а истинската му цел е да всее страх в цялото общество
Случайни хора на власт се хвалят с костите на цар Самуил, а забравят ролята на Лука Станчев и Кирил Петков
Днес, със завръщането на тленните останки на Самуил в България трябва да си спомним за бай Лука и да му отдадем дължимата почит като една от най-значимите граждански фигури на нова България