Който поздравява и честити днес някакво "освобождение" и "национален празник" де факто признава на Русия (доказана тюрма на народите, терористична деспотия, поробител и експлоататор на безброй народи) някаква освободителна функция...
Но това е всъщност един оксиморон, който, ако го приемем за валиден, цементира учредителния грях на днешна България - да бъде зачената поради имперски, завоевателни и човеконенавистнически съображения от
държава-поробител и световен жандарм
Ето защо би било много по-достойно да изтъкваме, че България дълги години след 1878 е имала за свой сюзерен Н.В. Султана, че самостоятелно и против волята на Ст. Петербург е извоювала своето (частично) обединение и че чак през 1908 г. е станала - пак със свои сили - свободна и независима държава...
Такава би трябвало да бъде българската историческа доктрина и едва с нея България би придобила авторитета, който днес, включително и поради унизителната теория за нейното "освобождение" в Сан Стефано, липсва тъй осезателно и тъй болезнено...