Николай Ненчев, лидер на БЗНС
Защо мълчат нашите институции – парламент, президент и Министерски съвет за агресията на Русия към Европа и Атлантическия алианс? От чие име говорят путинистите – български анализатори, които сеят руската пропаганда в България? Кого представляват, каква е целта им и защо са допускани в масовата медийна среда, без дори да бъде представено алтернативното българско атлантическо мнение. Ситуацията провокира въпроса - България член на НАТО ли е или на евразийския съюз на Путин?
Защо мълчи Румен Радев?
Защо мълчи правителството? Защо мълчи управленската коалиция в парламента? Защо мълчат десните в правителството? Всичко това показва, че машината на руската пропаганда в България е включена на пълни обороти, а държавниците твърде съмнително бойкотират темата. След „личното мнение“ на министъра на отбраната, че България няма нужда от допълнителни военни сили на НАТО на територията си и последвалото го порицание от министър-председателя, настъпи опасно мълчание. Липсата на политическа и отбранителна активност на държавата ни по конфликта на Путин с НАТО по темата Украйна е силно тревожна и поставя в риск националната ни сигурност.
Свидетели сме как Румъния и цяла Прибалтика преговарят кризисно със съюзниците от НАТО за увеличаване на военните сили на тяхна територия, за да възпират Русия. Това обяви и вчера премиерът на Естония Кая Калас пред "Ройтерс", на фона на срещата между Русия и НАТО в опит да се разсее напрежението. Скандинавските държави поглеждат към НАТО, ако руската агресия се засили.
Напрежението расте
и Русия се готви с открити варианти за нахлуване в Украйна и агресия към ЕС и НАТО, като поставя ултиматум НАТО да намали подкрепата и присъствието си в източноевропейските държави членки на съюза. Никой съюзник в НАТО не се поддава на натиск от Русия. Единствена България няма официална позиция и свободно се тиражират мнения на „авторитети“, откровено прокарващи руските интереси. Ситуацията се нажежава. Вчера руски депутат публично е предложил да нанесат ядрен удар по Невада – САЩ. Говори се открито за война и най-вече за увеличаване на отбранителните способности на източноевропейските държави с цел сдържане на руската агресия. Само в България слушаме три дни разсъждения за интереса на Китай и Индия, без да чуем ангажирано мнение за българската национална сигурност. С такова прокремълско поведение България се обрича на несигурност и подкопава доверието към нас от страна на нашите партньори в ЕС и НАТО.