Веселин Калановски, съветник в Столичния общински съвет от ДБ
Днешната ми кореспонденция с управляващите Столичната община. Очаквам отговори!
Днес е модерно да се говори за евро-атлантическа ориентация и принадлежността на България към Европа и НАТО. Политическата сила, която Вие представлявате дори публично изразява желание за формиране на коалиционно управление, основано на тези принципи.
Похвално желание, но нека
да се върнем към реалностите на днешния ден
В последните месеци сме свидетели на нападение от Руската федерация върху суверенна държава; заплахи за използване на ядрено оръжие; включване на България в списък от неприятелски държави; опит да се припише на Родината ни терористична дейност; хакерски атаки към сайтове на наши държавни институции и заплахи към тях заради „предателство към Русия“; извършване на шпионска дейност от руски дипломати у нас, довела до тяхното изгонване; открито вмешателство във вътрешните ни работи чрез дезинформация, финансиране на политически и/или неформални образувания, работещи срещу устоите на нашата държавност и т.н.. Да, от същата Руска федерация, обявена преди дни от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) за “терористичен режим”.
Затова си позволявам да попитам: Какво още трябва да се случи, за да излезе Столична община от летаргията си и да предприеме реални действия за преместването на монумента с „дружелюбния“ руски войник, размахал оръжие над главите на софиянци? Какво още трябва да се случи, за
да се премести паметник, внушаващ васално положение на България спрямо Русия?
Как се вписва присъствието на такъв монумент в скалата на Вашите евро-атлантически ценности?
Смятате ли, че е нормално въоръжен войник от армията на държава, обявила ни за врагове, да се извисява над Парламента и Университета?
Как това кореспондира с натовската ни принадлежност?
Докога примиренчески ще търпим този символ на руското колониалното влияние, достигнало своя пик у нас по време на СССР, а продължаващо и до днес в най-различни формати.
Ако все още не сте разбрали, пиша Ви за Паметника на съветската армия (ПСА), по-известен в последните години като МОЧА (Паметник на окупационната Червена армия). Паметник, който не е костница или войнишка гробница, не попада под закрилата на никакви международни конвенции и няма статут на единична недвижима културна ценност.
Затова призовавам столичния кмет, заедно със Столичния общински съвет (СОС),
да реши най-накрая проблемите със собствеността на ПСА,
построен върху общинска земя в София.
Настоявам се да приведе в изпълнение решение № 19 на СОС от 25.02.1992 г., допълнено от решение № 2 от 18.03.1993 г., където органът на местно самоуправление ясно е изявил волята си за демонтиране на паметника.
Настоявам председателят на СОС г-н Георгиев и председателя на Комисията по образование и култура г-жа Едрева да се погрижат да бъде придвижен, разгледан, а при необходимост и коригиран докладът на “Демократична България” от 2020 г. за преместването на ПСА от Княжеската градина.
Това ще е добра възможност да демонстрирате публично и с реални действия своята евро-атлантическа принадлежност.
Избирам формата на публично писмо до Вас, а не на официално питане в качеството ми на общински съветник, защото досегашният опит показва, че шансовете да получа отговор на питането си, докато въпросът е все още актуален, не са особено големи."