"Предлагам за дискусия дали адекватно сме квалифицирали в НК видовете престъпления към личността и защо няма изтезания. В никакъв случай не ми се иска да се отваря за щяло и нещяло Наказателният закон и да се променя", заяви пред БНР политологът Тончо Краевски в коментар за случая с 18-годишното момиче от Стара Загора, което беше обезобразено с макетно ножче от 26-годишен мъж, а престъплението със своята жестокост потресе обществото и доведе до големи протести в цялата страна. 

"Законът трябва да е така направен, че въобще да не се стига до там ние да дискутираме в обществото фактите на такива дела, да ги разнасяме напред - назад и да раздаваме присъди. Това е най-голямата трагедия, когато се наложи едно общество да провежда съдебни заседания по улиците. Създава се усещането, че тълпата регулира поведението на съда и прокуратурата. Най-лошото е, че в случая тълпата ще се окаже права. Това ще създаде само и единствено повече ентусиазъм в тълпата да участва в съдебните процеси, а не да създаде успокоение в обществото. Какво ще направим в следващия казус, когато тълпата няма да бъде права?", коментира той.

Краевски посочи, че всички наказания в НК се диференцират според това каква вреда нанасят на тялото:

"Нямаме тежка телесна повреда, докато няма орган, който е престанал да работи. За да има средна телесна повреда, трябва да има орган, който има затруднена работа". 

От Съюза на съдиите вчера обясниха, че законът е бил спазен и не трябва да бързаме със заключенията, напомни Краевски и добави: 

"Там става ясно, че на първа инстанция те са квалифицирали конкретното деяние като средна телесна повреда, а на втора инстанция са казали, че е лека телесната повреда. Ако бяха дали кратко обяснение по какъв начин е взето решението за промяна на правната квалификация между първа и втора инстанция, щяха да разсеят съмненията".

Според него публикуваното от Съюза на съдиите е създало още повече въпроси. Възмущението на хората дойде от квалификацията на деянието като лека телесна повреда, категоричен е той. 

"Защо е необходимо да има опасност за живота, за да признаем нещо по-тежко от лека телесна повреда? Второ - във френския наказателен закон има изведено като престъпление и то като най-тежък състав на престъпление към личността - изтезанието. При нас няма състав за изтезание. Има квалифициран състав за телесна повреда, която е причинена по особено мъчителен начин. Ако е лека повредата, дори да е по особено мъчителен начин, наказанието е 3 години. Отново се обвързва наказанието с това каква повреда е нанесена на тялото, сякаш тялото е машина. Зависи дали ние като общество осъждаме жестокостта на едно деяние от субективна гледна точка или осъждаме увреждането на тялото като един капитал, който е бил уронен и повреден". 

Политологът подчерта още, че много от насилниците много добре си дават сметка как да нанасят болка, без да причинят средни и тежки телесни повреди.