50 нюанса цинизъм – какво ни каза Митрофанова, подарявайки статуя на Борис III на неговия син 

Илиана Славова

Руската посланичка Елеонора Митрофанова реши да поднесе на експремиера Симеон Сакскобургготски доста многозначителен подарък.  Меко казано. Скулптурен портрет на неговия баща цар Борис III, когото руската империя уби – тогава реинкарнирана като Съветски съюз. Същата недоимперия, която Митрофанова днес представлява с обичайната кремълска безпардонност. 

Не е ли цинично 

да отстраниш държавник, да се гавриш дори с трупа му,

а после да подариш негов портрет  на сина му.  Знаейки при това, че той е наясно със стореното. А бившият премиер несъмнено е наясно. 

Неговата сестра Мария Луиза споделя в интервю за бТВ през  2018, че „не са германците, англичаните нямаха смисъл да го убият (…), единственото, което може да се каже, че е от Изток“. 
„И аз съм убедена в това“, допълва тя. 
В друг случай дори директно казва: „Руснаците убиха баща ми.“

Познавайки контекста е трудно да допуснем, че братът и сестрата са на различно мнение по този въпрос.  Самите изявления на Симеон Сакскобургготски, макар и не така директни, говорят за единомислие. По  думите му, „нацистите не са били зад това” престъпление, дори са били „буквално паникьосани” при новината за смъртта на царя (коментар пред бТВ от юли 2017 г.)

В руското посолство не пропускат такива неща, информират се кой какво е казал по темите, които ги засягат. 

Т.е. не говорим просто за 

данайски дар 

като портрета, подарен от автократа Владимир Путин на неговия американски актив Доналд Тръмп.  Да, разбира се, ласкателствата и корумпирането на чуждите елити са неизменни похвати на руската дипломация още от времето когато руското външно министерство се е наричало „Азиатски департамент“. (Красноречиво име и за начина, по който се е самоопределяла руската империя, и за похватите ѝ на международната сцена.)    Но в жеста на Митрофанова има друго - гавра с паметта на покойния цар и издевателство към неговия син: да, убихме го и знаем, че знаеш, сега ще ти напомним  какво направихме и ти ще ни благодариш – виждаш как постъпваме с тези, които ни мътят водата.

Колкото да лукавството, в случая е на квадрат. „Дарът“ е изработен от сина на Митрофанова – скулптора Андрей Тиртишников и е връчен от двамата му родители – задействан е и бащата акад.  Владимир Тиртишников, за да е пълна номенклатурната идилия. Синчето Андрей също е с привилегировани позиции – член на Руската художествена академия и експерт към агенция "Россотрудничество" в Париж. 
По замисъл по-лековерната публика би трябвало да ахне колко лично и трогателно е всичко.   

И не, не е жест на извинение, както биха казали застъпниците на русофилската кауза.  

Видът на скулптурата е красноречив: лицето на царя е  деформирано и насечено 

като след побой на „Лубянка“

Едното око е подуто и затворено, а другото е хлътнало и смазано като от удар с чук. Толкова ли ги е разгневил с държавническата си проницателност, че да искат да го видят ослепен? Устата е още по-силно деформирана и полуотворена, дори с леко издаден език – изражение на умиращ човек. Когато на един достолепен владетел е придаден толкова окаян вид, посланието е само едно – да бъде унижен.    

Адвокатите на Митрофанова побързаха да кажат, че „авторът“ е искал да изобрази страданието на цар Борис.  Би могло, ако беше гаражен експеримент  на някой студент, не и когато се прави официален подарък на бивш премиер и цар – и той е портрет на монарх. В такива случаи има правила. Страданието не се изобразява с отворена уста. Характерът на скулптурата трябва да отразява реалната личност – абсурдно е силен и волеви владетел да бъде представен по този начин.

Разбира се, че Митрофанова и синчето-„експерт“ от Париж са наясно с това. Дори „подаръкът“ да не беше

 откровено обиден, 

а просто двусмислен, един дипломат не би го поднесъл, освен ако не цели наистина да уязви.      

И не, не  е “авторски стил“. Бюстът на Достоевски, който същото синче подари на Националната библиотека „Св. Кирил и Методий“ (разбира се, недоимперията маркира територии), е в съвсем друга стилистика. И лицето на Достоевски е страдащо, но достойнството му  е съхранено. Когато изобразява руснаци мамин Андрей се отнася с уважение, но българският цар Борис – Обединителят, трябва да бъде унижен. 

В дипломацията  подобни невербални действия никога не са случайни, те носят послания. Какво ни казва Митрофанова? 

„Унищожихме вашия цар, лишихме ви от взора му, сложихме ви под съветски ботуш,  и още сме тук – да се подиграваме с държавността ви. “  

Това означава жестът ѝ, преведен с думи.  Демонстрация на имперско господство. 

Още повече, че целият фарс се разиграва докато руски дронове поразяват кораби край бреговете ни. 

Защо Симеон Сакскобургготски не отказа да приеме скулптурата? 

Това би бил единственият достоен отговор. Арогантното поведение на руското номенклатурно семейство погазва и правилата на дипломацията, и елементарното приличие – подобен отказ би бил легитимна ответна реакция. 
Става дума не само за личното достойнство на бившия премиер, а и за това на държавата.  

Там, където в политическото поведение липсва логика, обикновено

 става дума за зависимости

 Подозренията за връзките на Симеон II с Държавна сигурност не са нещо ново. Още по-загадъчни са свидетелства, от които става ясно, че е свързан с банкера  Атанас Тилев известен като  агент „Румянцев“ и „Зингер“. И макар самото досие на Тилев , съдържащо пет тома с над 1300 листа секретни материали  да е унищожено (или укрито) от ген. Бриго Аспарухов, в архивите са останали следи. Тилев, който през 70-те години на миналия век заминава за чужбина, успява да се издигне до вицепрезидент на финландската компания „Тампела“ с помощта на руския КГБ. 

„Бурната му кариера е просто част от мероприятието на ДС-КГБ“, разкри преди време пред Faktor вече покойният Красимир Райдовски, разузнавач и говорител на правителството а Жан Виденов.

„Румянцев“ привлича в „Тампела“ Симеон Сакскобургготски - помага му да бъде назначен за съветник. Има данни, че една от целите на операцията с Тилев може да е бил именно българският цар в изгнание. 

По думите на Красимир Райдовски, връзките на царя с комунистическите служби всъщност са по-ранни  - ДС е охранявала семейството на Симеон още когато са емигрирали от България. 

Има версия, че унищожаването на досието на Тилев е целяло именно

 да се прикрият връзките на Симеон Сакскобургготски с ДС,

 на които „Румянцев“ е бил посредник.

По темата може да се каже още много. Казусът не е изолирано явление – немалко семейства, репресирани от комунистическата власт, са били впримчвани в мрежите на ДС. 

В случая обаче залогът е много по-голям. Царят в изгнание стана премиер и държеше в ръцете си съдбата на България. И все още се асоциира с държавността. С паметта. С наследството на Борис III – Обединителя, който приема да загине, но да защити България. Поведението му поставя отпечатък върху националното ни достойнство. С куртоазното си отношение си към Митрофанова и други руски емисари  Симеон Сакскобургготски поругава делото на своя баща, От перспективата на днешния той ден ерозира цивилизационния  избор на българското общество.

Време разделно е. Няма компромис между достойнството и малодушието, има само избор.